Р Е Ш Е Н И Е

89/19.2.2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и шести януари две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Д. Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2496 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 121552-F 120531/29.10.2014г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на Ю.М.Ф. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. В жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, считайки същото за необосновано и постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата. Твърди още, че издаване на НП са извършени съществени нарушения на процесуалните правила, поради което така наложеното наказание е несправедливо и прекомерно високо. Сочи, че не е ощетил по никакъв начин Държавата и не са възникнали негативни последици от неподаването на декларация обр. 1 за м.10.2013г., поради това, че е платил в срок задължителните си осигуритлни вноски. Моли съда да отмени изцяло процесното НП, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща упълномощен представител. Процесуалният представител на въззиваемата страна, призована съобразно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по съществото същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Във връзка с извършена проверка, възложена с Резолюция № 1402147/27.05.2014г., свидетелката Д.И.В. в началото на месец юни 2014г., констатирала, че лицето Ю.М.Ф. в качеството си на самоосигуряващото се лице, упражняващо дейност като ЕТ „Е. – Ю.Ф.“, не е подало в законоустановения срок Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г., за периода от м.01.2013г. – м.04.2014г.м. Проверката била извършена от свидетелката В. по повод констатирани несъответсвия в данъчно-осигурителната сметка на лицето. По повод констатираното, на лицето Ю.М.Ф. била изпратено съобщение с изх. № 7529/12.06.2014г. Свидетелката В. на 27.06.2014г. съставила Протокол № 1402147 за извършената проверка, като изпратила и Покана изх. № 8105/27.06.2014г. за явяване в 7-дневен срок, за съставяне на актове за установяване на административни нарушения – неподадени в срок декларации обр.1. Поканата била връчена лично на лицето на 02.07.2014г., видно от приложеното заверено копие от Известие за доставяне. На 13.08.2014г., свид. Д.В. съставила срещу жалбоподателя АУАН № F120531 за това, че в качеството си самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като ЕТ „Е. – Ю.Ф.“, с ЕИК 127011239 не е подало Декларация обр.1 за месец октомври 2013г. съгласно чл.2,ал.1 от Наредба № Н-/ от 2005г. на МФ в ТД на НАП, офис Шумен в законоустановения срок, а именно до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т. е. не по-късно от 25.11.2013г., с което осъществила състава на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ. АУАН № F120531 от 13.08.2014г. бил съставен в отсъствие на нарушителят Ю.Ф., който не се явил след отправената му покана. Актът бил предявен на нарушителя и подписан без отразени възражения на 05.09.2014г. Писмени възражения не били депозирани в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.355,ал.2 от КСО на жалбоподателя Ю.М.Ф. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева за нарушение на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя, нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана на основание чл.355,ал.2 от КСО във връзка с чл.5,ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирано от наказващия орган по чл.355, ал. 2 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви нарушения на чл.5,ал.4 от Кодекса. Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.4,т.1 от КСО, самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5,ал.6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 от Наредбата. Следователно задължението за подаване на декларацията образец № 1 за м. октомври 2013г. е следвало да се изпълни до 25.11.2013г., включително. Като не е сторил това, жалбоподателят нарушил посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на законово определения срок, то на практика вече на 26.11.2013г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, както от обективна така и от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.

Настоящият съдебен състав не споделя твърденията на жалбоподателя за маловажност на санкционираната деятелност по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН. Доколкото в цитирания нормативен акт липсва дефиниция на посоченото понятие, по силата на препращащата разпоредба на чл. 1 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл.93,т.9 от НК. Съгласно посочения законов текст, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Още повече, че въпреки, че е записано, че нарушението е за първи път, от приложеното на л.22, Съобщение е видно, че не са били подадени декларации образец 1 за шестнадасет месеца. Процесната деятелност категорично не може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, още повече, че деецът е подал декларацията със закъснение повече от шест месеца и то след получаване на съобщението от свид. В.. От разпита в съдебно заседание на актосъставителя се установява, че на 24.06.2014г. освен процесната – за м.10.2013г. са били подадени и декларациите обр.1 за други те месеци на 2013г., като не само липсвали подадени декларации обр.1, но и нямало вноски за тези периоди, което е индиция за завишена обществена опасност на осъщественото от него деяние.

Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355,ал.2 от КСО.

Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателката, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 121552-F120531 издадено на 29.10.2014г. от Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355,ал.2 от КСО на Ю.М.Ф. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева за нарушение на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: