На 09.11.2015г . от Шуменска
Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД №
84/2015г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция
срещу И.К.М. ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по
чл.206 ал. ал.1 от НК.
В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че на 20.09.2015г
в неустановено населено място, находящо се в североизточна България противозаконно присвоил чужда движима вещ- 35 140 кг царевица
на зърно на стойност 10 542 лв
собственост на „Манекс“ ООД гр. Силистра, която
владеел- престъпление по чл. 206 ал.1 от
НК .
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да
наложи на подсъдимия наказание 1 година“лишаване от свобода” при условията и
след редукцията на чл.58а , от НК.
Защитникът на подсъдимия предлага на съда да наложи наказание около минимума “ лишаване от свобода”.
В хода на съдебното следствие
подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият моли
да му бъде определено минимално
наказание.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдмият И.К.М. не е правоспособен водач на МПС ине е
имал свидетелство за управление на МПС.
Въпреки това няколко дни преди 19.09.15г. подс.се
свързал по телефона със свидетеля Я.М.Я. – единият от управителите на „Транс
Груп България 1“ ООД гр. Девня и го уверил, че е професионален водач на товарни
автомобили и желае да бъде нает на работа в управляваното от свидетеля Я.
дружество. Подсъдимият знаел, че същият ден един от шофьорите, работещи за
дружеството, не се е явил на работа и ръководителите на „Транс Груп България 1“
ООД - гр. Девня търсят да назначат на работа лице, което да управлява товарен
автомобил и да превозва селскостопанска продукция. По време на проведения между
двамата телефонен разговор свидетелят Я. се съгласил да наеме подс. на работа в дружеството, като водач на товарен
автомобил. На 19.09.15г. сутринта подс. се придвижил с такси до гр. Варна и се срещнал със
свидетеля Е.И., друг от управителите на „Транс Груп България 1“ ООД гр. Девня.
Свидетелят И. пристигнал на мястото на срещата с т.а. „Скания“
– влекач с рег. № В 3341 РТ с полуремарке с рег. № В
9704 ЕК. Подсъдимият се качил в
автомобила при свидетеля И.. Свидетелят поискал да види документите,
удостоверяващи правоспособността на подс. като водач, но М. го уверил , че ги е
забравил и ще ги представи по – късно. През целия ден на 19.09.15г. подс. пътувал заедно
със свидетеля И., като последният го запознал подробно със задълженията му на
водач и с реда за попълване на документите, които придружават превозваните
стоки. Вечерта двамата пристигнали с автомобила на пристанището в гр. Варна и
след като разтоварили продукцията, подс. помолил
свидетеля И. да пренощува в автомобила. Свидетелят се съгласил и му
предоставил ключовете за превозното средство. Подс. и
свидетелят се уговорили на следващия ден, преди И.М. да потегли с автомобила,
за да изпълнява възложените му служебни задачи, той да предостави необходимите
документи за сключване на трудов договор с дружеството.
Подс. М. не
изпълнил постигнатата уговорка. Вечерта на 19.09.15г. той се придвижил с
товарния автомобил „Скания“ – влекач с рег. № В 3341
РТ с полуремарке с рег. № В 9704 ЕК до паркинга,
разположен пред бистро „Стефани“ в кв. Мътница на гр.
Шумен. Още докато пътувал през деня със свидетеля И., подс. научил, че на 20.09.15г. наетите от „Транс Груп България 1“ ООД гр.
Девня водачи на товарни автомобили ще товарят от база в с. Паисиево, общ.
Дулово царевица на зърно и ще я транспортират до пристанище Варна. За това подс. решил в
ранните часове на 20.09.15г. да се придвижи от кв. Мътница
на гр. Шумен към базата в с. Паисиево.
На 20.09.15г. сутринта подс. М. потеглил от паркинга пред бистро Стефани
на кв. Мътница към с. Паисиево.
Той провел телефонен разговор със свидетеля Я.Я.
и го уведомил, че вече пътува към базата, от където ще натовари царевицата. Подс. М. уверил свидетеля Я. , че е взел със себе си и
свидетелството си за управление на МПС и ще го представи при завръщането си в
гр. Варна. Свидетелят Я. се съгласил подс. М. да завърши предприетия вече курс с т.а. „Скания“ – влекач с рег. № В 3341 РТ с полуремарке
с рег. № В 9704 ЕК.
Подс. М.
пристигнал в с. Паисиево в обедните часове на 20.09.15г. Там в ремаркето на
товарния автомобил били натоварени 35 140 кг. царевица на зърно. Тази
царевица била продадена още през м. август 2015г. от ООД „Елитагро“
гр. Дулово на „Манекс“ ООД гр. Силистра. При
натоварването на царевицата в товарния автомобил, управляван от подс., била изготвена пътна /прехвърлителна/
разписка № 109 от 20.09.15г., в която били отразени количеството натоварена
стока, вида й, името на водача и регистрационния номер на товарния
автомобил.След това подс. М. потеглил от базата.
Той провел телефонен разговор със свидетеля Я. и го уверил, че се движи
към пристанище Врана, за да разтовари там царевицата. Вместо това, докато
управлявал автомобила в посока към гр. Шумен, подс. се свързал с лица с неустановена самоличност и
им предложил да закупят царевицата от него. Лицата се съгласили и му посочили
мястото, където да разтовари царевицата, а след това му заплатили за нея. Подс. взел паричната сума и с управлявания от него
автомобил се насочил към с. Черенча.
Той се свързал по телефона със свидетеля
М. Й.А. - водач таксиметров автомобил в
гр. Шумен. Подс. М.
го уведомил, че желае да ползва таксиметрова услуга, поради което
свидетелят А. трябвало да се придвижи с таксиметровия си автомобил до с.
Черенча. На черен път в землището на селото подс. паркирал т.а. „Скания“
– влекач с рег. № В 3341 РТ с полуремарке с рег. № В
9704 ЕК и го изоставил. После бил откаран до гр. Нови пазар и до гр. Шумен с
управлявания от свидетеля Й. автомобил.
На следващия ден 21.09.15г. подс. изхарчил за задоволяване на свои нужди част от
получената при продажбата на царевицата паричната сума.
Междувременно
свидетелите Я. и И. предприели издирване на товарния автомобил, царевицата и подс.. На 21.09.15г.
те посетили гр. Нови пазар и се срещнали със свидетелката Д.О., от която
узнали, че подс. ще пристигне в гр. Нови пазар вечерта на същия
ден. Те уведомили РУ- Нови пазар и подс. бил задържан. Непосредствено преди задържането
му от полицейските служители той предал на свидетеля С.Р. остатъка от сумата,
която получил при продажбата на царевицата, за да не бъде намерена и иззета от
полицията. След разкриване на престъплението с два протокола за доброволно
предаване тази сума в размер на общо 2 950 лв. била предадена от свидетеля С.Р. и върната на
представител на ощетеното юридическо лице „Манекс“
ООД – гр. Силистра. , а т.а. „Скания“ – влекач с рег.
№ В 3341 РТ с полуремарке с рег. № В 9704 ЕК бил
намерен на мястото, където бил изоставен от подс.
Лицата, които закупили царевицата от подс. и мястото,
където е сторено това , не са установени от оперативните служби на МВР.
В хода на производството е
назначена и съдебно – икономическа експертиза. От заключението на тази
експертиза се установява, че пазарната стойност на 35 140 кг. царевица на зърно
е 10 542 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанията на
подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание, на основание чл.371 т.2 от НПК,
който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти
чрез разпит, както и от приобщените
по делото доказателства събрани в хода на ДП- протокол
за оглед на местопроизшествие, албум, протокол за претърсване и изземване
в неотложни случаи, албум, разпит на св. Я.Я.,
св. Е.И., разпит пред състав на ШРС на
св. С.Р. , св. Дж.О.;
и от показанията на св. М.А., св. В.В., св. Й., св.
М.М., от заключението на изготвената по делото съдебно икономическа
експертиза, на дактилоскопната експертиза, от
протокол за оглед на веществени доказателства, албум, протоколи за отговорно
пазене, протоколи за доброволно
предаване и др. Съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и се
намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
Съдът, като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от
общ характер, наказуемо чл.206 ал.1 от
НК защото:
*
обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи;
*от обективна страна подсъдимия, чрез своите действия противозаконно е присвоил чужда движима вещ 35 140 кг царевица
на зърно на стойност 10 542 лв
собственост на „Манекс“ ООД гр. Силистра, която
владеел, като е извършил
акт на противозаконно фактическо разпореждане с нея;
* субект на престъплението - пълнолетно вменяемо
лице – подсъдимият е имал фактическа
власт върху движимата вещ – като я е
владеел;
* от субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия с предварително сформиран
пряк умисъл – получил владението върху вещта;
знаел е, че има фактическа власт върху вещта- царевица 35 140 кг, която му е дадена за да я
закара до пристанище Варна, но не е
изпълнил това, а се е разпоредил с
царевицата продавайки я на неустановени
по делото лица, в същото време
подсъдимия е предвиждал настъпване на
обществено опасните последици свързани с противозаконното присвояване на
движимата вещ, съзнавал е обществено
опасния характер на деянието и е искал
настъпването на съставомерния резултат; целял е настъпването на обществено-опасните последици;
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и
стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него
престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на деянието, която съдът преценява като висока,
степента на обществена опасност на подсъдимия – която съдът преценява също висока
предвид данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението.
Съдът преценява, че за подс. са налице като смекчаващи отговорността
следните обстоятелства: направеното самопризнание още при първоначалните му разпити, оказаното
съдействие в хода на досъдебното производство, включително и оказаното съдействие за възстановената част
от щетата, здравословното му състояние и
семейно положение – факта, че единствен той полага грижи за двете си малолетни
деца.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.,
като наказанието за престъплението по чл. 206 ал.1 от НК бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от
НК, при прилагането на разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НК, а именно: За престъплението по чл.206 ал.1 от НК
е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 до 6 години съгласно действащото към
датата на деянието законодателство .
Съдът, счита, че справедливо и съответно на
извършеното ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер
18 месеца. На основание чл.58а ал.1 от НК така
определеният размер на наказанието «лишаване от свобода» следва да бъде намален с 1/3 и следва да бъде
изтърпяно наказание в размер на 1
година “лишаване от свобода” . На
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл.60
от ЗИНЗС определи да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип. На
основание чл. 59 ал.1 от НК съдът
зачете времето през което подсъдимият е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража„
по настоящото производство, считано от 21.09.15г .На основание чл.25 ал.2 от НК зачете и приспадна изтърпяната част от наказанието.
Така определения размер на наказанието по отношение на подсъдимия,
съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъпленията и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни
разноски, в общ размер на 125лв , от
които 105 лв да се внесат по сметка на ОДМВР
Шумен, а сумата от 20лв да се внесе в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ШРС.
Веществените
доказателства –одорологични следи, да се отнемат в
полза на държавата. Веществени доказателства - стъклена зелена бутилка с вино
с бял етикет – неразпечатана , бира
кен с надпис „Загорка Макс“ и 11 бр. банкноти
/левове/ излезли от употреба с различен
номинал да се върнат на собственика.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: