Р Е Ш Е Н И Е

 

148/21.3.2015г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

 

Шуменският районен съд, втори състав, на четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание  в следния състав:  

Председател:Д. Георгиева

 

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2546 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление  № 124761-F126262 от 21.11.2014г. на Директора на офис Шумен при  ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355,ал.2 от КСО на К.И.Б. е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. В жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, тъй като счита същото за незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че АУАН и НП са издадени при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди още, че актосъставителят не е изследвал всички обстоятелства и доказателства по преписката и най-вече представеното в срок, писмено възражение срещу АУАН. Счита, че се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, който като не е приложен са нарушени материалноправните разпоредби.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано за целта лице, отговаря на изискванията чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. 

В съдебно заседание, редовно призована се явява лично и изцяло поддържа жалбата си. Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. 

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 На 07.10.2014г. свидетелят В.И.М. – *** по приходите в НАП при ТД гр. Варна извършил проверка за уточняване на осигурителни задължения и вноски на жалбоподателя К.И.Б., в качеството му на самоосигуряващо се лице. Свидетелят М. констатирал, че Декларация обр.6  за 2013г., както и за предходни години не била подадена в законоустановения срок указан в чл.3,ал.3,т.2,б.“а“ от Наредба № Н-8/2005г., а именно до 30.04.2014г., включително. На същият ден 07.10.2014г., свид. В.М. съставил срещу жалбоподателя АУАН  F126262 за това,  че  в качеството си самоосигуряващо се лице не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП Варна в срок  декларация образец № 6 „данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за 2013г., с което е нарушил разпоредбата на чл.3,ал.3,т.2,б.“а“ от Наредба № Н–8/2005г. на МФ. При предявяването му жалбоподателят не отразил в бланката  писмени възражения. Такива били депозирани и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН. По повод депозираните писмени възражения, свидетелят М. изготвил писмено становище. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.355,ал.2 от КСО във връзка с чл.5,ал.4 от КСО на К.И.Б. било наложено  административно наказание “глоба” в размер на 250 лева за нарушение на чл.3,ал.3,т.2,б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаният в съдебно заседание свидетел - актосъставителя.

             При така установената фактическа  обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН, реквизити.

Производството е от административно наказателен   характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАН и същото извършено ли е от посоченото в акта лице виновно.

  Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд «Гарантирани вземания на работниците и служителите», дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите да осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл.5,ал.2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни.

Разпоредбата на чл.2,ал.2 от Наредба № Н-8 на МФ конкретизира задълженията на самоосигуряващите се, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец № 6, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на Декларация обр.6 за дължимите осигурителни вноски и данък по чл.50 от ЗДДФЛ за предходната календарна година е посочен в чл.3,ал.3,т.2 от Наредбата, а именно- до 30 април. В процесния случай срокът за изпълнение на посоченото административно задължение е изтекъл на 30.04.2014г. Безспорно е установено по делото, че същия не е изпълнил това задължение в законоустановения срок. Декларация образец 6 за предходната 2013г. е била входирана в ТД НАП гр. Варна на 09.10.2014г.

 При това положение съдът намира, че жалбоподателят действително виновно е нарушил разпоредбата на чл.3,ал.3,т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. В случая нарушението е установено въз основа проверка на официални документи. Описанието на нарушението в наказателното постановление  е достатъчно пълно и ясно, като дава възможност на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. Санкцията е наложена правилно, на основание чл.355,ал.2 от КСО, предвиждащ специални наказания за лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от само осигуряващо се лице. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, като няма възможност същото да бъде индивидуализирано.

Съдът намира за неоснователен изложеният както във възражението срещу АУАН, така и в съдебно заседание, че декларация образец 6 за 2013г. е била изпратена по пощана едновременно с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013г. Действително жалбоподателят представи и съда прие като доказателство заверено копие от Системен бон и Разписка за изпратена по пощата данъчна декларация. Видно обаче от Разписка № 77, жалбоподателят К.И.Б. е изпратил „дан. декларация чл.50“, като в разписката е вписан и вх. Номер на същата, а именно 98200087, който е и входящия номер на представената от въззиваемата страна, ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2013г., от което следва безспорния извод, че декларацията образец 6 за 2013г. не е била изпратена заедно с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Още повече, че видно от приложените по делото писмени доказателства, жалбоподателят не е подавал декларация образец № 6 за 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г.

Съдът намира че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен  по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение се изразява в неспазване на законоустановен срок за изпълнение на дадено административно задължение, без да е свързано с настъпването на дадени вредни последици. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

 В подкрепа на това становище е факта, че в хода на проверката, както бе посочено по-горе е било установено, че задълженото лице не е подало, освен процесната декларация обр. 6 и още пет декларации обр. 6 за други години. Следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да налага приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Действително се събраха писмени доказателства, че жалбоподателят е внесъл, дължимите от него, здравни осигуровки за цялата 2013г., но както обясни в съдебно заседание, свидетелят В.М., след промените в ДОПК от началото на 2013г., дори и да има вноски, след като липсва подадена декларация, те не отиват по предназначение, докато не бъде подадена такава. Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 124761-F126262/21.11.2014г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355,ал.2 от КСО във връзка с чл.5,ал.4 от КСО на К.И.Б.,*** е наложена „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за нарушение на чл.3,ал.3,т.2,б.„а“ от Наредба № Н-8/2005г. на МФ, като правилно и  законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: