Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2284/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Б.М.Х. *** срещу Наказателно постановление № 15-0869-001446/26.08.2015г. на ВНД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.315, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление не е издадено от компетентен орган. Намира, че не е налице повторност, като привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Алтернативно в съдебно заседание моли размерът на наложената санкция да бъде намален.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 18.07.2015г. около 15,00 часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „Нисан Ванет” с ДК№ Н 2536 АР по ул.“Алеко Константинов“ в гр.Шумен, в посока от бул.“Симеон Велики“ към пл.“България“. Автомобилът бил собственост на лицето Ю.Х.О.. Преминавайки по посочената улица жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“-Шумен, които поискали да им бъде представена полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” за посочения автомобил, но валидна такава не била налична. Свидетелите извършили проверка в съответните регистри, при която установили, че по отношение автомобила действително няма сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на Б.Х. за това, че управлява товарен автомобил, във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за моторното превозно средство, което управлява, валидна към датата на проверката. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Впоследствие било установено, че жалбоподателят е бил санкциониран за деяние от същия вид с НП №14-030-000237/18.06.2014г. на ВНД началник РУП към ОДМВР-Шумен, РУ-Нови пазар, влязло в законна сила на 26.09.2014г. Въз основа на съставения акт, на 26.08.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000,00 лв. за извършено нарушение по чл.315, ал.2, т.1 от Кодекса за застраховането.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите М.И.Р. и М.С.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата същият е управлявал по улиците на гр.Шумен товарен автомобил, във връзка с чието притежаване и използване не е бил сключен действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Според разпоредбата на чл.249, т.1 от КЗ застраховката “гражданска отговорност на автомобилистите” е задължителна. Макар и в посоченият кодекс да липсва разпоредба, задължаваща водачите на МПС, които не са тяхна собственост, да сключват договор за застраховка “Гражданска отговорност” или да управляват само автомобили, по отношение които има сключен и действащ такъв договор, чл.315, ал.1, т.1 от КЗ предвижда специално наказание за случаи от вида на процесния. Доколкото управляването и от несобственик на МПС, за което липсва действащ договор за задължителна отговорност, е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗАНН следва да се приеме, че жалбоподателят действително е извършил административно нарушение, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Макар и жалбоподателят да не е собственик на процесния автомобил, следва да се приеме, че нарушението е извършено виновно. В решението по КАНД№300/2014г. на ШАС се приема изрично, че в качеството си на правоспособен водач на МПС нарушителят е бил длъжен и е могъл да разбере, че досежно въпросното МПС не е налице действаща застраховка „Гражданска отговорност”, предвид безусловното му задължение му да разполага с нея при извършване на превоза. След като жалбоподателят се е съгласил да управлява определен автомобил, без да е разполагал с документ, удостоверяващ наличието на валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност”, като същевременно в качеството си на правоспособен водач на МПС е знаел, че такава е необходима за управлението на МПС, същият несъмнено е извършил виновно процесното нарушение. Следва да се отбележи също, че според разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН нарушението е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да установи, че по отношение предоставения му автомобил не е била сключена съответната застраховка /например като отчете наличието или липсата на валиден стикер на предното обзорно стъкло/, при което същият е действал най-малкото по непредпазливост.

Санкцията също така е определена правилно и законосъобразно, на основание чл.315, ал.2, т.1 от КЗ, предвиждащ специално наказание за лице, което повторно управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, какъвто е и процесният случай. По смисъла на § 1, т.37 от ДР на КЗ „повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. От приложеното по делото копие от НП №14-030-000237/18.06.2014г. на ВНД началник РУП към ОДМВР-Шумен, РУ-Нови пазар е видно, че жалбоподателят е бил санкциониран за извършено от него административно нарушение по чл.315, ал.1, предл.1, т.1 от КЗ. Посоченото наказателно постановление е било връчено на Х. на 18.09.2014г., видно от положения подпис и не е било обжалвано в законоустановения срок, като е влязло в законна сила на 26.09.2014г. Процесното деяние е извършено след посочената дата / на 18.07.2014г./ и преди изтичане на едногодишния срок, считано от датата на влизане в сила на Наказателно постановление №14-030-000237/18.06.2014г., с което нарушителят е санкциониран за същия вид нарушение, поради което същото безспорно се явява извършено повторно.

Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в чл.315, ал.2, т.1 от КЗ, а именно 2000 лева, при което липсва възможност за коригирането му.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, предвид нормите на чл.320, ал.2, вр. с чл.315, ал.1, т.1 от КЗ и с оглед приложеното по делото копие от Заповед №372з-1541/30.06.2015г. за упълномощаване на длъжностни лица от ОДМВР-Шумен за издаване на наказателни постановления по Кодекса на застраховането. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и данни за наличието на каквито и да било извинителни причини, които да обусловят по-малката тежест на нарушението. В практиката си ШАС също така трайно приема, че посочената разпоредба е неприложима, когато се касае за деяние, извършено при условията на „повторност”, което е индиция за утвърдена склонност на нарушителя да не се съобразява с правилата за движение по пътищата / в този смисъл са решенията по КАНД№300/2014г., КАНД№352/14г. и др./. При положение, че вече е бил наказван за друго такова нарушение, жалбоподателят е следвало да положи дължимата грижа и да се увери, че изискванията на КЗ са били спазени, поради което обстоятелството, че не е бил собственик на автомобила, както и че по отношение последния незабавно след проверката е била сключена съответна застраховка, не може да обоснове извода за маловажност на случая. Следва да се отбележи също, че жалбоподателят е санкциониран многократно за различни нарушения на ЗДП, от което е видно, че същият се отличава с повишена склонност към незачитане на нормите, регулиращи движението на МПС по пътищата.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава изцяло наказателно постановление № 15-0869-001446/26.08.2015г. на ВНД началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на Б.М.Х. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.315, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000.00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: