Председател:Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор: М.Николаева

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2131/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от НПК.

От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Н.Н.Ф.- обвиняем по досъдебно производство №979/2015г. по описа на РУ-гр.Шумен с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.313, ал.1 от НК; извършителят, макар и осъждан за престъпление от общ характер, е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, както и че от деянието не са причинени имуществени щети.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява. Упълномощава представител, който писмено изразява съгласие с предложението на прокуратурата. Представител на ШРП поддържа предложението и моли съда да наложи на обвиняемия административно наказание в размер около минимума, предвиден в закона.

От приложените по делото писмени доказателства (по досъдебно производство №979/2015г. по описа на РУ-гр.Шумен), преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното: На 20.05.2014г. от ОД на МВР-Шумен на обвиняемия било издадено свидетелство за управление на МПС №282447938, валидно до 20.05.2019г. През м.август 2014г. Ф. преминавал през Република Румъния, където свидетелството му за правоуправление било отнето поради движение с превишена скорост. Впоследствие същият се завърнал в Република България и на 25.08.2014г. посетил сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Шумен, като попълнил декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност и чл.160 от ЗДП, в която декларирал, че е изгубил свидетелството си за правоуправление. Впоследствие румънските власти изпратили до компетентните български такива опис на СУМПС на български граждани, отнети от румънската полиция и върнати в Посолството на РБългария в гр.Букурещ, между които и процесното свидетелство за управление на МПС на обвиняемия, издадено от ОД на МВР-Шумен, като по този начин деянието било разкрито.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото доказателства, като в хода на съдебното производство от страна на обвиняемия не бяха представени доказателства, оборващи същата.

Въз основа така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313, ал.1, тъй като съзнателно е потвърдил неистина (че издаденото от ОД на МВР-Шумен СУМПС е изгубено) в писмена декларация, която по силата на ЗДП (чл.160) се дава пред орган на властта (ОДМВР-гр.Шумен) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

-за престъпление по чл.313, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева

-обвиняемият, макар и осъждан за престъпление от общ характер, е бил реабилитиран към момента на извършване на деянието и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

- от престъплението не са причинени имуществени вреди

При определяне на наказанието като смекчаващи обстоятелства съдът отчете направените на досъдебното производство самопризнания и оказано съдействие при разследване, липсата на други противообществени прояви, както и на настъпили вредни последици, поради което намира, че наказанието следва да бъде определено в размер на законоустановения минимум, а именно –1000 лева. Следва да се отбележи, че според разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. За процесното престъпление обаче е предвидено наказание не само глоба от сто до триста лева, но и лишаване от свобода. Поради това административното наказание не би могло да бъде определено при условията на чл.78а, ал.5 от НК.

Предвид гореизложеното и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

Признава обвиняемия Н.Н.Ф., с ЕГН: **********, роден на ***г***, за виновен в това, че на 25.08.2014г. в гр.Шумен, съзнателно потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.160 от ЗДП и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава пред орган на властта (ОДМВР-гр.Шумен) за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл.313, ал.1, от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност.

Налага на Н.Н.Ф., с ЕГН: **********, административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева за престъплението по чл.313, ал.1 от НК.

Осъжда Н.Н.Ф., с ЕГН: **********, на основание чл.189, ал.3 от НПК, да заплати в полза на държавата сумата от 36.20 лева /тридесет и шест лева и двадесет стотинки/, представляваща направени разноски за изготвена експертиза, както и 5/пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в 15-дневен срок от обявяването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: