Р Е Ш Е Н И Е
544/4.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
четвърти ноември през две хиляди и петнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар:
Ст. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2150 по
описа на ШРС за 2015г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 164202-F167635/18.09.2015г. на Директора на Офис –
Шумен при ТД на НАП, гр.Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на ЕТ „П.П.-П.“,
ЕИК 200572918, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Селиолу” № 2,
ап.4 е наложена „имуществена санкция” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
Търговеца - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно
доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия търговеца - жалбоподател
не се явява лично, а изпраща упълномощен представител – адв. Сн. Т. от ШАК, който
поддържа жалбата и моля наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният
представител на ТД на НАП-гр.Варна - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява в съдебно заседание. Предоставя молба, в която сочи, че жалбата е
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе
предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
ЕТ „П.П.-П.“, ЕИК 200572918 е със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.”Селиолу” № 2, ап.4 и се представлява П.М.П., ЕГН **********.
На
10.06.2015г.
била извършена проверка по спазване на данъчно-осигурителното законодателство от компетентни
длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен
в търговски обект – магазин, представляващ метален
павилион, находящ се в гр.Шумен, ул.“Строител” № 8 и стопанисван от ЕТ „П.П.-П.“. В хода на проверката било констатирано, че търговеца - жалбоподател,
в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е подало
Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице” за месец март 2015г. в
законоустановения срок, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните. Резултатите от извършената проверка били подробно
обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0222203 от 10.06.2015г.
Видно от Протокол изх. № 27000153050115/10.06.2015г. на 10.06.2015г.
лицето е подало 5 броя декларации за периода от месец януари 2015г. до месец
май 2015г. Впоследствие, търговеца - жалбоподател бил поканен да се яви в ТД на
НАП-гр.Варна, офис Шумен за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. На 18.06.2015г. на ЕТ „П.П.-П.“ в присъствие на представляващия
търговеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АN № F167635, като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на
чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. и че деянието е извършено на
28.04.2015г. Актът бил връчен на представляващия търговеца и подписан
от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното
си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № 164202-F167635/18.09.2015г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр.Варна, с
което на основание чл.355, ал.2 от КСО на ЕТ „П.П.-П.“, ЕИК 200572918, със
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Селиолу” № 2, ап.4 е наложена „имуществена
санкция” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок
декларация образец 1 за месец март 2015г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя Х.И. А., както и от присъединените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелят Х. А.
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се
лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за
приходите определени данни, като в т.1 от същата разпоредба като такива са
посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите”, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите да
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното
задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване. Търговеца - жалбоподател има качеството „самоосигуряващо се лице”
по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, което е имало задължението да внася
осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да
декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8
конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите,
както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени
от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец № 1, в която
се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава
декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.1, т.2 от
Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия случай, ЕТ „П.П.-П.“ е следвало
да подаде декларация образец № 1 за данните за месец март 2015г. в срок до 27.04.2015г.,
тъй като 25.04.2015г. е събота – почивен ден. Безспорно е установено по делото, а и не се спори от
страна на търговеца - жалбоподател, че посоченото задължение не е било
изпълнено в установения за това срок, а по-късно, като подадената декларация е
била подадена на 10.06.2015г. При това положение съдът намира, че търговеца -
жалбоподател на 28.04.2015г. - първия ден, следващ деня, в който срока е изтекъл, действително е допуснало неизпълнение на
задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във
вр. чл.3, ал.1, т.1 и ал.3, т.1 от Наредба № Н-8, с което е осъществило
от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното
постановление.
При така установената фактическа
обстановка обаче,
съдът приема, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които налага отмяна на последното. Според съда
съществено при производството от административно-наказателен характер е да се
установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона
реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на
разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това
са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи,
че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.42, т.3 от
ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа датата
и мястото на извършване на нарушението /в процесния случай – неизпълнението на
задължение към държавата/. В конкретния случай съдът констатира, че в акта за
установяване на административно нарушение е посочена
като датата
на извършване на нарушението – 28.04.2015г.
В издаденото въз основа на акта за установяване на административно нарушение
наказателно постановление е посочено, че датата на извършване на нарушението е 25.01.2015г. Налице е съществено разминаване между акта
за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, като разминаването засяга съдържащите се в тях
задължителни реквизити, които законодателят е посочил изчерпателно в
разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57 от ЗАНН, което е грубо процесуално нарушение, водещо до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и до неговата
неговата отмяна. Тези допуснати нарушения от страна на
административнонаказващия орган не могат да бъдат санирани в настоящото
производство, тъй като следва да съществува единство между посоченото
в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление. В
конкретният случай разминаванията са толкова съществени, че водят до
ограничаване правото на защита на санкционираният субект. Това е така, тъй като
изискванията за реквизитите на акта за установяване на административно
нарушение и наказателно постановление имат за цел ефективна защита, както по
правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения в двете
фази на производството. По този начин е било накърнено правото на защита на
жалбоподателят, който има право да узнае за какво точно неизпълнение е
санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото на защита във всички случаи
води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение.
Освен
това, при преценка на нарушението съдът, като взе предвид
обстоятелството, че дължимите суми, във връзка с които е следвало да бъде
подадена декларацията са били внесени в срок в държавния бюджет, както и
обстоятелството, че декларацията е била подадена със закъснение, но преди
издаване на процесния акт за установяване на административно нарушение, намира,
че по същество деянието представлява “маловажен случай”. Доколкото в ЗАНН
липсва легална дефиниция на понятието “маловажен случай” следва да бъдат
приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната
съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат
способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите
и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и
дееца.
В настоящия случай съдът прецени обстоятелството, че обществените отношения, които регулира КСО са от особена обществена важност, но това обстоятелство само по себе си не може да игнорира задължението на административно-наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител. В настоящия случай, като се съобразят изложените по-горе обстоятелства и факта, че декларацията е била подадена след изтичане на законоустановения срок, непосредствено след извършване на проверката, но преди издаване на акта за установяване на административно нарушение, както и факта, че се касае не за пълно неизпълнение на административно нарушение, а само за закъсняло изпълнение, което е било изпълнено от дееца по собствени подбуди, без да е обусловено от намесата на данъчните органи, както и обстоятелството, че несвоевременното подаване на декларацията по никакъв начин не е рефлектирало неблагоприятно върху държавния бюджет, респективно от деянието не са настъпили неблагоприятни последици, налага извода, че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни деяния, поради което и същото разкрива белезите на „маловажен случай”.
В този смисъл
съдът напълно споделя доводите, наведени от търговеца - жалбоподател и
процесуалния му представител, както в жалбата, а така също и в съдебно
заседание в тази насока. Следва да се отбележи, че процесуално задължение на
съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от
страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по
този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на
ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
закона.
Правната
норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента на издаване на
наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е
и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични
казуси и по-конкретно Решение № 152 от 08.04.2014г.,
постановено по КАНД №106/2014г., Решение № 159 от 14.04.2014г., постановено по
КАНД №109/2014г. и др.
Ето защо, с
оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 164202-F167635/18.09.2015г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр.Варна, с
което на основание чл.355, ал.2 от КСО на ЕТ „П.П.-П.“, ЕИК 200572918, със
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”Селиолу” № 2, ап.4 е наложена „имуществена
санкция” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: