Р Е Ш Е Н И Е

591/23.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №2133 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №164203-F167634/18.09.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на ЕТ „П.П.-П. 71”, с ЕИК200572918, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.„Селиолу” №2, ап.4 е наложено наказание в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия търговеца не се явява лично. Изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Процесуалният представител на ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, счита, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не изцяло на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.06.2015 год. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен в търговски обект – магазин, представляващ метален павилион, находящ се в гр.Шумен, ул.“Строител” № 8 и стопанисван от ЕТ „П.П. – П. 71“. В хода на проверката било констатирано, че търговецът, в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е подало Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице” за месец февруари 2015 гд. в законоустановения срок, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0222203 от 10.06.2015 год. Видно от Протокол изх. № 27000153050115/10.06.2015г. на 10.06.2015 год. лицето е подало 5 броя декларации за периода от месец януари 2015 год. до месец май 2015 год. За констатираното нарушение на 18.06.2015 год. на търговеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АN №F167634, като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., както и че деянието е извършено на 26.03.2015 год. Актът бил връчен на представляващия търговеца и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №164203-F167634/18.09.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на ЕТ „П.П.-П. 71”, с ЕИК200572918, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.„Селиолу” №2, ап.4 е наложено наказание в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок декларация образец 1 за месец февруари 2015 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Х.И.А., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия случай, Пенчева е следвало да подаде декларация образец №1 за данните за м.февруари 2015 год. в срок до 25.03.2015 год.. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок, а е било изпълнено значително по-късно – в деня след извършване на проверката. В подкрепа на този извод са събраните в хода на производството писмени доказателства и по-конкретно Протокол изх.№27000153050115/11.06.2015 год. При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 26.03.2015 год. действително е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление. Същото е било правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващият орган. За това нарушение, изразяващо се в неподаване в срок на декларация с данните по чл.5, ал.4 от КСО или декларация от самоосигуряващо се лице административно-наказателната разпоредба на чл.355, ал.2 от КСО предвижда наказание „глоба” в размер от 250 лв. за всеки отделен случай.

В тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган неправилно е приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба. Въпреки, че посочената разпоредба предвижда единствено административно наказание „глоба“, каквото би могло да се наложи единствено на физическо лице, на основание същата разпоредба – чл.355, ал.2 от КСО на жалбоподателя, който е ЕТ и на който би следвало да се наложи имуществена санкция е наложено наказание в размер на 250 лева, без да е конкретизиран вида на санкцията – „глоба“ или „имуществена санкция“. Това нарушение настоящият състав намира за съществено, тъй като води до невъзможност нарушителят да разбере какъв вид санкция му е наложена, в какво качество, а от тук и до невъзможност да се защитава адекватно срещу нея.

Освен това, при преценка на нарушението съдът, като взе предвид обстоятелството, че декларацията е била подадена със закъснение, но преди издаване на процесния акт за установяване на административно нарушение, намира, че по същество деянието представлява “маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието “маловажен случай” следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В същото време съдът напълно споделя и доводите на търговеца за липса на изложени от страна на административно-наказващият орган мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН. В настоящият случай, съдът прецени обстоятелството, че обществените отношения, които регулира и охранява КСО са действително от особена обществена важност. Това обстоятелство обаче само по себе си не може да игнорира задължението на административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител. В настоящия случай, като се съобразят изложените по-горе обстоятелства и факта, че декларацията е била подадена след изтичане на законоустановения срок, но непосредствено след извършване на проверката и преди издаване на акта за установяване на административно нарушение, както и факта, че се касае не за пълно неизпълнение на административно нарушение, а само за закъсняло изпълнение, което е било изпълнено от дееца по собствени подбуди, както и обстоятелството, че несвоевременното подаване на декларацията по никакъв начин не е рефлектирало неблагоприятно върху държавния бюджет, респективно от деянието не са настъпили неблагоприятни последици, налага извода, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни деяния, поради което и същото разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл.28 т ЗАНН.

В този смисъл съдът напълно споделя доводите, наведени от търговеца - жалбоподател и процесуалния му представител, както в жалбата, а така също и в съдебно заседание в тази насока. Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 год. по тълк. н. д. № 1/2005 год. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение №152 от 08.04.2014 год., постановено по КАНД №106/2014 год., Решение №159 от 14.04.2014 год., постановено по КАНД №109/2014 год. и др.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъбразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №164203-F167634/18.09.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на ЕТ „П.П.-П. 71”, с ЕИК200572918, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.„Селиолу” №2, ап.4 е наложено наказание в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок декларация образец 1 за месец февруари 2015 год., като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: