П Р И С Ъ Д А

 

5/29.1.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и девети януари 2015 година

В публично заседание в следния състав:  

Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор: М.Големанова

като разгледа докладваното от съдията НОХД № 2057/14г. по описа на ШРС  

ПРИСЪДИ:

 

Признава подсъдимия И.Н.Н., роден на ***г***, с постоянно местоживеене ***, български гражданин, осъждан, неженен, безработен, със средно образование, с ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че за времето от м.юли 2011г. до м.септември 2014г. включително, в с.Страхилица, обл.Шумен, след като бил осъден с Решение №370/2010г. по гражданско дело №1090/10г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 07.07.2010г. да издържа свой низходящ- синът си Е. И.Н., роден на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно-39 месечни вноски по 75,00 лева -общо сумата от 2925,00 лв., като деянието е извършено при условията на повторност, поради което и на основание чл.183, ал.4, във вр. с  ал.1 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 и чл.54 от НК го осъжда на пробация чрез налагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.                                    

 

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Мотиви към присъда по НОХД № 2057 по описа за 2014г. на ШРС 

Подсъдимият И.Н.Н. е предаден на съд по обвинение по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, за това, че за времето от м.юли 2011г. до м.септември 2014г. включително, в с.Страхилица, обл.Шумен, след като бил осъден с Решение №370/2010г. по гражданско дело №1090/10г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 07.07.2010г. да издържа свой низходящ- синът си Е. И.Н., роден на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно-39 месечни вноски по 75,00 лева -общо сумата от 2925,00 лв., като деянието е извършено при условията на повторност.

Поради отсъствието на подсъдимия от страната и невъзможността той да бъде призован, тъй като местоживеенето му не е известно, съдът служебно назначи на същия защитник и разгледа делото по реда на чл.269, ал.3, т.4, б.А от НПК, тъй като установи, че това няма да попречи за разкриването на обективната истина. По този начин не е допуснато ограничаване на правото на защита на подсъдимия, тъй като ВКС изрично посочва, че след като досъдебното производство е започнало с негово участие и той е знаел за предявеното му обвинение, като е напуснал адреса си, без да уведоми за това, подсъдимият сам е станал причина да бъдат ограничени правата му, тъй като не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение (Решение №549/02г. на ІІ н.о.).

Пострадалото лице не предявява граждански иск за причинени имуществени или неимуществени вреди.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи наказание пробация, което счита за достатъчно с оглед целите по чл.36 от НК. 

Разпитан на досъдебното производство, подсъдимият не е отрекъл вината си в извършване на посоченото в обвинителния акт деяние и е дал  кратки обяснения.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

През периода 2003г.-2009г. подсъдимият и св.М.С. М. били фактически съпрузи, като от съжителството си имали едно дете- Е. И.Н., роден на ***г. Детето било припознато от подс.Н. по установения за това ред. През 2009г. подсъдимият и свидетелката преустановили съжителството си, като с отглеждането на детето се ангажирала св.М. в дома си  в с.Страхилица, общ.Шумен. С Решение №370/10.06.2010г. по гр.д. №1090/10г. на ШРС, влязло в законна сила на 07.07.2010г., подсъдимият бил осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 75,00 лева, считано от влизане на решението в сила. Независимо от влизане в сила на решението, подсъдимият не заплащал дължимите суми. Поради това през 2011г. бил осъден по НОХД№1368/11г. на ШРС за извършено от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК през периода м.юни 2010г.-м.юни 2011г. Въпреки постановената по отношение него осъдителна присъда подсъдимият продължил да не изпълнява алиментните си задължения, като през периода от м.юли 2011г. до м.септември 2014г. не заплатил общо 39 месечни вноски, възлизащи общо на 2925 лева.

  Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа показанията на свидетелката М.С. М., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, тъй като същият безспорно съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа свой низходящ в размер на повече от две вноски, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение. Деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като същият е бил осъден за друго такова престъпление с присъдата по НОХД№1368/11г., а към момента на извършването му не са били изтекли сроковете по чл.30, ал.1 от НК.

Деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

При определяне на наказанието на подсъдимия Н. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното от него намерение на досъдебното производство за заплащане на дължимите суми, както и обстоятелството, че същият е бил фактически затруднен да изпълни задълженията си, тъй като е безработен и не притежава движимо или недвижимо имущество. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете значителния период на неизпълнение и големият брой неплатени вноски. Предвид изложеното съдът прие, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства, с отчитане на отегчаващите, по втората алтернатива, предвидена в закона, но в размер над минималния, предвиден в закона. По изложените съображения съдът определи на подсъдимия наказание пробация, включващо задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                                                                      Районен съдия: