Мотиви по НОХД № 2549/14г по описа на ШРС .

На 29.12.14г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС -гр.Шумен обвинителен акт по ПД №134/2014г., по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Е.Н.М. с ЕГН **********, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.191 ал.1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че през месец октомври 2013г. в с.Мадара, обл.Шумен, като пълнолетен, без да сключи брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст, а именно Х.Х.И. родена на ***г, престъпление по чл.191 ал.1 от НК.

В съдебно заседание на 16.04.15г, след като подсъдимият представи доказателство, че е сключил граждански брак с И. на 09.04.15г, представителят на ШРП заяви, че поддържа така възведеното обвинение срещу подсъдимия и предлага на съда да го признае за виновен, но да не му налага наказание съобразно чл. 191 ал.4 от НК .

Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт. Моли да му бъде дадена възможност за да сключи брак със Х.Х.И. родена на ***г с която живее и от която има дете . В последната си дума подсъдимият заявява, че съжалява за случилото се и желае да се възползва от разпоредбата на ал. 4 на чл. 191 от НК .

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е.Н.М. бил пълнолетен на 23г и живеел в с.Мадара обл. Шумен. На същата улица живеела и св. Х.Х.И. родена на ***г с която се познавали. Двамата се влюбили и през месец октомври 2013г. заживели на семейни начала в дома на подсъдимия, без да сключат брак, въпреки, че свидетелката И. нямала навършени 16 г /била на 14 години/ и това било известно на М.. На 03.09.14г от съжителството им се родило дете Н.- за което двамата продължават да се грижат до настоящият момент.

На 02.2015г тя е навършила 16г. В с.з. подсъдимият представи доказателство- удостоверение за брак №1 от 09.04.15г сключен на 09.04.15г .

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните в с.з. свидетели М.Т.,М.А., Х.И. и Е.Х. и събраните по делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание чл.281 от НПК писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможен извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда. След като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.191 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения възникващи по повод правилното физическо, психическо и нравствено развитие на подрастващите ;

* От обективна страна е налице заживяване от месец 10.2013г. на подсъдимия на съпружески начала- в общо домакинство и водене на интимен живот, със св. Х.Х.И. родена на ***г /разглеждана от съдебната доктрина като жертва –лице от женски пол ненавършило 16 г , като тази възраст е съобразена с положението в СК според което лицата не навършили 16г не могат да сключват брак/.

Заживяването на съпружески начала с лице от женски пол не може да се осъществи без съдействащото поведение на жертвата. Тя участва и в конкретния казус, напълно доброволно в установяването на посочените отношения. Тяхното установяване е изпълнителното деяние на престъплението и понеже негов извършител може да бъде само пълнолетно лице от мъжки пол, не може и не следва да се поставя въпрос за съизвършителство на пострадалата, съгласно съдебната теория.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице от мъжки пол.

*Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие, и се изразява в установяване на фактическо съжителство между подсъдимия и св. Х.Х.И. родена на ***г- непълнолетна, фактически отношения, наподобяващи отношенията, които възникват при сключване на брак между съпрузи.

Това е станало с доброволното съдействие на И. и родителите на тези лица. Деянието е продължено по своя характер и е престъпление на просто извършване, защото НК не предвижда никакви други последици, освен установяването на процесните фактически отношения между двете горепосочени лица. Между тези лица е сключен брак на 09.04.15г , т.е. до приключване на делото.

* От субективна страна инкриминираното деяние е извършено с пряк умисьл. Деецьт е съзнавал, че св. И. не е навършила 16 г , въпреки това предвиждал установяването на фактическите отношения и ги е желал.

Деецът е искал, целял настьпването на общественоопасните последици. Той е разбирал противоправния и общественоопасен характер на деянието, но вьпреки това не е преустановил престьпната си деятелност. Той е разбирал свойството и значението на извьршеното и е могьл да рьководи постьпките си. Сьзнавал е всички елементи от сьстава на престьплението. Разбирал е, че св. Х.Х.И. не е навършила 16 год. и не само е предвиждал, но е искал да заживее съпружески с нея, като непълнолетната.

Причина за извършване на деяние от обвиняемия е незачитане от страна на подс. на установения в страната правов ред.

За престъплението по горепосочената квалификация, извършено умишлено, Наказателният кодекс предвижда наказание "лишаване от свобода " до 2 години или с пробация, както и с обществено порицание. Същевременно се установи, че подсъдимият е осъждан по НОХД № 906/10г на ШРС с наложено наказание пробация, в.з.с. на 02.07.10г, изтърпяна на 15.03.11г като за това осъждане е реабилитиран. Доколкото по делото са налице доказателства за сключен брак между подсъдимия и св. И. съдът намира, че в случая е приложима по благоприятната норма за подсъдимия- на чл. 191 ал.4 от НК , поради което съдът го призна за виновен, но не му наложи наказание .

Според съда, с така постановената присъда ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция визирани в чл.36 от НК.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: