На 19.12.2014г. от Шуменска Районна прокуратура е
внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 129/2014г., по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу В.Д.М. с ЕГН **********, роден на ***г***, български
гражданин, с постоянен адрес в Шумен, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, за извършено от него престъпление по чл.216, ал.1 от
НК
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, на 23.06.14 год. в
гр. Шумен унищожил противозаконно чужда движима вещ– тъчскрийн
монитор на игрален автомат на стойност 880лв собственост на „Калиман“ЕООД София представлявано от Х. П. Х.в и Р.М.Д.-
престъпление по чл.216, ал. 1от
НК.
Преди даване ход на делото е депозиран граждански иск
от „Калиман“ЕООД София по отношение на който съдът констатира,
че е насочен срещу лице с имена В. Д.М. и прие, че не отговаря на изискванията на чл. 84
и следващи от НПК, поради което искът не бе приет за съвместно разглеждане в
настоящото наказателно производство.
Преди началото на съдебното следствие подсъдимия
заявява, че на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в до съдебното производство доказателства с определение
от 17.02.15г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия за деянието описано в
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП
поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен, да му наложи наказание “лишаване от свобода” от 6 месеца след
редукцията и при условията на чл. 58 а от НК , като счита, че няма пречки за
приложението на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок в размер на минимално
предвидения от закона.
Защитникът на подсъдимия в своята пледоария е съгласен
с казаното от прокурора и предложеното от него наказание .
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Д.М. с ЕГН **********, живее в гр. Шумен.
На 23.06.14г
след полунощ подсъдимият и св. Г. отишли в игрална зала „Казино 1“, находящо се на кооперативен пазар в гр. Шумен , където си
поръчали алкохол и започнали да играят на игралните автомати. В един момент, подсъдимият
се ядосал от неблагоприятното развитие
на играта и неколкократно ударил с ръка
монитора на автомата. В резултат
на ударите, повърхността на монитора който бил тъчскрийн,
се напукала . Служителите К. и Д.
забелязали поведението на подсъдимия и резултата от него и
натиснали намиращият се в помещението паник бутон. Опитали се да задържат подсъдимия до пристигане на органите на реда, но той
успял да избяга .
Тъчскрийн монитора на игралният автомат бил напълно негоден за употреба ,
което наложило неговата подмяна.От изготвената експертиза се установило,
че стойността на щетата причинена на Калиман“ЕООД София е 880лв .
По делото е назначена съдебно психиатрична експертиза на
подсъдимия, чието заключение сочи, че с оглед
употребения алкохол М. е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване, евентуално от средна степен, но
той е могъл да възприема и запаметява факти имащи значение по досъдебното производство и е могъл да разбира и ръководи постъпките си .
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие в съдебното заседание на
основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез
разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните
в до съдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които
са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се
намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не
пораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.216 ал.1 от НК,
защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения, в рамките на които се упражнява
правото на собственост върху движима вещ – в конкретния случай тъчскрийн монитор на игрален автомат на
стойност 880лв собственост на „Калиман“ЕООД София
представлявано от Х. П. Х.в и Р.М.Д.;
* от обективна страна подсъдимият чрез своите
действия е въздействал пряко върху чуждата движима вещ- тъчскрийн монитор на игрален автомат, вследствие на което станал негоден
за употреба и станало негодно за използване по предназначение;
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
подсъдимият не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил
техен собственик;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл - той е
съзнавал, че въздейства върху чужда вещ,
предвиждал е унищожаването й като последица от това въздействие, като във
волево отношение извършителят пряко е целял този резултат - т.е. съзнавал е
обществено- опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено
-опасните последици.
Причините за извършване на престъплението се свеждат
до незачитане правото на собственост другиму.
При определяне на наказанието на подсъдимият В.Д.М. с ЕГН ********** за извършеното от него престъпление съдът прецени:
степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява
като висока, степента на обществена опасност на подсъдимият, преценена от съда като невисока, предвид
данните за личността му, включително и от посочените данни за личността му
от приетият и приложен по делото предсъдебен доклад по
чл.
202 ал.2 от ЗИНЗС от пробационен
служител при ОС “ИН“ Сектор Пробация
Шумен, и от материалите по делото, както и подбудите за
извършване на престъплението .
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимият, като наказанието бъде определено при
условията на чл.58а от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът
съобрази като смекчаващи вината обстоятелства, младата възраст, изразеното
съжаление за стореното и оказаното съдействие на органите по разследването, а
като отегчаващи вината обстоятелства -съдебното минало на подсъдимия. В конкретния
казус съдът прецени, че е налице превес
на смекчаващите вината обстоятелства.
Съдът намира,
че е налице липса на изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да мотивират приложението на чл. 55 от НК..
За
престъплението по чл.216 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" до пет години. Съдът счита, че справедливо и съответно на
извършеното ще бъде налагане на наказание 9 месеца "лишаване от
свобода", което след редукцията съгласно чл. 58 а от НК , се редуцира на 6
месеца "лишаване от свобода".
Съдът счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия.
Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието.
В настоящия случай извод, че и с
условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и
предупредително би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно
постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани
в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок
в минимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години.
В този смисъл е и константната практика на ВКС / Решение
№ 401/04.07.02г по н.д.№293/2002на IIн.о.. на ВС, Решение № 528 ОТ Х.1993 Г. по н.д. № 377/1993 Г., I н.о.на ВС, Решение № 386 ОТ 29.05.1973
Г. По н.д.. № 338/1973 Г., II н.о. на ВС и др./.
Съдът намери основание да определи
общо наказание между наложеното с
настоящата присъда и наказанието по НОХД №2257/2014на ШРС до размера на
по–тежкото, а имено 6 месеца "лишаване от свобода“ .
На основание чл. 66 от НК отложи
изтърпяването на определеното общо наказание за срок от 3 години.
Така определения размер на
наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъденият. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: