Р Е Ш Е Н И Е

665/18.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На втори декември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2369 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №164682-F173359/28.09.2015г год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на Т.Ш.А., с ЕГН **********,*** е наложена „глоба” в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 5 ал.4 от КСО вр. чл. 3 ал.1 т 2 б. „а“ от Наредба Н-8/29.12.05г. на МФ .

Жалбоподателя моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание не се явява лично, и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ТД на НАП- Варна – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява, но представя молба в която заявява, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.07.15 год. при извършена проверка от инспектор по приходите в ТД НАП гр. Варна офис Шумен, било установено, че жалбоподателя, в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е подало Декларация Образец №1 „Данни за осигурено лице “ за месец август 2014.г съгласно изискванията на чл. 3 ал.1 т.2 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица както и от само осигуряващите се лица- за дължимите осигурителни вноски .

Декларация обр.1 съгласно изискванията на чл. 3 ал.1 т.2 б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за м. август 2014г била подадена на дата 25.03.2015г г. Прието било, че нарушението е извършено на 26.04.2014г в гр. Шумен.

На 03.08.2015г. за констатираното административно нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F173359, в присъствие на нарушителя. В АУАН е отразено, че с горното деяние била нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1,т.2 буква „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. Посочено е, че нарушението е извършено на 26.09.2014г. в гр. Шумен.

Актът бил подписан без отразени възражения. Впоследствие не било депозирано писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, било издадено наказателно постановление №164682-F173359/28.09.2015г год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на Т.Ш.А., с ЕГН **********,*** е наложена „глоба” в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 5 ал.4 от КСО вр. чл. 3 ал.1 т 2 б. „а“ от Наредба Н-8/29.12.05г. на МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни за това, органи и в хода на административно наказателното производство, не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на последното.

В настоящият случай нарушението– неподаване в срок на Декларация обр.1 за месец август 2014г. от самоосигуряващо се лице е установено по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че такава е била подадена по-късно – на 25.03.2015г.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените твърдения на жалбоподателя в жалбата за маловажност на санкционираната деятелност. В ЗАНН липсва дефиниция на посоченото понятие, по силата на препращащата разпоредба на чл. 1 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл.93,т.9 от НК, съгласно който текст, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По делото, според съда, няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Въпреки, че е отразено, че нарушението е за първи път, от приложените по делото документи- справка на лист 9 от делото, е видно, че не са били подадени декларации обр. 1 за още 13 месеца.

Процесната деятелност категорично не може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, още повече, че деецът е подал декларацията със закъснение от 8 месеца. От приложената справка на стр. 9 от делото се вижда, че на 25.03.2015г. са били подадени още 13 декларации за 2014г и 2015 г, което е индиция за завишена обществена опасност на деянието.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №164682-F173359/28.09.2015г год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на Т.Ш.А., с ЕГН **********,*** е наложена „глоба” в размер на 250 лева за извършено нарушение на чл. 5 ал.4 от КСО вр. чл. 3 ал.1 т 2 б. „а“ от Наредба Н-8/29.12.05г. на МФ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: