Мотиви към присъда по НОХД №2203 описа за 2015 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №902/2015 год. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу К.З.С., с ЕГН**********, роден на ***.*** **, с постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, осъждан за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 01.10.2013 год. в гр.Шумен управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Пежо 205” с № на рама VF3741A-98G7238265 с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно – 1.01 на хиляда, установена по надлежния ред, след като е бил осъден с влязло в сила Определение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №1583/2009 год. по описа на ШРС за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, влязло в сила на 10.11.2009 год.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, да му бъде определено наказание при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно „пробация“, чрез прилагане на задължителните пробационни мерки за срок от една година и пет месеца, както и “глоба“ в минималния предвиден в закона размер.

Подсъдимият С., в съдебно заседание се явява лично. Дава подробни обяснения, като излага и причините, поради които е извършил деянието. Изразява съжаление и разкаяние за постъпката си.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.З.С. е неправоспособен водач на МПС. На 01.10.2013 год., около 16.20 часа, след като употребил алкохол, поел управлението над лек автомобил марка “Пежо 205” с № на рама VF3741A-98G7238265, като се движел в гр.Шумен, по ул.”Университетска” в посока Кооперативния пазар. В района на Шуменски университет „Константин Преславски“ бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР-Шумен. След изпробване с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр.№ARBА0092 била установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1.01 промила. Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба №30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС на С. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №2289/01.10.2013 год. и му бил издаден талон за медицинско изследване №0377468. Впоследствие подсъдимият не се е явил в ЦСМП – гр.Шумен и не е дал кръв за изследване.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, на показанията на свидетелите И.Х.Д. и С.К.Й., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б, ал.2 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, непритежаващо свидетелство за правоуправление на МПС, което е било осъдено с влязл0 в сила Определение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №1583/2009 год. по описа на ШРС за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, влязло в сила на 10.11.2009 год.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.01 на хиляда, установено с техническо средство, след като лицето е било осъждано за управление на МПС след употреба на алкохол.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като С. е съзнавал както състоянието си на алкохолно опиване, така също и факта, че вече е осъждан за подобно деяние, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.

Съдът намира, че количеството на алкохол в кръвта на водача е установено изцяло в съответствие с Наредба №30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

По делото не са събрани доказателства, които да оборват или поставят под съмнение така описаната фактическа обстановка.

Обвинението се подкрепя по категоричен начин от всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства. Самият подсъдим изчерпателно обяснява, че е употребил алкохол, но е поел управлението над автомобила, тъй като е следвало да закара свой познат до дома му и че същият не се е чувствал добре.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като висока - касае се за управление на автомобил със сравнително висока концентрация на алкохол в кръвта – 1.01 промила. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като висока, с оглед данните за личността му, които сочат че същия е няколкократно осъждан, включително и за деяния, идентични с настоящото. Липсват данни за извършени от него други противообществени прояви. Съдът намира, че изложените обстоятелства следва да се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства. Като такива следва да се тълкуват добросъвестното поведение на подсъдимия, както в хода на досъдебното производство, а така също и в съдебното такова и по-конкретно направеното от негова страна признание и изказаното съжаление и разкаяние за постъпката му. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде възприето и обстоятелството, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия С., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, но при отчитане на отегчаващото такова. В същото време с оглед обсъдените по – горе смекчаващи вината обстоятелства и отдалечеността на деянието във времето, съдът намира, че в настоящия случай дори и минимума на предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него престъпление, поради което съдът счете за справедливо да определи наказание при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно “пробация” чрез прилагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години. По отношение на първата пробационна мярка съдът определи периодичност два пъти седмично. Съдът отчитайки изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства счете за справедливо да наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК наказание „глоба“ в размер на 200 лева. При определяне размера на глобата съдът съобрази материалното и семейно състояние на подсъдимия и по-конкретно обстоятелството, че същият е безработен и към настоящия момент не реализира трудови доходи.

При определяне размера на наказанието съдът съобрази обстоятелството, че след извършване на деянието, но преди постановяване на присъдата е последвала промяна в разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК, като новата разпоредба, приета с ДВ бр.74 от 2015 год. предвижда значително по-висок размер на наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“ и въвежда минимум на първото от двете наказания. В тази връзка съдът намира, че наказанието, предвидено в разпоредбата на чл.343б, ал.2 от НК към датата на извършване на деянието е значително по-благоприятно за дееца, с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, поради което при определяне на конкретния размер на наказанията се ръководи от текста на посочената разпоредба, в сила към датата на извършване на деянието и преди изменението с ДВ бр.74 от 2015 год.

С оглед на обстоятелството, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС на същия не може да бъде наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” на основание разпоредбата на чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК.

На основание чл.25 от НК, във вр. с чл.23 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия измежду наложените му наказания с настоящата присъда и с Определение №68 от 03.06.2015 год., с което е одобрено споразумение по НОХД №949/2015 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 03.06.2015 год. в размер на най-тежкото от определените наказания, а именно: „пробация“ чрез прилагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца с периодичност 3 /три/ пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца и включване в програми за обществено въздействие за срок от 2 /две/ години.

На основание чл.25 от НК, във вр. с чл.23 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия К.З.С., с ЕГН********** измежду наложените му наказания „глоба“ с настоящата присъда и с Определение №68 от 03.06.2015 год., с което е одобрено споразумение по НОХД №949/2015 год. п описа на ШРС, влязло в сила на 03.06.2015 год. в размер на най-тежкото от определените наказания „глоба“, а именно: „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.

На основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. с чл.23, ал.3 от НК присъедини така определеното общо наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева към определеното общо наказание „пробация“ чрез прилагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца с периодичност 3 /три/ пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца и включване в програми за обществено въздействие за срок от 2 /две/ години.

На основание чл.25, ал.2 от НК приспадна от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по НОХД №949/2015 год. по описа на ШРС.

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото и ще постигне целите на генералната и специална превенция.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: