Р Е Ш Е Н И Е
653/15.12.2015г. гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На деветнадесети ноември 2015 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 2174/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се
установява следното: Лицето П. М.П. била регистрирана като едноличен търговец /ЕТ
„П.П.-П.
71“/ и в това си качество се явявала самоосигуряващо се лице. Въпреки че не
била прекъснала дейността си, през м.декември 2014г. същата не подала
Декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице” за м. 11/2014г. На 10.06.2015г.
от служител на Офис Шумен при
ТД на НАП –Варна, била
извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство от
страна на санкционираното лице, при която изложените обстоятелства били
установени. На следващия ден била
подадена и процесната декларация. Тъй като не бил спазен законоустановения срок
за подаване на Декларация обр. 1 за м.11.2014г.- до 25.12.2014г., на 18.06.2015г.
проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на търговеца-жалбоподател
за това, че лицето П.П., в качеството си на самоосигуряващ се, не е изпълнила
задължението си да подаде Декларация №1 по чл.2, ал.1 от Наредба №
Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица за м.11/2014г. в законоустановения
срок. Актът бил съставен в присъствието на представляващата ЕТ, бил предявен и
подписан от нея без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 18.09.2015г. било издадено
и атакуваното наказателно постановление, с което на ЕТ „П.П.-П. 71“ било наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 250.00 лв., на основание чл.355, ал.2 от КСО.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: от разпита на свидетеля Х.И.А., както и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Представляващата
ЕТ П.П. е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, тъй
като упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Според разпоредбата на
чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да
представят в Националната агенция за приходите определени данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване
и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение,
като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и
поделения, самоосигуряващите се лица
или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация
образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за
подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3,
ал.1, т.2 от Наредбата, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните за тях. В случая процесната декларация е следвало да
бъде подадена до 25.12.2014г. Безспорно е установено по делото, а и не се
оспорва от страна на санкционираното лице, че това задължение е изпълнено на 11.06.15г.-много
след изтичането на срока за това. При това положение съдът намира, че правилно
е констатирано наличието на нарушение на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3,
ал.1, т.2 от Наредба №Н-8. При извършената служебна проверка обаче съдът
установи, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяната на издаденото наказателно
постановление. С изпълнението на процесното задължение са натоварени
самоосигуряващите се лица. По смисъла на чл.5, ал.2 от КСО „самоосигуряващ се“
е физическо лице, което е длъжно да
внася осигурителни вноски за своя сметка.
В случая обаче е счетено, нарушител е
едноличният търговец, а не неговият представляващ-физическо лице. При това
положение съдът намира, че административнонаказателната отговорност е насочена
неправилно и към ненадлежно лице, което е абсолютно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Съдът намира за необходимо да посочи
също, че наказанието е наложено на основание чл.355, ал.2 от КСО. Посочената
разпоредба обаче предвижда само административно наказание „глоба“, каквато не
би могло да бъде наложена на едноличен търговец, какъвто се явява жалбоподателя.
Като е наложил наказание „имуществена санкция“, каквото не е предвидено в
цитираната норма, наказващият орган е нарушил изискванията на чл.57, ал.1, т.7
от ЗАНН, тъй като не е определил правилно вида и размера на наказанието.
Допуснатият порок е особено съществен и също обуславя отмяната на атакуваното наказателно
постановление. На следващо място, наказващият орган не е изпълнил и
задължението си по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби,
които са били нарушени. В съставеният АУАН се приема, че е налице нарушение на чл.3,
ал.1, т.2 от Наредба №Н-8. Въпреки това в наказателното постановление се
съдържа единствено словесно описание на нарушението, но нарушените законни
разпоредби не са посочени. Налице е съществено нарушение на процесуалните
правила, което е накърнило правото на санкционираното лице да разбере какво
нарушение му е вменено и да организира съответно защитата си. Отделно от
изложеното съдът
намира, че са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В практиката си ШАС изрично приема, че са
налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, когато съответното
административно задължение е било изпълнено от санкционираното лице, преди
иницииране на административно-наказателното производство. Този факт, съчетан с
липсата на каквито и да било данни в резултат на закъснялото подаване на
декларацията да са настъпили неблагоприятни последици, както и обстоятелството,
че се касае за първо нарушение от съответния вид, сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на констатираните деяния, в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от този вид (Решение №361 по КАНД№281/2013г.) Доколкото процесното
задължение е изпълнено незабавно след проверката и с оглед тежкото здравословно
състояние на представляващата ЕТ, съдът
намира, че процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от останалите
такива от този вид и следва да бъде счетено за маловажно, като санкция от 250
лева очевидно не съответства на тежестта на нарушението и не може да бъде възприета
като справедлива.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради
което и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 164198-F167629/18.09.2015г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на ЕТ „П.П.-П. 71“- гр.Шумен, ЕИК:200572918, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.2 от КСО, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 250 лв., като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: