Мотиви към присъда по НОХД № 2125 по описа за 2015г. на ШРС
На 14.10.2015г. от Шуменска районна прокуратура
е внесен в РС – гр. Шумен обвинителен акт по ПД №76/2015г., по който на
14.10.2015г. е образувано производство пред първа инстанция срещу И.К.Г., с
местоживеене ***, с ЕГН **********, за извършено от него престъпление от общ
характер по чл.183 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено: че през периода от месец февруари 2008г до месец септември 2015г. в
гр. Шумен, след като е бил осъден с Решение № 39 от 29.01.2007г. постановено по
гр. дело № 2657/2006г.по описа на РС – Шумен, влязло в законна сила на
29.01.2007г. да издържа свой низходящ – сина си К.И.К., роден на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 92 месечни вноски по 60 лв. на обща стойност от 5520 лв. -
престъпление по чл.183 ал.1 от НК;
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така възведеното обвинение и
предлага на съда да наложи на подсъдимата наказание “лишаване от свобода” за
срок от 5 месеца с приложение на чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години.
Подсъдимия заявява, че съжалява за стореното и обещава от сега нататък за плаща
издръжката си. В последната си дума също така заявява, че съжалява.
Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият се признава за виновен в извършването на
посоченото в обвинителния акт деяние, като заявява, че няма работа и поради
това не си плаща издръжката, но от известно време работи постоянно и ще плаща.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимия И.К.Г. и свидетелката М.И.П. са бивши съпрузи. Двамата
сключили граждански брак на 12.08.2000г. По време на брака им се родило дете – К.И.К.
– род на ***г. В последствие двамата решили да се разведат и с решение № 39 по
гр.дело № 2657 по описа за 2014г. на ШРС, влязло в законна сила на 29.01.2007г.
съдът прекратил гражданския брак като предоставил упражняването на родителските
права на майката и осъдил подсъдимия Г. да изплаща месечна издръжка на детето
си К.К. в размер на 60 / шестдесет/ лева месечно, с падеж 5-то число на месеца,
за който се дължи издръжката, до настъпването на законни причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка.
В
периода от месец февруари 2008г. до месец септември 2015г. включително
подсъдимия Г. престанал да изпълнява алиментното си задължение, като за периода
му се натрупали 92 месечни издръжки по 60 лева всяка или общо в размер на 5520
лв.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното
следствие, прочетените показанията на свидетелите М.П. и К.К., както и от
приетите в съдебно заседание и присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото, като всички доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат
да се издържат от собственото си имущество;
* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие
не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свой низходящ по силата на
влязло в сила съдебно решения, с което е бил осъден да ги издържа на месечни
вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на
повече от две месечни вноски;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице,
което е било осъдено да издържа свой низходящи;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката
в размер на повече от две месечни вноски и пряко я е целял.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи неотговорното отношение на подсъдимия към задълженията му като
родител.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента
на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като
висока с оглед значителния срок и размер на неиздължението; степента на
обществена опасност на дееца - от данните за личността му не може да се направи
извод, че той е личност с висока степен на обществена опасност; както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подс. Г.:
* смекчаващите вината обстоятелства - прави самопризнания;
* отегчаващи вината обстоятелства – има възможност да
изплаща издръжката, но не го прави.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като то бъде определено при наличие на
констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства: За
престъплението по чл.183 ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от
свобода” до една години или "пробация”. Въз основа на гореизложеното,
както и предвид факта, че подсъдимият има работа, но тя е свързана с
командировки, а желае да плаща издръжката си, съдът намира, че е справедливо да
определи наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като неговото
изпълнение бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години.
Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин
и с това наказание съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: