Р Е Ш Е Н И Е

121/9.3.2015г.,      гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На пети март през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2495 по описа на ШРС за 2014г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №121545-F120027/29.10.2014 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на Ю.М.Ф. , с ЕГН**********, е наложена „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

Жалбоподателя моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание не се явява лично, и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ТД на НАП- Варна – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, счита, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.06.2014 год. при извършена проверка от инспектор по приходите в ТД НАП гр. Варна офис Шумен , било установено , че жалбоподателя, в качеството си на само осигуряващо се лице, не е подало Декларация Образец №6 „Данни за дължими осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ“ за 2013 год. съгласно чл. 2 ал.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г за съдържанието, сроковете , начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица както и от само осигуряващите се лица- за дължимите осигурителни вноски .

Жалбоподателя до края на м. април 2014г. не подал Декларация обр. 6 „Данни за дължими осигурителни вноски за 2013г.

Такава декларация обр. 6 за 2013 г била подадена след законово установения срок, на дата 26.06.14г по интернет заведена с вх. № 27403143008599 .

По повод тази констатация на 08.08.14 бил съставен Акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че в качеството си само осигуряващо се лице не е изпълнил задължението си да подаде Декларация образец 6 по чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от само осигуряващите се лица, за 2013 година в законоустановения срок не по-късно от 30.04.14 и на 01.05.14 е осъществил състав на чл. 3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г за съдържанието, сроковете , начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите осигурителите за осигурените при тях лица както и от само осигуряващите се лица.

Актът бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, като за съставянето му бил поканен с покана № 8105 от 27.06.14 получена от него на 02.07.14, бил предявен и подписан от него на 05.09.14г, без отразени възражения.

Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. В същите жалбоподателят заявява, че следва да бъде взето предвид обстоятелството, че нарушението му е за първи път.

Въз основа на съставения акт, на 29.10.14. било издадено и атакуваното наказателно постановление №121545-F120027/29.10.2014 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на Ю.М.Ф. , с ЕГН**********, е наложена „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелката- актосъставител В. и св. М. както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд «Гарантирани вземания на работниците и служителите», дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите да осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни.

Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8 конкретизира задълженията на само осигуряващите се , като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №6, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на Декларация обр.6 за дължимите осигурителни вноски и данък по чл.50 от ЗДДФЛ за предходната календарна година е посочен в чл.3, ал.3, т.2 от Наредбата, а именно- до 30 април. В процесния случай срокът за изпълнение на посоченото административно задължение е изтекъл на 30.04.2014г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че същия не е изпълнил това задължение в законоустановения срок.

При това положение съдът намира, че жалбоподателят действително виновно е нарушил разпоредбата на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба №Н-8, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. В случая нарушението е установено въз основа проверка на официални документи. Описанието на нарушението в наказателното постановление е достатъчно пълно и ясно, като дава възможност на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. Санкцията е наложена правилно, на основание чл.355, ал.2 от КСО, предвиждащ специални наказания за лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от само осигуряващо се лице. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, като няма възможност същото да бъде индивидуализирано.

Съдът намира че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение се изразява в неспазване на законоустановен срок за изпълнение на дадено административно задължение, без да е свързано с настъпването на дадени вредни последици. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В подкрепа на това становище е факта, че в хода на същата проверка е било установено, че задълженото лице не е подало, освен процесната декларация обр. 6 и декларации обр.1 за пет месеца и още две декларации обр. 6 за други години .Следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да налага приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАННПредвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №121545-F120027/29.10.2014 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на Ю.М.Ф. , с ЕГН**********, е наложена „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: