Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2036/15 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И.Н.А. *** срещу Наказателно постановление № 3068/06.10.2011г. на началника на сектор „ПП“ към ОДМВР- гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДП. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за изтекла погасителна давност, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 11.04.2011г. около 12,37 часа, притежаваният от жалбоподателя лек автомобил марка “Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с ДК№ В2743РХ преминал по път I-2, км.104+900м., през участък, намиращ се в с.Струйно, обл.Шумен. В същото време на посоченото място от свидетелите Г.С.Д. и Р.М.И. ***, сектор ПП, била извършвана проверка за спазване на ЗДП. Същите извършвали проверка на скоростта на движение на моторните превозни средства посредством система за видеоконтрол TFR1-М с фабр.№553. Поради движението си със скорост от 100.88 км./ч. процесният автомобил бил заснет от техническото средство, като впоследствие била изготвена съответна разпечатка от клип №3250. Посоченият участък от пътя бил в границите на населеното място. В тази връзка жалбоподателят бил поканен в качеството си на собственик на автомобила да посочи лицето, което е управлявало същия на процесната дата, при което Д. не посочил такова. Въз основа тези констатации на 29.08.2011г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не посочва на кого е предоставил МПС, управлявано в населено място с превишение на позволената скорост с 50.88 км/ч. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без конкретни възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 06.10.2011г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 350,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите Г.С.Д. и Р.М.И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата притежаваният от него лек автомобил се е движел по път, преминаващ през с.Струйно, обл.Шумен. Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство №0553 съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата и час процесният автомобил се е движел със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче, при извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на наказателното постановление и конкретно при установяването на самоличността на нарушителя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. По начало самоличността на нарушителя подлежи на установяване с всякакви доказателствени средства, като по силата на чл.84 от ЗАНН субсидиарно приложение намират правилата на НПК. Съобразно константната съдебна практика също така тежестта на доказване на факта на нарушението и на неговия извършител е възложена на наказващия орган. Изключение от този принцип е предвидено в производството по издаване на електронен фиш за нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител по реда на чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. В тези случаи се издава електронен фиш на собственика на превозното средство, който му се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът има възможност да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, при което на последното се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Единствено в това производство е допустимо налагането на административно наказание въз основа писмена декларация, в която се заявява, че дадено лице е извършило административно нарушение, без да е необходимо наказващият орган да събира доказателства за установяване истинността на твърденията в декларацията. Действително, според разпоредбата на чл.188 от ЗДП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Цитираната норма обаче не освобождава наказващия орган от задължението да установи самоличността на извършителя и следва да намери приложение само в случаите, когато това се е оказало невъзможно, респ. при специалната процедура по чл.189, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. В настоящия случай движещият се с превишена скорост автомобил не е бил спрян за установяване самоличността на водача, а актът е съставен въз основа писмена декларация на собственика, че не може да посочи от кого е бил управляван автомобила. В случая липсват каквито и да било доказателства, че нарушението е извършено именно от жалбоподателя, а събирането на такива е било напълно възможно посредством спиране на автомобила за проверка. Според ТР №1/26.02.2014 г. на ОСК на ВАС на РБ, постановено по т. д. №1/2013 г., когато нарушението е установено чрез използване на мобилно техническо средство за видеоконтрол и при наличието на контролни органи на мястото на реализиране на нарушението следва административното наказание да се наложи по реда и условията на ЗАНН- чрез съставяне на АУАН с описание на констатираното нарушение и в сроковете по чл.34 от ЗАНН да се издаде НП с налагане на съответното административно наказание. В тълкувателното решение се посочва изрично също, че прилагането на процедурата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗАНН в отнсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното установяване. Макар и в настоящия случай да не се касае за издаден електронен фиш, а за наказателно постановление, изложените аргументи са напълно относими, още повече, че в ТР се изтъква, че противното разбиране на тези законови разпоредби би било заобикаляне на закона и стимулиране на незаконосъобразното бездействие на контролните органи, свързано с неосъществяване на активен контрол по спазване на закона, превенция на административните нарушения и непосредственото им разкриване и установяване. В настоящия случай безспорно процесното нарушение е било заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, което е било монтирано на служебен автомобил на ОДМВР - град Шумен, като контролните органи не са спрели движещото се с превишена скорост МПС и не са съставили АУАН на неговия водач, а са възприели част от процедурата по налагане на глоба с електронен фиш, като на собственика е изпратена покана да попълни декларация за личността на нарушителя. Достатъчно и годни доказателства за това кой в действителност е извършил нарушението обаче не са събрани. Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказаелно постановление не съответства както на изискванията за законосъобразност, установени в ЗАНН, така и на задължителното тълкуване, възприето в ТР№1/2014г. на ВАС.

Следва да се отбележи, че аргументите по-горе са изложени само с оглед изчерпателност. В случая е налице абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Според ТР№1/15г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото за процесното нарушение са предвидени наказания «глоба» и «лишаване от права», абсолютния давностен срок по чл.81, ал.3 от НК възлиза на четири години и половина, считано от момента на нарушението. В случая нарушението е извършено на 11.04.2011г., при което абсолютният давностен срок е изтекъл на 11.10.2015г. Изтичането на посоченият давностен срок обуславя отмяната на постановеното наказателно постановление, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 3068/06.10.2011г. на началника на сектор „ПП“ към ОДМВР- гр.Шумен, с което на И.Н.А. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 350.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за три месеца, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: