Р
Е Ш Е Н И Е
608/26.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2345 по описа на ШРС за 2015г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 27-2704384/16.09.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ на “М-Инженеринг” ООД,
с ЕИК 104589465, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.”Теодосий
Търновски” № 31, представлявано от Р.Ц.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/. Дружеството - жалбоподател моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството –
жалбоподател се явява лично и с упълномощен представител – адв.Д. Д. от ШАК, който поддържа жалбата, като в съдебно заседание моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция
по труда” - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в
тази насока.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„М-Инженеринг” ООД, с ЕИК 104589465 е със седалище
и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.”Теодосий Търновски” № 31 и се представлява от Р.Ц.М., ЕГН **********.
При извършена проверка на 25.08.2014г. – в обекта и 29.08.2014г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен по
спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен от страна на „М-Инженеринг” ООД гр.Велико
Търново, било констатирано, че дружеството, не е осигурило на длъжностното лице
– управителят инж. М.Д.М., което ръководи трудовия процес и извършва видовете
инструктажи, да премине обучение по БЗР за това със съответната продължителност
и валидност съобразно разпоредбата на чл.281, ал.5 от КТ и чл.6, ал.1, т.1 и
т.3 от Наредба № РД 07 – 2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на ЗБУТ, обн. ДВ бр.102/2009г. Резултатите от проверката били подробно
обективирани в Протокол за извършена проверка от 29.08.2014г., с който на
дружеството били дадени конкретни предписания. В т.4 от същите било указано в срок до 23.09.2014г.
работодателят да осигури на длъжностното лице – управителят инж. М.Д.М., което
ръководи трудовия процес и извършва видовете инструктажи, да премине обучение
по БЗР за това със съответната продължителност и валидност съобразно
разпоредбата на чл.281, ал.5 от КТ и чл.6, ал.1, т.1 и т.3 от цитираната Наредба
№ РД 07 – 2, обн. ДВ бр.102/2009г.
На 30.07.2015г. в обекта, на
31.07.2015г. – в Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен и на
13.08.2015г. в офиса на дружеството била извършена нова проверка по спазване на трудовото
законодателство от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен в „М-Инженеринг” ООД, при която било констатирано, че дружеството - жалбоподател
не е изпълнило даденото му задължително предписание, обективирано в т.4 на
Протокол за извършена проверка от 29.08.2014г., като длъжностното лице –
управителят инж. М.Д.М., което ръководи трудовия процес и извършва видовете
инструктажи, не е преминало обучение по БЗР за това със съответната
продължителност и валидност съобразно разпоредбата на чл.281, ал.5 от КТ и
чл.6, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба № РД 07 – 2, обн. ДВ бр.102/2009г. в указания
срок - до 23.09.2014г., а е преминал такъв на 01.11.2014г., за което било
издадено Удостоверение № 226 от Центъра за професионално обучение към Сдружение
дом на науката и техниката – гр.Шумен. Резултатите от проверката били подробно
обективирани в Протокол за извършена проверка от 14.08.2015г Въз основа на установените факти, на 17.08.2015г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 27-2704384, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.415, ал.1 от
Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на
представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта без
възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало и от законното си право и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирало допълнителни писмени възражения. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-2704384/16.09.2015г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ на “М-Инженеринг” ООД, с ЕИК
104589465, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.”Теодосий
Търновски” № 31, представлявано от Р.Ц.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.П.Г. и на свидетелите Д.В.В. - И., Г.С.К. и М.Д.М., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Г.П.Г., Д.В.В. - И., Г.С.К. и М.Д.М. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Не се спори между страните по делото, че по време
на извършена проверка на 25.08.2014г. – в обекта и 29.08.2014г. – в Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен в “М-Инженеринг” ООД било
установено, че дружеството, не е осигурило на длъжностното лице – управителят
инж. М.Д.М., което ръководи трудовия процес и извършва видовете инструктажи, да
премине обучение по БЗР за това със съответната продължителност и валидност
съобразно разпоредбата на чл.281, ал.5 от КТ и чл.6, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба
№ РД 07 – 2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ,
обн. ДВ бр.102/2009г. В тази връзка с Протокол от 29.08.2014г. на дружеството
било дадено задължително предписание на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, на длъжностното
лице – управителят инж. М.Д.М., което ръководи трудовия процес и извършва
видовете инструктажи да осигури преминаване на обучение по БЗР за това със
съответната продължителност и валидност съобразно разпоредбата на чл.281, ал.5
от КТ и чл.6, ал.1, т.1 и т.3 от цитираната Наредба № РД 07 – 2, обн. ДВ
бр.102/2009г. По време на втората проверка на 30.07.2015г. в обекта, на 31.07.2015г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен и на 13.08.2015г. в офиса на дружеството, както
става ясно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя Г.Г. и на свидетелката Д.В. - И. тези предписания не са били
изпълнени. Ето защо, съдът намира, че от
всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател,
като не е изпълнил даденото му с Протокол от 29.08.2014г., задължително
предписание чрез бездействието си е осъществил от обективната и субективна
страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение.
Съдът не кредитира възраженията, направени от
дружеството-жалбоподател и от процесуалния представител на същия, че доколкото самата
лицензирана организация – Център за подготовка на обучение към Дом на бита и
техниката – гр.Шумен, извършваща тази дейност издава документи за преминат курс
по БЗР, които не са съобразени с изискванията на Наредба № РД 07 - 2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ, то доколкото в самите
удостоверения няма посочен срок за валидност следва да се считат за безсрочни. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че лицата, които провеждат инструктажите по
безопасност и здраве преминават обучение на всеки 2 години съобразно
разпоредбата на чл.6, ал.1, т.1 и т.3 от цитираната Наредба № РД 07 – 2, обн.
ДВ бр.102/2009г., поради което няма как да се приеме, че издаденото на
16.03.2011г. Удостоверение № 52 е безсрочно. Освен това, цитираното
удостоверение от 2011г. удостоверява, че инж. М.Д.М. е завършил успешно курс за
обучение „Координатор по безопасност и здраве в строителството“ съгласно чл.5,
т.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи, обн. ДВ бр.
37/2004г., а не по Наредба № РД 07 – 2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на ЗБУТ, обн. ДВ бр.102/2009г., т.е. посоченото удостоверение № 52
от 16.03.2011г. е на различно основание от това, което се изисква от контролния
орган.
В тази връзка остава
неоснователно и недоказано и възражението, че за дружеството - жалбоподателят
не съществувала друга възможност за провеждане на изискуемия по Наредба № РД 07
– 2, обн. ДВ бр.102/2009г. курс, тъй като не съществувала друга фирма, която
провежда такива обучения.
В същото време обаче настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай са били налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ и с неприлагането му административно-наказващия орган е нарушил материалния закон. Констатираното нарушение е от вида, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването му. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че впоследствие предписанието е било изпълнено още преди съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение, т.е. то е отстранено по предвидения в КТ начин преди извършване на проверката по процесното дело. На следващо място, не са налице доказателства за служителите и работниците да са произтекли вредни последици от нарушението. В тежест на административно-наказващия орган е да докаже наличието на вредните последици от административното нарушение. Наличието на вредни последици не може да се основава на предположение, а следва да бъде доказано по безспорен и несъмнен начин по предвидения в ЗАНН и НПК ред. А и административно-наказващия орган не твърди за наличие на такива, напротив, изразява становище, че това нарушение не е резултатно и не може да има пострадали лица.
След като е налице нарушение на трудовото законодателство, безспорно установено и доказано, то в задължение на административно-наказващия орган е да прецени дали за това нарушение би могло да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ или не. Това негово задължение произтича и от разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Именно изпълнението на предписанието веднага след констатиране на нарушението и издаване на акт за установяване на административно нарушение е всъщност едно от условията, които поставя законодателят, за да е възможно деянието да се охарактеризира като маловажно. Този елемент не е част от състава на нарушението, разписано в чл.415, ал.1 от КТ, но е задължителен такъв, за да намери приложение чл.415в, ал.1 от КТ.
В този смисъл съдът счита, че административно –
наказващият орган неправилно е издирил приложимата санкционна разпоредба.
Следвало е преценявайки изложените по-горе обстоятелства и по-специално
обстоятелството, че нарушението е било отстранено непосредствено след неговото
установяване, както и липсата на вредни последици за работодателя, да
квалифицира нарушението като маловажен случай и да приложи разпоредбата на
чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да
провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и
да обсъди всички основания, включително и да подложи на съдебен контрол
преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от
ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна
практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г.
на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за изменение на наказателното постановление.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална
дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите,
визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността
на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца.
В настоящия случай съдът прецени цялостната
дейност на нарушителя, обстоятелството, че извършеното е инцидентна проява в
неговата дейност и до настоящия момент няма данни за налагани наказания по КТ,
поради което в настоящия случай е
следвало да намери приложение разпоредбата на чл.415в от КТ. Доколкото към
момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките за приложение на посочената норма и доколкото наказващият орган
не я е приложил, това е основание за изменение на наказателното постановление,
като вместо наложената “имуществена санкция” на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, на
основание чл.415в от КТ на “М-Инженеринг” ООД следва да се наложи “имуществена санкция” в размер
на 100 /сто/ лева. В този смисъл е и
практиката на Административен съд – гр.Шумен и по-специално Решение № 128 от
15.07.2010г. по КАНД № 135/2010г. по описа на ШАС.
Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в горния смисъл.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-2704384/16.09.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ на “М-Инженеринг” ООД, с ЕИК 104589465, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.”Теодосий Търновски” № 31, представлявано от Р.Ц.М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, като вместо наложената “имуществена санкция” на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, на основание чл.415в от КТ налага на “М-Инженеринг” ООД “имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: