Р Е Ш Е Н И Е
92/19.2.2015г. гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На двадесет и втори януари 2015
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 2504/14г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от “Техномаркет България” АД-гр.София срещу Наказателно постановление № В-0031262/17.11.2014г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че на потребителя законосъобразно е отказано гаранционно обслужване, тъй като условията на гаранцията са били нарушени и са били налице основания за отнемане на същата, като привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Алтернативно моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.
В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което привежда допълнителни доводи в подкрепа на жалбата. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисва магазин за продажба на битови електроуреди – „Техномаркет”, намиращ се на бул.”Симеон Велики” №34 в гр.Шумен. На 11.04.2014г. лицето Ж.К. от гр.Шумен закупило от посочения магазин таблет марка „Леново“. На 18.08.2014г. същата предявила рекламация, вписана в регистъра за рекламации под №2458, тъй като батерията на устройството не се зареждала. Бил оформен протокол за рекламация №0000583/18.08.2014г., в който като описание на рекламацията било отразено-„не зарежда батерията, проблем с буксата“, а опис на състоянието на стоката не бил направен. На 22.08.2014г. от дружеството, извършващо сервизно обслужване- „Вюпойнт“ ООД-гр.София, бил съставен констативен протокол, в който било отразено, че е констатиран изкъртен USB-конектор от платката, заедно с пистите от нея. Въз основа посочения констативен протокол дружеството-жалбоподател отказало гаранционно обслужване на таблета и на 25.08.2014г. върнало същия на потребителката със Споразумителен протокол-връщане на рекламация към клиент № 00000610, тъй като установената повреда не се отнасяла до проявен фабричен дефект и не се покривала от гаранционните условия. На К. било предложено извършването на платен ремонт на таблета за сумата от 204 лева. В тази връзка на 29.08.2014г. Т.В.-роднина на потребителката подала жалба до КЗП- РД- Варна-гр.Шумен, по повод която на 01.09.2014г. от В.К.Г.- главен инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, по време на която изложените обстоятелства били установени. След проверката бил депозиран отговор от дружеството, в който се изтъквало, че гаранцията на уреда е отнета, тъй като в оторизираният за марката сервизен център е било установено, че възникналото несъответствие се дължи на външно механично въздействие вследствие на неправилна експлоатация, съхранение и употреба. Във връзка с тези констатации на 10.10.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило задължението си да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след покана такъв не бил изпратен; впоследствие АУАН бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за неизпълнение на задължение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г., Н.И.Й. и М.Р.В., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. При това положение същото е било длъжно по силата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, при предявена рекламация, да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че това задължение не е било изпълнено, а напротив- потребителката е получила изричен отказ. Санкционираното дружество основава отказа си на общите гаранционни условия, описани в гаранционните карти, издавани от “Техномаркет България” ЕАД, според които се отказва гаранционно обслужване при причинени повреди от неправилна експлоатация, неправилно включване в електрическата мрежа, използване на неоригинални батерии и т.н. Действително, в настоящия случай продавачът е приел, че несъответствието се дължи на неправилна експлоатация на уреда, при наличието на каквото същият се е счел за освободен от задължението си да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. По делото обаче липсват конкретни доказателства причината за повредата да се дължи на подобни обстоятелства. От показанията на свидетелите се установява, че са налице множество подобни случаи, касаещи таблети с марка „Леново“, по повод които от посочения сервиз са издавани идентични сервизни протоколи. Налице са основания да се счете, че уредът е конструиран по начин, позволяващ подобна повреда лесно да настъпи и при обикновено ползване. При това положение не би могло да се счете, че характера на повредата сам по себе си доказва неправилно боравене с уреда, като несъответствието е могло да настъпи и при правилна експлоатация, при което не са били налице достатъчно основания за отнемане на гаранцията според предоставените на потребителката гаранционни условия. Св.Г. изтъква изрично, че лица със съответни технически познания са заявили пред него, че USB-конекторите на тази марка таблети са захванати много слабо и могат да дефектират и при най-малко движение на кабела, което потвърждава изложените изводи. Следва да се отбележи от друга страна, че изкъртването на конектор е повреда, която е следвало да бъде забелязана при първоначалния оглед при предявяването на рекламацията. Доколкото такава повреда не е била констатирана в този момент, не е изключено и да е настъпила в по-късен момент, след приемането на таблета за ремонт. При така установеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП. В тази насока е и практиката на ШАС- в решенията по КАНД№522/2012г. и по КАНД№440/2012г. например се приема изрично, че след като липсват безспорни доказателства, че дефектът на стоката се дължи на неправилна употреба и при положение, че търговецът не е привел стоката в съответствие с договора, то същият е осъществил състава на нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл.222а от с.з.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. От приложеният по делото Протокол за проверка на
документи от 29.09.2014г. е видно, че дружеството е било надлежно поканено за
съставяне на АУАН, но не е изпратило представител, при което съставянето на
акта по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН е било законосъобразно. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да
разбере какво нарушение му е вменено. Действително, в наказателното
постановление неправилно е прието, че датата на нарушение е 25.08.2014г., тъй
като към този момент едномесечният срок за изпълнение на процесното задължение
все още не е бил изтекъл, а независимо от постановения отказ дружеството е
имало възможност да преосмисли позицията си и да отремонтира устройството. Макар
и датата на нарушението да не е посочена правилно, същата е определяема по
силата на закона, а именно-един месец след датата на предявяване на
рекламацията (18.08.2014г.), която е отразена в наказателното постановление.
Поради това не може да се счете, че допуснатото процесуално нарушение е
съществено, тъй като посочената непрецизност очевидно не е накърнила
процесуалните права на санкционираното лице.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид- напротив, процесното задължение не е било изпълнено не само в законоустановения срок, но и изобщо.
Наказанието също така е
определено правилно, на основание чл.220а от ЗДП, предвиждащ специална
имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.113 от с.з., какъвто
е и процесният случай.
Основателни са в известна степен обаче възраженията, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Наказващият орган е обосновал налагането на санкция в този размер с обстоятелството, че нарушението не е първо за дружеството –жалбоподател. Макар и наличието на влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение от вида на процесното действително да представлява основание за налагане на наказание над минималния размер, още повече, че задължението не е било изпълнено изобщо, а не само в законоустановения срок, съдът намира все пак, че констатираните отегчаващи обстоятелства не могат да обусловят налагането на санкция в максималния допустим размер. С оглед гореизложеното съдът намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в по-нисък размер от наложения, но над минималния, предвиден в кодекса, а именно 1000 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
Изменя наказателно постановление № В-0031262/17.11.2014г.
на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на “Техномаркет България” ЕАД-гр.София с ЕИК: 200586330, на
основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на потребителите, административно наказание „имуществена
санкция“ от 3000 лева на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: