О п р е д е л и :221/3.12.2015г.

ОДОБРЯВА така постигнатото споразумение между страните за прекратяване на наказателното производство по ДП №1012/15 г. по описа на РУ – Шумен, по силата на което:

1. Страните приемат за безспорно установено от фактическа страна, че обвиняемият Т.Я.П. е виновен за това, че на 20.08.2015 г. противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство: товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. № Н 5922 ВК, собственост на „Хепс Агро“ ЕООД, от владението на Д. П. П., без негово съгласие, с намерение да го ползва – престъпление по чл.346 ал.1 НК.

Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл.

2. За горепосоченото деяние на основание чл.346 ал.1 вр. чл.54 ал.1 НК налага на обвиняемия наказание 1 (една) година „Лишаване от свобода”.

3. На осн. чл.61 т.3 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. На осн. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС същото следва да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип.

4. На осн. чл.59 ал.2 вр. чл.59 ал.1 НК при изтърпяване на така определеното по настоящото споразумение наказание „лишаване от свобода“ приспада задържането на обвиняемия Т.Я.П. със заповед №УРИ 1729з285/20.08.2015 г. на осн. чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, както и задържането му на осн. чл.64 ал.2 НПК, считано от 20.08.2015 г.

5. На осн. чл.59 ал.1 НК приспада времето, през което по отношение на обвиняемия Т.Я.П. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение №671 по ЧНД №1727/2015 г. на ШРС, считано от 21.08.2015 г.

6. На осн. чл.346 ал.4 НК вр. чл.37 ал.1 т.7 НК налага на обвиняемия Т.Я.П. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (една) година.

Съставомерните имуществени вреди са възстановени изцяло.

7. Направените по делото разноски в размер на 1078,92 лв. се възлагат в тежест на обвиняемия Т.Я.П. и следва да се заплатят в полза на държавата като бъдат внесени по сметка на ОД на МВР – Шумен в “ОББ” АД, IBAN ***.

Прекратява производството по ДП №1012/15 г. по описа на РУ – Шумен.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД №2516/15 г. на ШРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.