Р Е Ш Е Н И Е
109/26.2.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На единадесети февруари през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №2525 по описа на ШРС за 2014 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №14-1729-000461 от 30.09.2014 год. на Началник сектор към ОД на
МВР, РУ Шумен, с което на С.А.К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 / десет/ лева на
основание чл.185 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като
излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява лично. В
депозирана по делото писмена молба от 10.02.2015 год. заявява, че поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като излага
допълнителни мотиви в тази насока.
За ОД на МВР – гр.Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява представител. От тяхно име е депозирано писмена становище на
29.01.2015 год., в което изразяват становище по съществото на спора и молят
обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е частично основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.09.2014 год. около 11.30 часа жалбоподателят
С.А.К. управлявал лек автомобил марка “Сеат Ибиза” с рег. № СА1912АН, собственост на „Амлерел“ ООД, с
Булстат 831430207. При движението му по ул.“Станционна“ до Автогара Шумен в
посока бул.“Мадара“ водачът е говорел по мобилен телефон, което станало причина
да бъде спрян за извършване на проверка от служители на РУ на МВР – Шумен. По
време на проверката било констатирано, че управлявания от водача автомобил не е
оборудвано с годен пожарогасител,
доколкото намиращия се в автомобила пожарогасител е бил с изтекъл срок на
валидност. На водача бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №461-Р от 05.09.2014 год., който бил връчен на нарушителя и подписан
от него, след като е изложил, че има възражения. Актосъставителят е посочил, че
с описаните деяния са били нарушени разпоредбите на чл.104А и чл.139, ал.2, т.3
от ЗДвП. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка и
депозираното възражение е издадено наказателно постановление №14-1729-000461 от 30.09.2014 год. на Началник
сектор към ОД на МВР, РУ Шумен, с което на С.А.К., с ЕГН**********, с постоянен
адрес:*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10
/ десет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и
по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П., както и
от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт
първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна
следното:
Разпоредбата
на чл.104а от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му. В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от
разпита на актосъставителя П. се установява по безспорен начин, че по време на
движението си в гр.Шумен, в посока от ЖП гара към Автогара, водача е управлявал
посоченото по-горе МПС, използвайки мобилен телефон, по който е водил разговор.
От разпита на свидетеля П. се установява,
че К. е държал телефона с ръката си, което обстоятелство е било възприето пряко
от него.
Поради
изложеното се налага извода, че доколкото К. в качеството си на водач на МПС, е
използвал мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му, е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл.104а от ЗДвП. За посоченото
нарушение санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП предвижда
наказание „глоба” в размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон
по време на управление на превозно средство, без наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Съдът намира,
че административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за посоченото нарушение санкционна разпоредба, като е наложил на
нарушителя предвидения за това нарушение абсолютен размер на наказанието.
Съдът не
кредитира възраженията на жалбоподателя, изложени в предоставеното от негова страна писмено
становище, че в акта за установяване на административно нарушение неправилно,
като нарушена законова разпоредба е била изписана разпоредбата на чл.109а от ЗДвП,
каквато разпоредба закона не съдържа. В тази връзка съдът установи, че в
приложеното заедно с административната преписка акт за установяване на
административно нарушение №461-Л от 05.09.2014 год. ясно се вижда, че като
нарушена разпоредба е посочена разпоредбата на чл.104а от ЗДвП. В същото време
съдът намира, че нарушението е описано ясно, точно и подробно, както в акта за
установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, поради което съдът не споделя и
направените от жалбоподателя възражения за допуснати нарушения на разпоредбите
на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление,
съдът приема, от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП
предвижда, че движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни
средства следва да бъдат оборудвани с пожарогасител. От материалите по делото и по-конкретно от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. се установява по
безспорен начин, че по време на извършената на жалбоподателя проверка
управлявания от него лек автомобил, който се явява четириколесно МПС е бил
оборудван с пожарогасител, но същия е имал поставен върху него стикер с изтекъл
срок на валидност. В същото време от
материалите по делото и от разпита на самия актосъставител не се установява
кога е изтекла валидността на същия. Липсата на конкретно посочен срок на
валидност се явява пречка съдът да извърши преценка дали наистина намиращия се
в автомобила пожарогасител е негоден, каквато квалификация се съдържа, както в
акта за установяване на административно нарушение, така също и в словесното
изписване на нарушението в обстоятелствената част на издаденото наказателно
постановление. Липсата на посочена дата на валидност на поставения върху
пожарогасителя стикер, както и на датата, на която е била извършена последната
проверка на техническата годност на пожарогасителя се явява пречка правилно да
бъде определена и приложимата в случая санкционна разпоредба. Имайки предвид,
че съгласно разпоредбата на чл.10, т.6, б.“п“ от ППЗДВП моторно превозно
средство, което няма пожарогасител или е неизправен, е технически неизправно,
то в настоящия случай се налага извода, че в случай, че от материалите по
делото се установяваше, че намиращия се в автомобила пожарогасител е
неизправен, то водачът е управлявал технически неизправно МПС.
В същото време обаче за управление на технически
неизправно МПС ЗДвП предвижда различни санкции, в зависимост от вида, характера
и степента на техническа неизправност на превозното средство, което е следвало
да бъде преценено и обсъдено от административно – наказващият орган при
прилагане на съответната санкционна разпоредба. В тази връзка съдът намира, че доколкото
актосъставителят, а впоследствие и административно-наказващият орган са приели,
че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е оборудвано с пожарогасител или
същия е негоден, се налага извода, че същия е управлявал технически неизправно
МПС, поради което е следвало административно-наказващият орган преди да наложи
санкция по общата санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП, предвиждаща глоба в
размер до 20 лева за нарушение на този закон, за което не е предвидено друго
наказание, да изложи мотиви и съображения защо приема, че в случая са
неприложими специалните санкционни разпоредби, предвиждащи наказание за
управление на техническо неизправно моторно превозно средство /чл.180, ал.1,
т.1 от ЗДвП, чл.179, т.4 от ЗДвП и др./, въпреки, че най-вероятно поради
естеството на техническата неизправност – липса на пожарогасител или неизправен
пожарогасител, отново би се стигнало до приложение на общата санкционна
разпоредба. Настоящия състав намира, че при наличието на няколко специални
санкционни разпоредби за подобен род нарушение, прилагането на общата
административно-наказателна разпоредба, без да бъдат изложени конкретни мотиви
и съображения относно необходимостта от нейното приложение, е съществено
процесуално нарушение, което е довело до невъзможност нарушителят да разбере
какво точно нарушение се твърди, че е извършил, за какво нарушение му се налага
съответната санкция и защо именно тя е приложима в конкретния случай. А
доколкото това нарушение е довело и до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, то същото се явява съществено и не може да бъде санирано в настоящото
производство.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за
правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт първи
- да бъде потвърдено, а в частта по пункт втори - да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №14-1729-000461 от 30.09.2014
год. на Началник сектор към ОД на МВР, РУ Шумен, в частта по пункт първи, в която на С.А.К., с ЕГН**********, с
постоянен адрес:*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
/петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №14-1729-000461 от 30.09.2014 год. на Началник сектор към ОД на
МВР, РУ Шумен, в частта по пункт втори,
в която на С.А.К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 / десет/ лева на основание
чл.185 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: