Мотиви към присъда по НОХД № 2494 nо описа за 2015г. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 580/2015г. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Д.Г.Д., ЕГН **********, роден на 20.09.83г. в с.Красен дол, обл.Шумен, българско гражданство, образование – втори клас, неженен, безработен, осъждан за извършено от него престъпление от общ характер по чл.196, ал.1, т.1 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 12.04.2015г. в гр.Шумен при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – 1бр. мобилен телефон, марка „Nokia X DS – Dual SIM“, 1 бр. дамски портфейл, 1 бр. СИМ карта на Теленор, сумата от 10 лв., всичко на обща стойност 149.60 лв. от владението на Х.П.Х. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход на делото изяви желание да се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 16.12.2015г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно 8 /осем/ месеца “лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим в затвор. Освен това, по отношение на подсъдимия представителят на Районна прокуратура – гр.Шумен предлага на съда да определи общи наказание на основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. чл.23, ал.1 от НК между наказанията, наложени му с настоящата и последната присъда.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Д.Д. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума моли съда за налагане на по-ниско наказание. Защитникът на подсъдимия моли съда да бъде определено наказание “лишаване от свобода” в размер на законоустановения минимум.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият Д.Г.Д. е криминално проявен и е осъждан многократно за престъпления против собствеността. Подсъдимият Д. на 06.10.2014г. излязъл от затвора, където иизтърпял наказание “лишаване от свобода” и се завърнал в с. Стоян Михайловски, където живее семейството му. Поради недостиг на парични средства решил да си набави такива чрез извършване на кражба.

На 12.04.15г. подсъдимият Д. се придвижил с обществен транспорт от с.Стоян Михайловски до гр.Шумен. Разхождайки се из града, той достигнал до ул. „Круша планина“. На тази улица се намирал имотът, обитаван, ползван и стопанисван от пострадалата Х.Х. и семейството й. Когато достигнал до имота на пострадалата, подсъдимият проверил дали е заключена пътната врата, водеща към двора. Той установил, че тази врата не е заключена. Подсъдимият отворил и влязъл в двора, а след това и в къщата, вратата на която също не била заключена. Там подсъдимият видял дамската чанта на пострадалата. Той взел от чантата портфейла й, а от масата взел мобилния й телефон „Nokia XDS dual SIM“. След това подсъдимият напуснал къщата, отнасяйки със себе си отнетите вещи.

След като се отдалечил достатъчно от дома на пострадалата, подсъдимият извадил от портфейла наличните в него банкноти и монети, с обща стойност 10 лв. и изхвърлил портфейла. Подсъдимият Д. извадил СИМ картата от телефонния апарат и също я изхвърлил. След това той се завърнал в дома си в с.Стоян Михайловски и прибрал там телефонния апарат „Nokia XDS dual SIM“.

В началото на месец май 2015г. свидетелят Севдалин С. минал покрай дома на подсъдимия в с.Стоян Михайловски. В близост до дома му свидетелят разказал на свои познати, че търси мобилен телефонен апарат, с който да замени ползвания от него до момента. Това изявление на свидетеля било чуто от жената, с която подсъдимият живеел на съпружески начала. Тя си спомнила, че в дома й се намира донесеният от подсъдимия телефонен апарат „Nokia XDS dual SIM“ и поканила свидетеля С. в дома си. Там той разговарял с подсъдимия, който показал и предложил на свидетеля да му предостави отнетия от пострадалата Х.Х. телефонен апарат „Nokia XDS dual SIM“. Свидетелят С. взел апарата и започнал да го използва.

След разкриване на деянието свидетелят Севдалин С. предал доброволно мобилния телефон телефонен апарат „Nokia XDS dual SIM“, който бил върнат на пострадалата.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Д.Д., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред гласни доказателства – свидетелските показания на С.М. С., З. Г. Р. и Х. П.Х., както и писмени такива – подробна разпечатка на регистрираните обаждания в мрежата на „Теленор България“ ЕАД /л.15 – л.18 от досъдебното производство/; 3 бр. разписки от 21.05.2015г., 26.05.2015г. и 08.06.2015г. /л.11 - 13 от досъдебното производство/, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение относно стойността на вещите, предмет на деянието на подсъдимия и от която се установява, че общата стойност на вещите е в размер на 139.60 лв., от които дамски портфейл на стойност 10 лв., Сим карта на стойност 9.60 лв. и мобилен телефонен апарат на стойност 120 лв.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимия Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196, ал.1, т.1 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, поради следното:

Обект на всяко едно от престъпленията са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху движими вещи.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.

От обективна страна подсъдимият чрез своите действия е отнел чужди движими вещи с определена стойност от владението на свидетелката Х.П.Х., без съгласието на владелеца, като е прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се упражнявала от съответния владелец и е установил своя фактическа власт върху нея; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета; подсъдимият не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил техен собственик. Следователно от обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало съгласие от страна на владелеца, а изпълнителното деяние е отнемането на вещите чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение противозаконно да го присвои, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост.

Квалификацията на престъплението при условията на чл.196 от НК се определя от обстоятелството, че процесното деяние се явява опасен рецидив съгласно разпоредбите на чл.29 от НК и чл.30 от НК, предвид предишните осъждания на дееца. При определяне на квалификацията на инкриминираното деяние, съдът установи, че подсъдимият е извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, тъй като същия е извършил деянията, след като е бил осъждан два и повече пъти на “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Д.Д. на 15.03.2013г. е изтърпял общо наказание в размер на 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода“, наложено му при кумулиране на наказанията, определени му по НОХД № 462/2010г. по описа на РС – гр.Нови пазар, НОХД № 673/2010г. по описа на РС- гр.Нови пазар и по НОХД № 389/2010г. по описа на РС – гр.Провадия, а на 06.10.2014г. подсъдимият е изтърпял общо наказание в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“, наложено му при кумулиране на наказанията, определени му по НОХД № 797/2014г. по описа на ОС – гр.Варна, НОХД № 110/2014г. по описа на РС – гр.Провадия и по НОХД № 1767/2013г. по описа на РС- гр.Шумен, които Д. е изтърпял ефективно. От изтърпяване на наказанията по посочените присъди до извършване на деянието, предмет на настоящото дело не са изминали пет години, поради което деянието на подсъдимия следва да бъде квалифицирано по чл.196, ал.1, т.1 от НК, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК.

При определяне на наказанието на подсъдимият за извършеното от него престъпление, съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяния, която съдът преценява като висока - с оглед на ръста и динамиката на престъпленията против собствеността на гражданите, като същевременно съобрази факта, че се касае за отнемане на чужди движими вещи на невисока стойност; степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като висока с оглед данните за личността му, трайната престъпна нагласа, наличието на множество предишни осъждания.

Съдът преценява, че за подсъдимия Д. са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – обремененото материално положение на същия и тежкото му семейно положение – безработен, полага грижи за четири малолетни деца, със влошено здравословно състояние – страда от епилепсия, което се доказва от материалите по делото и от изявлението на подсъдимия, прави пълни самопризнания /разпитан в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание се признава за виновен/, оказаното пълно съдействие на органите на досъдебното производство, връщане на част от отнетото имущество /120 лв./ и изказаното дълбоко съжаление. Същевременно съдът констатира наличието отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на него - лоши характеристични данни, предвид многобройните му регистрации в ОД на МВР – гр.Шумен, наличието на друго висящо досъдебно производство също за престъпно посегателство против собствеността на гражданите и факта, че процесното деяние е извършено едва 6 /шест/ месеца след изтърпяване на общото наказание, наложено с Определение № 556/15.09.2014г. по ЧНД № 1023/2014г. по описа на Окръжен съд – гр.Варна, както и липсата на укоримост в поведението му.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Д.Д., при отчитане както на смекчаващите, а така също и на отегчаващите отговорността обстоятелства. В настоящия случай, преценявайки изложените по-горе смекчаващи обстоятелства, съдът намира, че същите не са достатъчни, за да обосноват приложение разпоредбата на чл. чл.55, ал.1, т.1 от НК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. В тази връзка ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК счете за справедливо и съответно на извършеното да определи на Д. наказание “лишаване от свобода” в размер на 2 /две/ години. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, което представлява 8 /осем/ месеца и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца “лишаване от свобода”.

При определяне на наказанието и неговия първоначален размер съдът взе в предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и по-конкретно обстоятелството, че подсъдимият е излязъл от затвора на 06.10.2014г., т.е. само няколко месеца преди датата на извършване на деянието, предмет на настоящото дело, което само по себе си говори за една трайна престъпна нагласа у подсъдимия, обстоятелството, че Д. е осъждан с 17 /седемнадесет/ влезли в сила присъди, като деянията от тях са извършени в един продължителен период от време и по голяма част от присъдите е търпял ефективно наказание “лишаване от свобода”. В същото време съдът отчете и изказаното от негова страна съжаление и желанието му да започне живота си по един правомерен начин, което бе манифестирано от страна на Д..

По отношение на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид предишните осъждания на дееца, по които е прекарал един продължителен период от живота си в затвора, обуславящи факта, че подсъдимия очевидно не се е поправил, както и обстоятелството, че деянието по настоящото дело е извършено непосредствено след излизането му от затвора, счита че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, а и такова дори да е възможно не би могло да даде необходимия и целен положителен резултат. Съдът прецени по-горе високата обществена опасност на дееца, както и с оглед на високата обществена опасност на деянието намира, че не е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, без ефективно изтърпяване на наказанието. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието, като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС прецени, че наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

Съдът при преценка на престъпната деятелност на подсъдимия намери основание за приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от НК, във вр. чл.23, ал.1 от НК и определи общо наказание на Д. измежду наложените му наказания по настоящата присъда и по Присъда № 62/14.10.2015г. по НОХД № 797/2015г. по описа Районен съд – гр.Търговище, влязла в законна сила на 30.10.2015г., като наложи най-тежкото от определените наказания, а именно 2 /две/ години “лишаване от свобода”. Съдът намира, че са налице основанията за определяне на общо наказание измежду наложените наказания на подсъдимия по посочените по-горе присъди, тъй като деянията по всяка една от присъдите е извършено преди да има влязла в сила присъда, по което и да е от тях. Освен това не е налице друг вариант за кумулиране на посочените присъди, който да се явява по-благоприятен за подсъдимия.

По отношение на така определеното общо наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид предишните осъждания на дееца, по които е прекарал един продължителен период от живота си в затвора, обуславящи факта, че подсъдимия очевидно не се е поправил, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване. Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца при условията на чл.66, ал.1 от НК, а и такова дори да е възможно не би могло да даде необходимия и целен положителен резултат.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така определеното общо наказание, като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС общото наказание следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.Г.Д. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева, както и такса от по 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: