РЕШЕНИЕ
678/23.12.2015г., гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ състав
На седми декември 2015 година
В публично заседание в следния състав:
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ВАНД
№ 2401/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Ю.А.Х. ***
срещу Наказателно постановление № 15-0869-001800/12.10.2015г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда
и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение,
с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител,
който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище,
че жалбата е неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без
уважение.
Жалбата е подадена в срок и
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 27.08.2015г.,
около 11,45 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Хонда Сивик” с
ДК№ СА 8176 РХ по бул.“Плиска“ в гр.Шумен. В същото време, поради настъпило ПТП
на кръстовището на посочената улица с ул.“Станционна“, движението на това място
било регулирано от св.С.С.-служител на сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-гр.Шумен. При приближаването на управляваното от жалбоподателя МПС
свидетелят му подал сигнал със стоп-палка, за да остане на място в началото на
кръстовището и да пропусне движещите се по другата улица автомобили.
Жалбоподателят обаче продължил движението си и спрял едва в средата на
кръстовището, до претърпелите произшествие автомобили. Поради това на същата дата бил съставен акт
за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че при
подаден сигнал със стоп-палка тип „МВР“ не спира на посоченото място от
представител на службата за контрол, а продължава движението си. Актът бил
съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на съставения акт, на 12.10.2015г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя била наложена “глоба” в размер на 80
лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца за нарушение на чл.103
от ЗДП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетелите С.Б.С. и И.Х.И., както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо
значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели. За
съда липсват основания да не кредитира дадените показания и счита същите за
достоверни и правдиви. По искане на жалбоподателя като свидетел е разпитано и
лицето Ф.О.Ю., която е пътувала в автомобила на последния. Показанията на
посочената свидетелка обаче като цяло кореспондират на останалите доказателства
по делото и не опровергават приетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.103 от ЗДП задължава водачите на пътни превозни средства, при подаден сигнал за спиране, да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. От показанията на свидетелите, за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява по несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил в гр.Шумен, като на кръстовището на бул.“Плиска“ и ул.“Станционна“ му е бил подаден сигнал за спиране, но същият не е изпълнил дадените му указания, а именно- да спре на посоченото му място. Безспорно е също така, че свидетелите, в качеството им на служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, са били надлежно овластени да регулират и контролират движението по пътищата. Доколкото нарушителят не се е подчинил на подадения му сигнал от контролните органи за спиране на указаното му място, видно е, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДП, за което законосъобразно му е наложено наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП, предвиждащ санкции за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Не могат да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата, че не е налице твърдяното нарушение, тъй като водачът е спрял след подадения му сигнал, но не е било възможно да спре плавно, а е успял да направи това едва след навлизане в кръстовището. От показанията на свидетеля С. се установява, че нарушителят е имал възможност да спре съобразно указанията и това спиране да е безопасно за него. Посоченият свидетел също така е категоричен, че автомобилът на жалбоподателят е бил първият в колоната, при което не е имало пречка Х. да възприеме своевременно подадения му сигнал. Следва да се отбележи също, че процесното нарушение не се изразява в това, че водачът не е спрял плавно в най-дясната част на платното за движение, а че не е спрял на посоченото му от представителя на службата за контрол място.
При извършената служебна проверка съдът установи, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид, още повече, че като е навлязъл в кръстовището, въпреки
подадения му сигнал да спре, Х. е затруднил движението в една и без това
значително усложнена пътна обстановка /видно от показанията на свИ./. При това
положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова не следва да бъде отменено. Съдът намира
обаче, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно
наказанията. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят все пак е спрял, макар
и не на указаното му място и е изчакал по-нататъшни указания, съдът намира, че
за постигане целите по чл.12 от ЗАНН са достатъчни наказания в минималния
размер, предвиден в закона, а именно- глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.
Предвид
изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
15-0869-001800/12.10.2015г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-гр.Шумен, като намалява размера на наложеното на Ю.А.Х. ***, ЕГН: **********, на основание
чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП, административно наказание глоба от 80.00 лева на
50.00 лева и
намалява срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от
два месеца на един месец.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен
съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: