Р Е Ш Е Н И Е

91/19.2.2015г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и втори януари 2015 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2532/14г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Мобилтел” ЕАД-гр.София срещу Наказателно постановление № В-0031271/17.11.2014г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател оспорва приетата в наказателното постановление фактическа обстановка, като привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че на потребителя законосъобразно е отказано гаранционно обслужване, тъй като условията на гаранцията са били нарушени и са били налице основания за отнемане на същата. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин за продажба на мобилни телефони, аксесоари и телекомуникационни услуги, намиращ се на бул.”Плиска” №36 в гр.Шумен. На 23.12.2013г. потребителката М. П. от гр.Шумен сключила договор за лизинг с дружеството-жалбоподател, по силата на който й бил предоставен таблет „Леново А 3000“. На 31.07.2014г. същата предявила рекламация по повод таблета поради проявен дефект. Бил оформен сервизен протокол, в който като състояние при приемането било отразено „замърсен“, а като описание на повредите според клиента- „не зарежда“. На 12.08.2014г. от дружеството, извършващо сервизно обслужване- „Вюпойнт“ ООД-гр.София, бил съставен констативен протокол, в който било отразено, че е констатиран видимо наранен и изкъртен USB-конектор от платката, заедно с пистите от нея. Въз основа посочения констативен протокол дружеството-жалбоподател отказало отремонтирането на таблета и на 18.08.2014г. върнало същия на потребителката, тъй като отразената в протокола повреда не се отнасяла до проявен фабричен дефект и не се покривала от гаранционните условия. На П. било предложено извършването на платен ремонт на таблета за сумата от 280 лева. Поради това на 08.09.2014г. П. подала потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. В тази връзка на 11.09.2014г. от Н.И.Й.- инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която било установено, че твърденията в жалбата отговарят на истината. Във връзка с проверката било депозирано становище от дружеството, в което се изтъквало, че безплатният гаранционен ремонт на устройството е отказан правомерно, тъй като същото не осигурява гаранция в случай на повреди, причинени от неправилна употреба. Във връзка с тези констатации на 23.10.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило задължението си да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Впоследствие бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за неизпълнение на задължение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Н.И.Й., М.Р.В. и В.К.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с този договор. Срокът за това е установен във втората алинея на цитираната норма, а именно-един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния таблет, а не за продажба. В практиката си обаче ШАС приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява „потребител” по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор (Решение по КАНД№823/2014г. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а напротив- потребителката е получила изричен отказ. Санкционираното дружество основава отказа си на общите условия за предоставяне на търговска гаранция на „Мобилтел” ЕАД, които са неразделна част от гаранционната карта, според които дружеството не осигурява гаранция в случай на повреди, причинени от неправилна употреба, каквато намира, че е била налице в случая, при наличието на каквото същото се е счело за освободено от задължението си да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. По делото обаче липсват конкретни доказателства причината за повредата да се дължи на подобни обстоятелства. От показанията на свидетелите се установява, че са налице множество подобни случаи, касаещи таблети с марка „Леново“, по повод които от посочения сервиз са издавани идентични сервизни протоколи. Налице са основания да се счете, че уредът е конструиран по начин, позволяващ подобна повреда лесно да настъпи и при обикновено ползване. При това положение не би могло да се счете, че характера на повредата сам по себе си доказва неправилно боравене с уреда, като несъответствието е могло да настъпи и при правилна експлоатация, при което не са били налице достатъчно основания за отнемане на гаранцията според предоставените на потребителката гаранционни условия. На следващо място, св.В. твърди също, че лица със съответни технически познания са заявили пред нея, че изкъртването на конектор е повреда, която е видима и следователно е следвало да бъде забелязана при първоначалния оглед при предявяването на рекламацията. Доколкото такава повреда не е била констатирана в този момент, не е изключено и да е настъпила в по-късен момент, след приемането на таблета за ремонт. Предвид изложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП. В тази насока е и практиката на ШАС- в решенията по КАНД№522/2012г. и по КАНД№440/2012г. например се приема изрично, че след като липсват безспорни доказателства, че дефектът на стоката се дължи на неправилна употреба и при положение, че търговецът не е привел стоката в съответствие с договора, то същият е осъществил състава на нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл.222а от с.з.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. От приложеното по делото копие от покана с изх.№В-03-1983/13.10.2014г., връчена на 15.10.2014г. е видно, че дружеството е било надлежно поканено за съставяне на АУАН, но не е изпратило представител, при което съставянето на акта по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН е било законосъобразно. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Действително, в наказателното постановление неправилно е прието, че датата на нарушение е 18.08.2014г., тъй като към този момент едномесечният срок за изпълнение на процесното задължение все още не е бил изтекъл, а независимо от постановения отказ дружеството е имало възможност да преосмисли позицията си и да отремонтира устройството. Макар и датата на нарушението да не е посочена правилно, същата е определяема по силата на закона, а именно-един месец след датата на предявяване на рекламацията (31.07.2014г.), която е отразена в наказателното постановление. Поради това не може да се счете, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като посочената непрецизност очевидно не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице.

Наказанието също така е определено правилно, в минимален размер, на основание чл.220а от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.113 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило процесното си задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба.

Водим от горното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата -да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло наказателно постановление № В-0031271/17.11.2014г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на “Мобилтел” ЕАД-гр.София с ЕИК: 131468980, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.222а от Закона за защита на потребителите, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: