Р Е Ш Е Н И Е

1537/21.8.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На седемнадесети август две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3366 по описа на ШРС за 2013 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени иска с правно основание чл.143 от СК и чл.149 от СК от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д.Т.Т., ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на малолетните си деца Т.Д.Т.., ЕГН **********, Д.Д.Т. ЕГН **********, Д.Д.Т., ЕГН ********** срещу И.Д.И., ЕГН **********.

Ищецът излага, че с ответницата съжителствали от 15 години като сключили граждански брак на 03.03.2007г. От съвместното им съжителство се родили децата Т.Д.Т.., Д. Д. Т. и Д.Д.Т.. Сочи че през последните години ответницата напускала семейното им жилище в с. М. като впоследствие се връщала. Според ищеца причините за раздялата им била, че имали различен етнически произход, поради което роднините на ответницата не приемали съжителството им. На 07.08.2013г. ответницата за пети път напуснала семейното жилище и оттогава не се е връщала. Не е виждала децата си, не искала да полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Грижата за трите деца изцяло била поета от ищеца, с помощта на негови близки.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на малолетните си деца Т.Д.Т.., ЕГН **********, Д.Д.Т. ЕГН ********** и Д.Д.Т., в размер на 100 лева месечно за всяко дете, считано от 07.08.2013г., до настъпване на законни причини, водещи до изменяване или прекратяване правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира и направените разноски по делото.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор. Ответницата не оспорва, че от 07.08.2013г. е напуснала семейното жилище в с. М., не оспорва и обстоятелството , че от тогава до подаване на отговора не е виждала децата. Оспорва изложените от ищеца причини за това.

В съдебно заседание ищецът се явява лично.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично, не изпраща представител. Изразява писмено становище по съществото на спора.

В съдебно заседание от страна на ищеца е направен частичен отказ от иска по чл.143 от СК за периода след 20.12.2013г. С протоколно определение от 17.08.2015г. съдът е прекратил производството по отношение на иска по чл.143 от СК за периода след 20.12.2013г..

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените по делото заверени копия на удостоверения за раждане се установява, че ответницата е майка на децата Т.Д.Т.., ЕГН **********, Д.Д.Т. ЕГН ********** и Д.Д.Т., ЕГН **********. Не се спори между страните, че на 07.08.2013г. ответницата е напуснала семейното жилище в с. М. и оттогава не се е връщала. Не се спори и, че от 07.08.2013г. непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на трите деца били поети единствено от ищеца, с когото те живели. Ответницата не оспорва и обстоятелството, че от този момент не е контактувала с децата и не им е давала издръжка.

Едновременно с отговора от страна на ответника по първоначалния иск е предявен и насрещен иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК, който съдът с определение от 26.02.2014г. на основание чл.210 ал.2 от ГПК, е отделил за разглеждането му по общия исков ред в отделно исково производство – гр. д. № 574/2014г. по описа на ШРС. В производството по гр.д. №574/2014г. съдът с определение се е произнесъл по искане за определяне на привременни мерки, вкл. и за издръжката на децата, като е осъдел ответницата да заплаща месечна издръжка на децата Т.Д.Т.., Д.Д. Т. и Д.Д.Т., считано от 21.12.2013г. Било е образувано изпълнително дело №20143330400112 по описа на ДСИ при Районен съд – Р., по което е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответницата за дължима месечна издръжка, считано от 21.12.2013г. С окончателния съдебен акт съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата Д. и С. на майката И.И. като е осъдил бащата Д.Т. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 100 лева за всяко дете, считано от влизане на решението в сила. В тази част решението е влязло в сила на 30.06.2015г. Със същото решение съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Т. на бащата Д.Т. и е осъдил майката И.И. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лева, считано от датата на влизане в сила на решението. В тази част решението е влязло в сила 24.07.2014г.

Видно от представената справка от ТД на НАП – В., ответницата за периода от месец октомври 2013г. до 05.12.2013г. е имала основно месечно трудово възнаграждение в размер на 330 лева. От 21.11.2014г. е в трудово - правни отношения с „….“ ЕАД, гр. С. като има месечен осигурителен доход в размер на около 840 лева.

По делото няма представени доказателства за трудова ангажираност на ищеца и реализирани доходи.

Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Не се спори между страните, че след 07.08.2013г. непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на трите деца били поети единствено от ищеца. Ответницата не е контактувала с децата и не им е давала издръжка, поради което предявеният иск по чл.143 от СК е основателен. При определяне размера на издръжката следва да бъдат съобразени възрастта на децата, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от средства за храна, облекло, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за посещение на училище, техните специфични потребности, доходите на родителите. В разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК е определена минималната издръжка на едно дете, която е равна на една четвърт от минималната работна заплата. Към настоящият момент е определен размер на минималната работна заплата от 380лв., съобразно който размера на минималната дължима от родителя издръжка не може да е по-нисък от 95лв., независимо от възможностите му да плаща такава. В случая по делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че понастоящем ответницата работи и има месечен осигурителен доход в размер на около 840 лева. По делото не са представени други доказателства за доходите и имущественото състояние на ответницата. Липсват данни за задължения на ответницата към други ненавършили пълнолетие деца. Преценявайки изложеното съдът намира, че ответницата ще бъде в състояние да заплаща на малолетните си деца определена парична сума, под формата на издръжка, без това да затрудни особено нейната собствена издръжка. Имайки в предвид изложеното относно доходите на ответницата, липсата на други задължения и доказани разходи от нейна страна, съдът намира, че същата следва да участва в издръжката на децата със сумата от 100 лева за всяко дете. Така определеният размер на издръжката е дължим считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 26.11.2013 год. до 20.12.2013г., вкл. или общо за периода в размер на 243.60 лева за трите деца.

С оглед претенцията на ищеца за присъждане на издръжка и за минало време – от 07.08.2013г. до датата на завеждане на исковата молба – 26.11.2013г, съдът намира искането за основателно, доколкото от материалите по делото се установява по безспорен начин, че през този период страните са живеели разделени, ищецът единствено е полагал грижи за децата като ответницата не е давала средства, необходими за тяхното отглеждане и не е участвала по някакъв начин в издръжката на децата си през процесния период, поради което искът по чл. 149 от СК се явява доказан по основание. Относно размера на претенцията, съдът като съобрази изложените по-горе обстоятелства относно възможността на ответницата да плаща издръжка, намира иска за основателен за сумата от 100лв. месечно за всяко дете или общо за периода от 07.08.2013г. до 25.11.2013г., вкл.. в общ размер на 1084 лева за трите деца.

Доводите на пълномощника на ответницата за неоснователност на исковете, тъй като спорът между страните бил разрешен със сила на пресъдено нещо в производството по гр.д. №574/2014г. са неоснователни. Налице е идентитет по страни, но не и по предмет на делото (правопораждащи факти и петитум на исковете). В настоящото произвоство се претендира издръжка за период, за който няма формирана сила на пресъдено нещо, доколкото диспозитива на определението по привременните мерси и диспозитива на окончателното съдебно решение не включват поцесният период 07.08.2013г. – 20.12.2013г.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, ответницата следва да заплати държавна такса, съобразно уважения размер на издръжката в размер на 100 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 300 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на основание чл. 143 от СК на малолетните си деца Т.Д.Т.., ЕГН **********, Д.Д.Т. ЕГН ********** и Д.Д.Т., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Д.Т.Т., ЕГН ********** ИЗДРЪЖКА в размер на по 100 /сто/ лева месечно за всяко дете за периода от 26.11.2013 год. до 20.12.2013г., вкл. - общо за периода в размер на 243.60 лева /двеста четиридесет и три лева и шестдесет стотинки/ за трите деца.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 149 от СК на малолетните си деца Т.Д.Т.., ЕГН **********, Д.Д.Т. ЕГН ********** и Д.Д.Т., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Д.Т.Т., ЕГН ********** ИЗДРЪЖКА за минало време в размер на по 100 /сто/ лева месечно за всяко дете за периода от 07.08.2013г. до 25.11.2013г., вкл. - общо за периода в размер на 1084 /хиляда осемдесет и четири/ лева за трите деца.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в осъдителната му част относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 100 лева /сто/, представляваща държавна такса по делото, съобразно уважения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** да заплати на ищеца Д.Т.Т., ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 21.08.2015 год.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: