Р Е Ш Е Н И Е

160/26.2.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на единадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№3002 по описа за 2013 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно и субективно съединени, в условията на евентуалност, искове, с правно основание чл.108 от ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба до съда ищците – Й.М.Х., ЕГН ********** и Х.В.Х., ЕГН **********, и двамата с адрес:***, излагат, че като съпрузи на 01.04.2002 г. са придобили собствеността върху жилище- апартамент №4, на първи етаж, с административен адрес: ***, ведно с прилежащото към жилището избено помещение. Твърди се в молбата, че през 2003 г., ответникът Г.Й.Г., ЕГН **********,***, предприел фактически действия за преустройство и смяна на собствения си обект, представляващ електролаборатория, ползвана като магазин, находящ се непосредствено над избеното помещение на ищците. Сочи се в молбата, че част от строително- ремонтите дейности са извършени от ответника без необходимите за това строителни книжа. Посредством тези действия ответникът бил отнел част от избеното помещение на ищците, като бил премахнат съществуващия в избата прозорец, служещ за отдушник на помещението, като избата на практика станала неизползваема. Поради гореизложеното молят съда да постанови съдебно решение, по силата на което да се признае за установено, че ищците са собственици на избено помещение, прилежащо към самостоятелен обект, представляващ жилище – апартамент № 4, с идентификатор: ***, ***, построен в сграда №3, върху държавна земя – поземлен имот №1 с идентификатор: ***, в квартал 284 в урбанизирана територия – ***, при граници: за апартамента: изток – стълбище и апартамент на С.Н.М., запад - държавен имот, север – ***, юг – двор, отдолу – магазин; отгоре – етаж на Н.Д.Н., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 83510.674.6.3.3, под обекта: 83510.674.6.3.22, над обекта: 83510.674.6.3.8, като се осъдят ответниците Г.Й.Г., ЕГН **********,*** и П.Р.Г., с постоянен и настоящ адрес:***, да предадат на ищците владението върху цялото собствено им и описано по- горе избено помещение / в границите и кубатурата, които е притежавало помещението преди да бъде нарушена целостта и конструкцията му при ремонтните дейности реализирани от ответника през 2003 г. и 2004 г./. В случай, че не бъде уважен горния иск предявява евентуален иск, с правно основание чл.108 от ЗС, като молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че само ищците са собственици на избено помещение прилежащо към самостоятелен обект жилище – апартамент № 4 с идентификатор: ***, построен в сграда №3, върху държавна земя – поземлен имот №1 с идентификатор: ****, в квартал 284 в урбанизирана територия – ***, при граници: за апартамента: изток – стълбище и апартамент на С.Н.М., запад - държавен имот, север – ***, юг – двор, отдолу – магазин; отгоре – етаж на Н.Д.Н., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 83510.674.6.3.3, под обекта: 83510.674.6.3.22, над обекта: 83510.674.6.3.8, като бъде осъден ответника да предаде на ищците владението върху онази част от процесното избено помещение, а именно 1,164 кубически метра, разположена в горната северна част от избата, която е завладял и продължава да владее неправомерно. В случай, че не бъде уважен и този иск, предявява евентуален положителен установителен иск спрямо горните два иска, по чл.124, ал.1 от ЗС, като моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на избеното помещение, прилежащо към самостоятелен обект: жилище – апартамент №4, с идентификатор ***, ***, построен в сграда №3, върху държавна земя – поземлен имот №1 с идентификатор ***, в кв.284 в урбанизирана територия – ***, със съответната прилежаща кубатура и квадратни метри характеризиращи го към 2003 г., преди началото на ремонтните дейности на ответника засягащи помещението. Претендират и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Г.Й.Г. депозира отговор, в който сочи, че счита исковете за допустими, но неоснователни, излагайки аргументи. Позовава се на изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като твърди, че е владял процесната част от избеното помещение в продължение на десет години. Твърди, че владението върху частта от избеното помещение е въз основа на валидно правно основание, а именно сключено споразумение, по което е изпълнил насрещните си задължения за заплащане на договорената парична сума. В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът П.Р.Г. не представя писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, заявява, че се присъединява към изложеното от първия ответник, като в този смисъл заявява, че поддържа от ответника възражения по претенциите. И двамата ответници претендират присъждане на извършените по делото разноски.

Досежно допустимостта на предявените, в евентуалност положителен установителен иск за собственост и осъдителен иск по чл.108 от ЗС, съдът съобрази следното: За допустимостта на тези претенции е необходимо наличието на правен интерес от предявяването им. В настоящия случай, такъв интерес не е налице по отношение на установителния иск за собственост, поради обстоятелството, че ищците са предявили и осъдителен иск, с правно основание чл.108 от ЗС със същия предмет /идентични основание, страни и искане/, при който ищците също трябва да докажат правото си на собственост върху посочения от тях недвижим имот, съответно съдът е длъжен да изследва обстоятелството дали същите са собственици на претендирания от тях имот. Поради гореизложеното заключава, че така предявеният иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, се явява недопустим и производството по делото, по отношение на този иск, следва да бъде прекратено. В този смисъл е и задължителната съдебна практика и по конкретно Решение №347/30.07.2010 г. по гр. д. №1151/2009 г. на II гр.о. на ВКС, Решение №128 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №1085/2011 г., II г.о., Определение №614/27.11.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. №528/2012 г., I г.о. Касателно предявения, в условията на евентуалност, осъдителен иск по чл.108 от ЗС за част от имота, предмет на главния иск, съдът също счита, че липсва правен интерес за ищците, тъй като съобразно непротиворечивата практика, при предявен иск за собственост върху цял имот, съдът следва да изследва собствеността върху имота, с оглед предмета на делото, като няма пречка, ако се установи, че ищецът е собственик само на съответна идеална или реална част от имота, респ. ответникът владее само такава част от имота, да уважи частично иска за собственост. Ето защо счита, че за ищците в случая липсва правен интерес от предявяване на втори ревандикационен иск за собственост за предаване владението на част от процесното избено помещение, тъй като предметът на този иск е включен в предмета на главния иск по чл.108 от ЗС. Предвид гореизложеното, съдът заключава, че производството по гр. д. №3002/2013 г. по описа на ШРС, в тези му части следва да бъде прекратено, поради недопустимост.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищецът да е собственик на имота; имотът да се намира във владение на ответника и последният да го държи без правно основание.

Не се спори между страните, а се установява и от приложените по делото официално заверен препис от НА за покупко- продажба на недвижим имот №7, том ІI, рег. №2406 от 01.04.2002 г., дело №135 от 2002 г. по описа на нотариус С. С. с район на действие- ШРС, схема №13652/14.10.2013 г. на СГКК, гр. Шумен, че ищците, по силата на прехвърлителна сделка, на 01.04.2002 г. са станали собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 4, с идентификатор: ***, на първи етаж, вход едно от ЖБ на ***, върху държавна земя – поземлен имот №1 с идентификатор: ***, в квартал 284 в урбанизирана територия – ***, при граници: за апартамента: изток – стълбище и апартамент на С.Н.М., запад - държавен имот, север – ***”, юг – двор, отдолу – магазин; отгоре – етаж на Н.Д.Н., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 83510.674.6.3.3, под обекта: 83510.674.6.3.22, над обекта: 83510.674.6.3.8, ведно с прилежащото към жилището избено помещение, заедно с 4.498 идеални части от правото на строеж върху мястото, при граници за избеното помещение: П.Т.Т., разпределителен коридор, С.Н.М., ***“, отдолу- земя, отгоре- магазини. Няма спор, а се установява и от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че през 2003 г., ответникът, извършвайки ремонт на собствения си имот, е премахнал съществуващия в избата на ищците канал, служещ за вентилация на помещението, който канал е бил част от подовата конструкция на партера на помещението на ответника. От изготвеното заключение по допусната СТЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно, а от друга страна същото не е оспорено от страните, се установи, че частта, премахната при ремонта, извършен от ответника, е част от подовата конструкция на партерния етаж и представлява ивица в северната част на тавана на избеното помещение по цялата му ширина /1, 60 м./, с обем 0, 704 куб.м. От същото заключение става ясно, че в избеното помещение, при извършването на ремонта, има направен прозорец 70/40 см. на северната стена – 1, 60 см. от пода на избеното помещение /под терена/ и пред него на тротоара е изпълнен английски двор с размери 90/40 см. и борд 10 см., с предпазна решетка. Този факт също е безспорен между страните. Спорни са обстоятелството относно договорките между страните във връзка с извършения от ответника ремонт и основанието на ответника да владее тази спорна част от избата на ищците. Няма спор, а се установява и от приетия по делото частно заверен препис от споразумение от 16.10.2003 г., че на посочената дата страните са се договорили, че ищците, в качеството им на собственици на избеното помещение, находящо се в ***, дават съгласие съществуващият в избеното им помещение отдушник да се преустрои от първия ответник в отдушник английски тип, като бъде вкопан в терена с изграждане на защитен борд против нахлуване на вода с височина 5 см. и се постави защитна метална решетка с гъста мрежа под нея. В същото споразумение е отразено, че ответникът е заплатил на ищците и обезщетение срещу причинените неудобства във връзка с преустройството. Видно от представените по делото споразумения /стр.60-69 от делото/, се установи, че и други собственици на избени помещения в процесната жилищна сграда са дали съгласие да се извърши определено преустройство на собствените им изби.

Право на собственост според разпоредбата на чл.77 от ЗС, се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В разглеждания казус безспорно се установи, че ищците са собственици на жилището, към което принадлежи и процесното избено помещение, т.е. че са собственици и на избеното помещение. Безспорно се установи, че ответникът не владее цялото избено помещение, а само една реална част от същото, с обем 0, 704 куб.м., която е завладял след извършения през 2003 г. ремонт. В случая ответникът не установи наличието на валидно правно основание да владее тази част от избата на ищците. Действително между страните е постигната уговорка, обективирана в горепосоченото споразумение от 16.10.2003 г., но същата, по смисъла на закона, не представлява, годно правно основание за придобиване собствеността върху спорната реална част от избата, тъй като сделката не е оформена в изискуемата от закона форма за валидност. Предвид изложеното съдът намира, че ищците не са загубили собствеността върху тази част по силата на някаква прехвърлителна сделка, т.е. ответникът не е станал собственик на деривативно основание.

По отношение на направеното от ответника възражение за придобиване на частта от избата по давност, за да се произнесе, съобрази следното: Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя- обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението- като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, т.е. придобивната давност се характеризира с два съществени елемента- изтичане на законно определен период от време и извършване на дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да се свои този имот / упражняване на владение върху имота/. Правото на собственост не се придобива автоматично с изтичане на давностния срок, тъй като давността не се прилага служебно- чл.84 от ЗС във връзка с чл.120 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл.85 от ЗС разпоредбите за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност важат за придобиване по давност и на други вещни права върху такъв имот. В случая съдът намира, че не е изтекъл законно предвидения десетгодишен срок, съобразявайки датата, на която е депозирана настоящата искова молба- 15.10.2013 г. По делото безспорно се установи, че на 16.10.2003 г. е подписано коментираното по- горе споразумение между страните относно уговорката да се извърши преустройство, т.е. приема, че към тази дата ответникът все още не е започнал да владее спорната част от имота, за да започне да тече и срокът на придобивната давност. Този документ не е оспорен от страните по отношение датата на съставянето му. На следващо място събраните в полза и на двете страни гласни доказателства са неясни и противоречиви по между си относно обстоятелствата- кога е започнал и кога е приключил ремонтът и по- конкретно кога е приключило преустройството на избеното помещение на ищците, като свидетелите, водени от ответника дори заявиха, че конкретно за избеното помещение на ищците не могат да дадат сведения. Ето защо, заключава, че така предявеният ревандикационен иск, в осъдителната му част за предаване владението на цялото избено помещение, следва да бъде уважен частично, доколкото безспорно се установи, че ответникът владее, без правно основание, само част от мазето, посочена по- горе, като за останалата част искът следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците извършените по делото разноски, равняващи се на сума от 485, 00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Й.Г., ЕГН **********,*** и П.Р.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:***, че Й.М.Х., ЕГН ********** и Х.В.Х., ЕГН **********, и двамата с адрес:***, са собственици на избено помещение, прилежащо към самостоятелен обект, представляващ жилище – апартамент № 4, с идентификатор: ***, построен в сграда №3, върху държавна земя – поземлен имот №1 с идентификатор: ***, в квартал 284 в урбанизирана територия – ***, при граници: за апартамента: изток – стълбище и апартамент на С.Н.М., запад - държавен имот, север – ***”, юг – двор, отдолу – магазин; отгоре – етаж на Н. Д. Н., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 83510.674.6.3.3, под обекта: 83510.674.6.3.22, над обекта: 83510.674.6.3.8, и при граници за избеното помещение: П.Т.Т., разпределителен коридор, С.Н.М., ***“, отдолу- земя, отгоре- магазини.

ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН **********,*** и П.Р.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** а, да предадат владението на Й.М.Х., ЕГН ********** и Х.В.Х., ЕГН **********, и двамата с адрес:***, върху следния недвижим имот: ивица в северната част на тавана на избеното помещение, прилежащо към апартамент № 4, с идентификатор: ***, по цялата му ширина /1, 60 м./, с обем 0, 704 куб.м., част от подовата конструкция на партерния етаж, с граници за цялото избеното помещение: от север- ***“, от изток- избено помещение №5, от юг- общ коридор, от запад- избено помещение №3, отгоре- магазин, от долу- земя.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.М.Х., ЕГН ********** и Х.В.Х., ЕГН **********, и двамата с адрес:***, срещу Г.Й.Г., ЕГН **********,*** и П.Р.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** а, главен иск по чл.108 от ЗС, в останалата му част, поради неоснователност.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта му относно предявените, в условията на евентуалност, искове за собственост по чл.108 от ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК, като недопустимо.

ОСЪЖДА Г.Й.Г., ЕГН **********,*** и П.Р.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** а, да заплатят на Й.М.Х., ЕГН ********** и Х.В.Х., ЕГН **********, и двамата с адрес:***, сумата от 485, 00 лв. /четиристотин осемдесет и пет лева/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните, а в частта, в която производството е прекратено може да се обжалва в едноседмичен срок, считано от уведомяването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: