Р Е Ш Е Н И Е

634/9.12.2015г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На осми декември през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2134 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 164199-F167622/18.09.15г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на „П.П.-П. 71“ ЕТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250 лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като в жалбата са изложени подробни аргументи за искането.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично ,като изпраща представител.

Процесуалният представител на административно- наказващия орган, издал наказателното постановление, оспорва жалбата и моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от инспектор по приходите на 10.06.2015г в магазин стопанисван от „П.П.-П. 71“ ЕТ в гр. Шумен ул.Строител № 4, било установено, че лицето П.М.П. ЕГН ********** в качеството си на самоосигуряващото се лице в „П.П.-П. 71“ ЕТ, не е изпълнило задължението си да подаде в законоустановения срок Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г., за м. 08 .2014г.

Декларация обр. 1 за м.08.2014г. е следвало да бъде подадена до 25.09.2014г. в срока, указан с разпоредбите на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба №Н-8/2005г., а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните.

Декларация обр. 1 за м.08.2014г. била подадена до 10.06.2015г .

На 18.062015г., в присъствие на жалбоподателя бил съставен АУАН № F167622 срещу „П.П.-П. 71“ ЕТ за това,че не е подадена Декларация обр.1 за месец 08. 2014г. в законоустановения срок, а именно до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т. е. не по-късно от 25.09.2014г., с което осъществен състава на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ.

АУАН е подписан от жалбоподателя без отразени възражения. Писмени възражения не били депозирани в законоустановения срок.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал наказателно постановление № 164199-F167622/18.09.15г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на „П.П.-П. 71“ ЕТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250 лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя.

В същото време, съдът приема, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат неговата отмяна. Съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението.

Съдът констатира, че в акта за установяване на административно нарушение е посочена като датата на извършване на нарушението – 27.09.2014г. В издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е посочено, че датата на извършване на нарушението е 26.09.2014г, което е съществено разминаване между акта за АУАН и НП засягащо съдържащите се в тях задължителни реквизити, на чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57 от ЗАНН.

Това е процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и до неговата неговата отмяна. Тези допуснати нарушения от страна на административнонаказващия орган не могат да бъдат санирани в настоящото производство, тъй като следва да съществува идентичност между посоченото в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. В конкретният случай разминаванията са толкова съществени, че водят до ограничаване правото на защита на санкционираният субект. Това е така, тъй като изискванията за реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление имат за цел ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения в двете фази на производството. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателят, който има право да узнае за какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Освен горното съдът намира, че е налице нарушение на правото на защита на жалбоподателя ,доколкото от обстоятелствената част на АУАН става ясно, че проверката е установила че лицето П.М.П. ЕГН ********** в качеството си на самоосигуряващото се лице в „П.П.-П. 71“ ЕТ не е изпълнила задължението си да подаде декларацията в срок , но за това нарушение е съставен АУАН на ЕТ „П.П.-П. 71“ , а не на физическото лице .

Освен всичко гореизложено съдът, намира, че по същество деянието представлява “маловажен случай”, което обстоятелство не е обсъдено от АНО. За преценката дали случаят е маловажен или не значение има способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Действително обществените отношения, които регулира КСО са от особена обществена важност, но това обстоятелство само по себе си не може да игнорира задължението на административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител. В настоящия случай, предвид факта, че декларацията е била подадена след изтичане на законоустановения срок, в деня на извършване на проверката, но преди издаване на акта за установяване на административно нарушение, както и обстоятелството, че несвоевременното подаване на декларацията не е рефлектирало неблагоприятно върху държавния бюджет, т.е. от деянието не са настъпили неблагоприятни последици, се налага извода, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни деяния, поради което има характера на „маловажен случай”. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика обективирана в ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съобразно която, при констатиране , че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси /КАНД №106/2014г., КАНД №109/2014г. и др/.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 164199-F167622/18.09.15г. на Директор на офис Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на „П.П.-П. 71“ ЕТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250 лева, на основание чл.355,ал.2 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4 от КСО във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. издадена от МФ.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: