Р Е Ш Е Н И Е

 

1539/24.8.2015г.,      Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд                                                            седми състав

На 23 (двадесет и трети) юли                                                       Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3896 по описа за 2012 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

            В исковата си молба /депозирана първоначално от трето лице лице-помагач по предявен главен ревандикационен иск, производството по който впоследствие е прекратено/ ищците Н. Б. А. и З.Р.А. твърдят, че по силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № *** на нотариус рег. № 024 придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ 1972 кв.м, находящ се в местността „***“, гр. Шумен. Както и ищците, така и праводателите им, придобили собствеността през 2008 г., също чрез възмездна сделка – договор за продажба, били добросъвестни владелци на същия, тъй като го придобили на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателите им не са собственици. Между първоначалния продавач – Р.И.Ч. и ответницата Л.Д.В. съществувал спор за собствеността върху част от описания недвижим имот, а именно – за 500 кв. метра. Тъй като последната продължавала да предявява претенциите си, включително и чрез предявяване на иск по чл. 108 от ЗС, първоначален предмет на настоящото дело, молят съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответницата, че са собственици на 500/1972 идеални части от поземлен имот с идентификатор 83510.663.94 по кадастралната карта на гр. Шумен, с площ 1972 кв.м, вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – за вилна сграда, като ответницата бъде осъдена да им заплати направените разноски.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията като неоснователна. Оспорва твърденията в исковата молба относно владението върху процесния имот. Позовава се на нищожност на нотариален акт № *** и нотариален акт № *** Моли, иска да бъде отхвърлен

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения нотариален акт № *** на ШРС е, че Д. Д. И. дарил на Л.Д.Д. недвижим имот: нива от 500 кв.м, находяща се в землището на гр. Шумен, в местността „***“. Съдът констатира от нотариален акт № *** на нотариус рег. № 222, че Р.В.Ч. била призната за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот, находящ се в гр. Шумен: дворно място от 1972 кв.м, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в местността „***“ в землището на гр. Шумен. По делото са представени нотариален акт № *** на нотариус рег. № 018 и нотариален акт № *** на нотариус рег. № 024, от които се установява, че първоначално Ч. продала на Г. Е. Г. и „Хамилтон“ ЕООД гр. Нови пазар, а впоследствие купувачите по тази сделка продали на ищеца Н.Б.А. описания по-горе недвижим имот. Видно от приложеното удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак № *** на Кметство Пет могили е, че Н.А. и З.Р.Али сключили граждански брак на 18.10.1987 г. По делото е представено решение № 320/14.07.2006 г., постановено по гр.д. № 3728/2006 г. по описа на ШРС, с което е признато за установено по отношение на С. А. Ц., че Л.Д. Т. е собственик на недвижим имот – нива с площ 500 кв.м, в местността „***“ в землището на гр. Шумен, част от ПИ № *** по плана на новообразуваните имоти в местността, одобрен през 2005 г. Съдът констатира от приложеното извлечение от деловодната програма, водена при ШОС, че описаното решение е обезсилено с решение № 53/05.02.2007 г. по в.гр.д. № 708/2006 г. по описа на ШОС.

            Разпитаният в съдебно заседание свидетел Д. А. сочи, че през 2008 г. той и трето лице закупили процесния недвижим имот, находящ се в местността „***“ в землището на гр. Шумен. През 2010 г. собствениците продали имота на ищеца, като му предали владението, което дотогава не им било оспорвано от никого. Впоследствие А. владеел имота, като наскоро споделил, че е спрял да строи в него, тъй като възникнал спор за собствеността.

            Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

            Обстоятелството, че ищците се домогват да докажат правото на собственост върху имот, за който ответницата Л.В. предявява претенции за собственост, обосновава наличието на правен интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК от съдебно установяване на правото на собственост върху недвижимия имот, поради което депозирания иск се явява допустим.

            За да обосноват правото си на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ищците се позовават на сключен договор за продажба и на изтекла в полза на праводателите им и на тях придобивна давност.

            Установи се, че през 2010 г. Н.А. сключил договор за продажба на процесния недвижим имот, в качеството му на купувач по същия. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1  от СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Тоест, по време на сключения между ищците граждански брак, същите придобили в режим на съпружеска имуществена общност описания имот.

            Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. При позоваване на деривативно придобиване в придобивния фактически състав се включва предходно съществуване на вещното право у друго лице. Сключвайки валиден договор, в предвидената в закона форма, ищците придобиват правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на сделката, единствено ако праводателите им са имали това право. В тази насока, Н.А. и З.А. /независимо от липсата на доказателства, оборващи доказателствената сила на представените три нотариални акта/ се позовават и на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

            Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост включва два елемента – фактическо упражняване на това право (владение) и изтичане на определен период от време.

            Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение да държи вещта като своя, а така също това намерение да се е изразило в упражняване на фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго) върху вещта. Владението трябва да бъде постоянно (фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.

            Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на собственост). Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗС, владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.

            В настоящият случай за доказване на двата признака на владението бяха ангажирани гласни и писмени доказателства. Чрез безпротиворечивите гласни доказателства бе доказано, че след 17.07.2008 г. до настоящия момент праводателите на ищците, а впоследствие и те, упражняват фактическата власт върху имота, като владението им притежавало всички признаци, изискуеми от нормата на чл. 68 от ЗС. С изтичането на кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС и присъединявайки владението на праводателите си, на 17.07.2013 г. Н.А. и З.А.придобили правото на собственост върху процесния имот и на оригинерно правно основание. Давността не е прекъсвана, тъй като срещу ищците не са предявявани искове.

            Предвид изложеното, съдът счита, че ищците притежават правото на собственост върху недвижимия имот – предмет на делото, придобивайки го по оригинерен и деривативен начин.

            Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявения иск се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на обсъждания недвижим имот, находящ се в гр. Шумен въз основа на сключен договор за продажба и давност.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените разноски по делото в размер на 588,50 лв.

            На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, следва да бъде определен шестмесечен срок на ищците, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в Службата по вписванията гр. Шумен.

            Водим от горното, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на Л.Д.В. с ЕГН **********,***, че Н.Б.А.с ЕГН ********** и З.Р.А.с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адресат *** са собственици въз основа на придобивна давност и договор за продажба, обективиран в нотариален акт № ***на нотариус рег. № 024 на НК на следния недвижим имот: 500/1972 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Шумен, находящ се в гр. Шумен 9700, местност „***“, с площ 1972 кв.м, вид територия – земеделска, начин на трайно ползване – за вилна сграда, при граници на целия имот:***.

            ОСЪЖДА Л.Д.В. да заплати на Н.Б.А. и З.Р.А. направените деловодни разноски в размер на 588,50 лева.

            На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на ищците, считано от влизане в сила на настоящото решение, постановено по вписана искова молба, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Шумен.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.  

 

                                                                                              Районен съдия: