Р Е Ш Е Н И Е

660/17.12.2015г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На шестнадесети декември през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 2312 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № В-032831/10.07.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1 е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, във вр. чл.198 от ЗЗП за нарушение на чл.9, ал.2 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.

Дружеството - жалбоподателят редовно призовани, в съдебно заседание не се явява представляващият дружеството и не изпраща упълномощен представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител и не вземат становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“МОБИЛТЕЛ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в търговски обект - магазин „М-ТЕЛ“, находящ се в гр.Шумен, бул.”Симеон Велики” № 69. На 15.04.2015г. в офиса на КЗП – РД варна, гр.Шумен, постъпил потребителски сигнал с Вх. № В – 03 – 910, съдържащ твърдения за некоректно предоставена информация за характеристиките /памет/ на закупен смартфон „Motorola Moto Е“. По този повод на 21.04.2015г. в търговския обект на дружеството на посочения по-горе адрес била извършена проверка от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен. Било установено, че магазина работи и обслужва клиенти, като се предлагат за продажба разнообразни стоки – мобилни телефони, таблети, лаптопи и телекомуникационни услуги. Проверяващите констатирали също, че в търговския обект бил изложен за продажба в т.ч. смартфон „Motorola Moto Е“ с етикет с информация за цената при различни варианти на изплащане, в брой, с договор и без договор, като обявената продажна цена без договор е 249.90 лв., а на кутията бил залепен етикет с информация на български език за производител, вносител, вид на стоката, но не била представена задължителната информация за съществени характеристики на стоката – дисплей, камера, памет, батерия и други, чрез текст или символи. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № К - 0196386 от 21.04.2015г. За изясняване на обективната истина на търговското дружество било дадено писмено разпореждане, обективирано в цитираният констативен протокол, управителят или упълномощено от него лице да представи становище във връзка с твърдението на потребителя за подвеждаща информация по отношение на реално достъпната памет на телефона, предмет на жалбата и искането му за безплатно инсталиране на българско меню. От страна на търговското дружество на 28.04.2015г. било депозирано становище, че описанието на основните характеристики на апарат „Motorola Moto Е“ е посочено ясно и достъпно на кутията на същия, както и в ръководството, съдържащо се в кутията, както и че при желание за покупка на конкретното устройство, консултант допълнително разяснява принципите на функциониране и демонстрира работата със съответното устройство, а на официалната интернет страница също били описани коректно техническите характеристики на устройствата, предлагани в магазините на “МОБИЛТЕЛ” ЕАД.

На 14.05.2015г. била изпратена покана до “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, получена на 15.05.2015г., за явяване на 01.06.2015г. с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Тъй като на 01.06.2015г. не се явил управител или друг представител на “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, нито упълномощено от него лице за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, впоследствие - на 02.06.2015г. на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № К-032831, като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл.9, ал.2 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, а именно: търговеца - “МОБИЛТЕЛ” ЕАД не е изпълнил административното си задължение да предлага на потребителите стоки с етикет, съдържащ задължителната информация за съществените характеристики на стоката. Цитираният акт за установяване на административно нарушение бил връчен по реда на чл.233, ал.4 от ЗЗП на лицето Н.М.Н. – менъджър на проверявания магазин на 08.06.2015г. и подписан от него, без да изложи възражения, като връчването било обективирано в Констативен протокол № К - 0196409 от 08.06.2015г. Впоследствие дружеството - нарушител не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В-032831/10.07.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1 е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, във вр. чл.198 от ЗЗП за нарушение на чл.9, ал.2 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.Р.В. и на свидетелите Н.И.Й. и В.К.Г. – свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите М.Р.В., Н.И.Й. и В.К.Г. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно - наказателното производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.43 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл.233, ал.4 от ЗЗП. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на дружество – жалбоподател нарушение и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление и е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което съдът счита, че правото на защита на дружеството - жалбоподател не е накърнено.

Преценявайки материално-правните и процесуално-правни предпоставки по образуването на административно-наказателното производство и издаването на наказателното постановление, настоящият съдебен състав не установи отклонения във формално-правния режим на процесните актове или несъответствия в материалната компетентност на длъжностното лице образувало административно-наказтелното производство, органът издал атакуваното наказателно постановление и осъщественото делегиране на административно-наказателни правомощия /по арг. от Заповед № 288/22.04.2015г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите и Заповед № 373 ЛС/22.04.2015г./.

Настоящият съдебен състав счита, че безспорно дружеството - жалбоподател е извършило визираното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ създава правила за поведение и взаимоотношения между търговците и потребителите, чрез които да гарантира основни права на потребителите: правото на информация за стоките и услугите; право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им; право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките; право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки.

Правото на информация за стоките и услугите е регламентирано с разпоредбата на чл.9 от ЗЗП, който предвижда, че търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията, изискваща се в обхват, посочен в ал.2 на разпоредбата, може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, етикетът задължително следва да съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба, като информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща.

При извършената проверка от органите на административно-наказващия орган е установено безспорно, че дружеството - жалбоподател в качеството му на търговец предлага в проверявания магазин стоки с етикети на български език, на които обаче не се съдържа изискващата се информация за съществените характеристики на стоката – дисплей, камера, памет, батерия и други, чрез текст или символи, с което не е изпълнено изискването, визирано в разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗЗП. При това, непълнотата в информацията е била съществена и не се отнасяло до единични бройки, а до значителен брой от стоки, което недвусмислено насочва и към по-високата степен на обществена опасност на административното нарушение. От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелката М.В. се установява по безспорен начин, че в деня на проверката 21.04.2015г., търговската зала била заета от разнообразни стоки – мобилни телефони, таблети, лаптопи и телекомуникационни услуги с етикети с информация за производител и вносител, но без информация за съществените характеристики на предлаганите апарати „Motorola Moto Е“ – дисплей, камера, памет, батерия и други, чрез текст или символи, т.е. били са изложени като оферта към клиентите на магазина апарати „Motorola Moto Е“, респ. са били за продажба. В показанията си М.В. изтъква за констатираната непълнота на информацията. Подчертава също, че се касае за порочна търговска практика и се касае за всички на апарати „Motorola Moto Е“ предлагани за продажба, като непълнотата в информацията за съществените характеристики на стоката е била съществена и е установено по категоричен начин след обстойна и щателна проверка на процесните стоки. В този аспект може да се посочи, че в хода на съдебното дирене не се установиха различия и несъответствия между показанията на свидетелката и изложената в наказателното постановление фактическа обстановка. Показанията на посочената свидетелка могат да се възприемат като убедителни, еднопосочни и достоверни, което мотивира съда да ги кредитира изцяло и безрезервно. Също така, показанията на свидетелите М.В., Н.Й. и В.Г. се явяват от правно значение и в насока на спазване на процесуалните изисквания при съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

Съгласно т.2 на § 13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите „търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Т.е. правилно е определен субектът на административна отговорност.

Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай дружеството – жалбоподател в качеството му на „търговец“ действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.9, ал.2 от ЗЗП нарушение. За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.198 от ЗЗП предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 300 лв. до 1500 лв. В тази връзка съдът счита, че правилно му е наложено административно наказание, определено в законово установения минимален размер, визиран в разпоредбата на чл.198 от ЗЗП, а именно “имуществена санкция” в размер от 300 лв. Освен това, следва да се изтъкне, че в настоящия казус административно-наказващия орган е санкционирал дружеството - търговец, стопанисвало обекта, т.е. субект на отговорността не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на юридическо лице съобразно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН. Отговорността по ЗАНН на юридическите лица е своеобразна обективна отговорност и не би могъл да се обсъжда въпросът за вината, тъй като никое юридическо лице не може да прояви вина в поведението си, доколкото това е присъщо само на физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и дееспособност.

Освен това, съдът не споделя доводите, застъпени от процесуалния представител на дружеството - жалбоподател във въззивната жалба, че извършеното административно нарушение е „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази насока, съобрази следното: При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен“ случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административно-наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административно-наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Легалното определение на „маловажен случай“ по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав състав намира, че „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по - ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството - жалбоподател, не следва да се квалифицира като „маловажен случай“ и правилно административно-наказващият орган не я е приложил. В процесния случай не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по - ниска степен на обществена опасност. Липсата на задължителна информация за съществените характеристики на стоката по отношение на значителен брой апарати „Motorola Moto Е“ не обосновава извод за наличието на маловажен случай. Настоящият съдебен състав, счита че от събраните по делото доказателства не се установява процесното нарушение да притежава значително по – ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Още повече, при разглеждане на въпроса дали е формално извършеното нарушение, дали същото е малозначително, каква е неговата обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред или други интереси, защитени от правото, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по делото са налице данни дружеството - жалбоподател да е осъществявал търговска дейност и да е предлагал на потребители стоки, които не носят нужната информация. Ето защо в отношенията с потребителите дружеството - жалбоподател е накърнил правото им да бъдат информирани. Поради горното нарушението е засегнало чужди права и не съставлява формално извършеното нарушение.

Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно - фактическата обстановка и обстоятелствата, свързани с нея, не са описани ясно и точно, тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на неговото извършване, както и е посочено по какъв начин е извършено нарушението и доказателствата, които го потвръждават.

Освен това, не е налице и допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане възраженията на санкционираното лице, тъй като разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган.

В тази връзка, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № В-032831/10.07.2015г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1 е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.233, ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, във вр. чл.198 от ЗЗП за нарушение на чл.9, ал.2 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: