204/29.4.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На шестнадесети април
през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2542 по
описа на ШРС за 2014г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление № 5 от 08.12.14г. на Областен управител на област
Шумен, с което на основание чл.496 ал.3 от ИК вр. чл. 53 от ЗАНН, на Л.А.М.
ЕГН **********,*** и месторабота –народен представител в 43–то Народно
събрание, е наложена глоба в размер на
200 лева. Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага
подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание, редовно
призован не се явява, не се явява и процесуален представител .
Областен
управител на област Шумен административно -наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В
съдебно заседание процесуалният му
представител моли НП да бъде потвърдено
.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното: На 4 октомври 2014г на заседание на ЦИК, след запознаване със съдържанието на сигнал подаден от П.М. постъпил по електронна поща с вх. № НС-22-394 от 2 октомври 2014г, била извършена проверка в интернет
пространството за публикувани аудиовизуални
записи. Представителите на ЦИК
констатирали, че: на 30.09.14г в секцията
„Видео“ и раздела „Репортажи/Изказвания“ на интернет медията ataka.tv е публикуван аудио-визуален запис със заглавие „ДПС агитира
на турски език“ в село Черна
30.09.2014г“. Записът
представлявал предизборен
клип на партия „Атака“ с
продължителност 3:49 мин., отразен като новина на предизборна агитация на турски език от представители на
партия „Движение за права и свободи“. Същият аудио-визуален запис е публикуван и в интернет сайтовете vbox7.com и youtube.com. Записът отразява проведеното предизборно мероприятие на партия ДПС в с.
Черна, област Шумен, на което представители на партията провеждат предизборна агитация на турски и български език. В изказванията си
кандидатите за народни
представители и водачи на кандидатските
листи в различни изборни райони на партия ДПС
Л.М. , Х.Х., А.А., А. А. и Р.Р.
провеждат предизборна агитация на
турски език пред присъстващите лица , с
което се нарушава разпоредбата на чл. 181 ал.2 от ИК.
В предизборното мероприятие са включени
и участват деца /момичета и момчета/ ,облечени с бели ризи и червени вратовръзки , които
четат текстове на турски език от
трибуната пред микрофоните ,с което е
нарушена забраната на чл. 11 ал.4 от
ЗЗД,според която всяко дете има право на
закрила срещу въвличането му в политически дейности. От кадрите в записа се вижда, че върху огражденията за ограничаване на достъпа към трибуната са поставени
множество турски занамена , както и че участници в провеждането на
мероприятието развяват турски знамена . ПП „Движение за права и свободи“ е
българска партия , участваща в изборите
за български парламент и е
недопустимо да провежда предизборна
агитация, използвайки
националните флагове на чужда
държава . Изборният кодекс императивно забранява използването на друг
език освен българския , поради което по аргумент за по силното основание, следва
да се приеме, че се забранява използването и на националните флагове на чужди
държави, с което се установява нарушение
както на нормата на чл. 183 ал.4 от ИК, така и на основополагащи
принципи, заложени в ИК.
Било взето
решение № 1258-НС на ЦИК, с което е
установено нарушение на забраната за водене на предизборна кампания на език различен от българския, като председателя на ЦИК бил
оправомощен да състави АУАН за нарушение на чл. 181 ал.2 ИК
извършено от жалбоподателя . За констатираното нарушение на чл. 181 ал.2 от ИК,
на 07.11.14г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 55, като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.181 ал.2 от ИК .
Актът е бил съставен в отсъствие на
нарушителя, същият му бил предявен на 14.11.14г и подписан от него без възражение.
Впоследствие, жалбоподателят се е възползвал
от законното си право и депозирал допълнителни възражения, но извън срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН / на дата
18.11.14г/.
Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 5 от 08.12.14г. на Областен управител на област
Шумен, с което на основание чл.496 ал.3 от ИК вр. чл. 53 от ЗАНН, на Л.А.М.
ЕГН **********,*** и месторабота –народен представител в 43 –то Народно
събрание, е наложена глоба в размер на
200 лева.
Фактическата
обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК и от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя и на свидетелите по акта. Съдът кредитира изцяло като
последователни, логични и непротиворечиви показанията на свидетелите-А., И., М.,
Ц., пресъздаващи съдържанието на видеозапис в приложен по делото компактдиск.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно
императивната разпоредбата на чл.181 ал.2 от ИК предизборната кампания се води
на български език. От събраните по делото доказателства настоящият състав
намира, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят
до неговата отмяна. Съгласно разпоредбата
чл. 496 от ИК актовете за установяване на нарушенията по чл. 470,
471, 474, 475, чл.
480 – 495 се съставят по решение на съответната избирателна комисия в
съответствие с правомощията й в тридневен срок от получаване на жалбата или
сигнала за нарушението. Съответната избирателна комисия в съответствие с
правомощията си може да съставя актовете за установяване на нарушенията по
изречение първо и по своя инициатива. В изпълнение на тази норма и оглед факта,
че в случая сигнала е бил получен на
04.10.14г да ЦИК, същият ден е проведено заседание, извършено е запознаване,
както и
е била извършена проверка относно
публикуваните записи в интернет пространството от страна на ЦИК. На същата дата
е издадено решение на ЦИК № 1258-НС от
04.10.14г , с което е установено
нарушението извършено на чл. 181 ал.2 от ИК от страна на жалбоподателя и
е оправомощен председателят на ЦИК да състави АУАН, съгласно нормата на ал.2 на
чл. 496 от ИК регламентираща, че актовете за установяване на нарушенията по
ал. 1 се съставят от председателите на Централната избирателна комисия за
нарушения по чл.
495 и чл.
480 – в случаите, когато комисията упражнява контрол съгласно кодекса, по чл. 470,
471, 484, 485, чл.
490, ал. 2, чл.
491, ал. 2, чл.
492 и чл.
493.
Съдът
намира за неоснователни твърденията относно непосочване на конкретно място в
НП. От АУАН и НП се установява непротиворечиво, че на 30.09.14г. в с. Черна, обл. Шумен е била проведена предизборна кампания с изказване на жалбоподателя на език различен от
българския. Съдът намира, че няма нарушение на правото на защита, доколкото от АУАН и НП става ясно какво
нарушение е вменено на жалбоподателя, както и кога и къде е извършено то. В
случая е налице описание на нарушението
и фактическите обстоятелства, при които е извършено, което е позволило на нарушителя в
достатъчна степен да разбере за какво е санкциониран и да организира адекватно и ефективно защитата
си, а именно депозирани
възражения по АУАН, макар и извън
законовия срок. АУАН е
съставен в отсъствие на жалбоподателя, предвид сроковете в ИК. Съгласно
предвиденото в ал.2 на чл. 40 от ЗАНН, като изключение от ал.1 на чл. 40 от
ЗАНН - когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана
не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Съдът съобрази обстоятелството, че
ЗАНН в чл. 34 сочи, че не се образува
административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В конкретния казус, Изборния кодекс се явява специален спрямо
общият нормативен акт –ЗАНН, поради което
следва да се прилагат неговите срокове, които са много по кратки.
С наведеното в жалбата твърдение, а именно, че с постановеното наказание се ограничава правото на жалбоподателя да изразява свободно мнението си на своя
майчин език и в този смисъл нормата на
чл. 181 ал.2 от ИК противоречи на чл. 10 ЕКЗПЧОС, чл. 9 РКЗНМ чл. 11 и чл. 12
ХОПЕС се измества посоката на
обсъжданият казус. В случая не става дума за изразяване на свободно мнение на
майчин език в най общ смисъл . В жалбата се твърди , че изискването
предизборната кампания да се води на официален език нарушава правото на
изразяване гарантирано от чл.10 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, чл. 9 от Рамковата конвенция за защита на
националните малцинства, чл. 11, чл. 12 и чл. 22 от Хартата за основните права на Европейския съюз.Съдът не споделя това становище на жалбоподателя. НП е
издадено за нарушение на чл. 181 ал.2 от ИК, а именно нарушаване на императивна
норма регламентираща, че предизборната
кампания се води на български език. Посочените
в жалбата международни актове - Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи и Рамковата
конвенция за защита на националните малцинства са част от националното
законодателство. Те са международни
актове, които България е ратифицирала, и съгласно разпоредбата на чл.5 ал.4 от
Конституцията на Република България - "Международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, са част от вътрешното право на страната. В посочените актове упражняването на правото на изразяване е съчетано с отговорности и задължения и е
обусловено от процедури,
условия и ограничения предвидени
в закона и безспорно необходими в едно
демократично общество, като съобразно
чл. 10 ал.2 от ЕКПЧ -може да бъде обусловено от процедури, условия,
ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на
териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за
защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите,
за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за
гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието. В този смисъл
и по отношение сочената, като нарушена разпоредба на чл. 9 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства/
РКЗНМ/, следва да се отбележи, че именно Конституционния съд на РБ в свое Решение № 2/1998г по конст. дело № 15/97г
е посочил, че няма противоречие на текстовете
на сочената конвенция и
конституцията на РБ, и съответно и доколкото процесната норма на чл. 181 ал.2 от ИК, се основава
на чл. 3 и чл. 36 ал.2 от
Конституцията, то това наведено твърдение от жалбоподателя, съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 14 ал.6 от Закона за Конституционния
съд, решенията на конституционния
съд са задължителни за всички държавни органи , юридически
лица и граждани. Освен това, следва да
се отбележи, че в свои
решения ЕСПЧ / р. от
19.02.1998г на ЕСПЧ , делото Бауман срещу Обединеното Кралство/ приема, че свободните
избори и свободата на изразяване, в частност свободата на политическите дебати
в съвкупност формират основата на всяка демократична система. Тези две права са
вътрешно свързани и действат по посока на взаимното си утвърждаване; свободата
на изразяване е едно от "условията", необходими за "осигуряването
на свободното изразяване на мнението на народа при избирането на
законодателното тяло." Поради тази причина е особено важно, в периода
преди изборите, да е възможно свободното разпространение на мнения и информация
от всякакъв вид. Независимо от това, при определени обстоятелства, двете права
могат да влязат в конфликт и е възможно да се приеме за необходимо, в периода
преди или по време на изборите, да се наложат определени ограничения върху
свободата на изразяване, каквито ограничения обичайно не биха били приемливи,
за да се осигури "свободното изразяване на мнението на народа при
избирането на законодателното тяло.". При установяването на баланса между
тези две права, Високодоговарящите се държави разполагат със свобода на
преценка, с каквато те разполагат по принцип, с оглед организацията на своите
избирателни системи. Съобразена с всички обстоятелства, преценката на ограничението на свободата на изразяване на
мнение следва да установи пропорционалност на ограничението на преследваната законна цел и дали посочените
от националните власти причини за оправдаване на това ограничение са релевантни
и достатъчни. Нормата на чл. 181 ал.2 от ИК предвиждаща изискването
предизборната кампания да се води на
български език, има за цел защитата на
българските избиратели, чрез поставяне
на всички участници в предизборната
кампания при равни условия, гарантиране
на равнопоставени и честни избори, разбираемост от всички български избиратели на отправените предизборни послания от
политически лидери, гарантира се на
правото на информация на гражданите които
не владеят използвания език различен от българския от страна на политическите
лидери, както и правото и задължението
на всеки български гражданин да изучава и ползва българският език съгласно чл. 36 ал.1 от
конституцията на РБ. В този смисъл е установената в страната съдебна практика,
също и основните принципи закрепени в
решенията на ЕСПЧ касателно чл. 10 от ЕКЗПЧОС
между които е свободата на словото, явяваща се една от основите на демократичното общество. Съгласно ЕСПЧ
/Р. от 17.02.2004 г. по делото Горзелик и
други срещу Полша/ демокрацията е основна
характеристика на европейския обществен ред и Конвенцията е предназначена да
развие и поддържа идеалите и ценностите на демократичното общество. Доколкото демокрацията
е единственият политически модел, който Конвенцията има предвид и който е
съвместим с нея, съгласно чл. 8, 9, 10 и
11, единствената
необходимост, способна да оправдае намеса в някое от установените в тези
норми права е тази, която възниква от
"едно демократично общество„. Поради гореизложеното, изискването регламентирано в нормата на чл.
181 ал.2 от ИК, изцяло съответства на
изискванията на демократичното общество, изключващо
дискриминация от всеки вид и се явява
условие за равнопоставеност и честност
при провеждането на предизборна кампания. Ето защо горе цитираната норма не противоречи и на чл. 10 от ЕКЗПЧОС.
Неоснователно е възражението касаещо неприлагането на разпоредбта
на чл. 28 от ЗАНН. Според
настоящият състав правилно административно наказващият орган не е приложил
нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се
касае за обществени отношения с висока значимост и спазването на норми
регламентиращи правилата за провеждане и
участие в предизборна кампания при спазване
на законите на страната. Съгласно чл. 495 от ИК на лице, което наруши разпоредба на
кодекса, извън случаите по чл. 470
– 494, се налага глоба, съответно имуществена санкция, от 200 до 2000 лв. При
индивидуализацията на административното наказание административно- наказващият
орган се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е посочил основанията
си, за да наложи имуществена санкция в минималния размер, предвиден от закона,
като е отчел факта, че нарушението не може да бъде квалифицирано, като
маловажен случай. Ето защо съдът счита, че административно-наказателното
производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. Поради всичко гореизложено съдът
намира, че НП следва да бъде потвърдено .
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление №5 от 08.12.14г. на Областен управител на област
Шумен, с което на основание чл.496 ал.3 от ИК вр. чл. 53 от ЗАНН, на Л.А.М.
ЕГН **********,*** и месторабота–народен представител в 43 –то Народно
събрание, е наложена глоба в размер на
200 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: