Р Е Ш Е Н И Е

617/21.7.2015г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 25 (двадесет и пети) юни Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от районен съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3013 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „Дъ Бейкърс“ ООД гр. Шумен, представлявано от М.К. твърди, че със заявление от 22.08.2010 г. до ответника „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД /“БТК“ ЕАД/ гр. София, представлявано от А.Д., заявил закриване на два телефонни поста с номера *** и ***. След тази дата дружеството не използвало тези постове, но ответника продължил да начислява такса за тях и да издава фактури за дължимите суми. Дружеството с ограничена отговорност извършвало плащания въз основа на тези фактури, тъй като щяло да последва спиране и на останалите ползвани от него телефонни постове. На 19.03.2014 г. ищецът депозирал пред „БТК“ ЕАД искане за закриване и на останалите телефонни постове, като сигнализирал за случая КРС. Ответната страна уверила, че ще бъде извършена корекция по сметките на абоната, но такава не последвала. За периода 22.08.2010 г. до 29.04.2014 г. „Дъ Бейкърс“ ООД платило без правно основание на ответника сума в размер на 3338,35 лв., като последният дължал и лихва за забава върху сумите по всяка фактура. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди „БТК“ ЕАД да му заплати сума в размер на 3338,35 лв., представляваща получена сума при първоначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане и сума в размер на 395,35 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер общо на 3338,35 лв., считано от датите на всяко от извършените от ищеца плащания до 05.12.2014 г., както и разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си подава отговор на исковата молба. Същият оспорва претенциите, като сочи, че между страните е налице сключен договор за предоставяне на телефонни и интернет услуги. Признава обстоятелството, че ищцовото дружество подало на 22.08.2010 г. заявление за прекратяване на договора, но по силата на Общите условия, приети от „БТК“ ЕАД, в този случай, ищецът дължал неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси по съответния план до края на срока на договора. Поради това, платените от „Дъ Бейкърс“ ООД суми имали своето основание – плащане на неустойка по договора между страните. Освен това, излага, че ищецът не представил доказателства, че не е ползвал сочените в исковата молба телефонни линии. Прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК – за присъждане на по-нисък размер на разноските на ищеца, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения договор от 10.09.2009 г., сключен между „Каменски и синове“ ООД гр. Шумен /с настояща фирма „Дъ Бейкърс“ ООД/ и „БТК“ ЕАД гр. София е, че последното се задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, на дружеството с ограничена отговорност услугата „АДСЛ“ за телефонни постове №№ *** и ***, като срока на договора бил за 12 месеца и бил избран абонаментен план. Според чл. 19 от представените специални условия за абонаментен план, част от договора, ако в 30-дневен срок преди изтичане на минималния срок абонатът не представи едностранно писмено предизвестие за прекратяване на договора или не подаде заявка за преминаване на план с по-ниски параметри, договорът автоматично продължава своето действие за същия минимален срок. В чл. 21 от посочените условия, в случай на предсрочно прекратяване на договора в рамките на минималния срок на договора по желание на абоната, абонатът дължи неустойка в размер на месечния абонамент за избрания план. Съдът констатира от приложените два броя заявления от 22.08.2010 г., депозирани пред ответника, на стандартна негова бланка, че ищецът се отказал от предоставяната му услуга и поискал закриване на посочените по-горе телефонни постове. По делото са представени 45 броя фактури, издадени от „БТК“ ЕАД за периода 09.09.2010 г. – 09.05.2014 г., в които са начислявани суми за ползваните от ищеца телефонни постове, между които и процесните. От приложените жалба /недатирана/, писмо изх. № ***/26.05.2014 г. на КРС и писмо рег. № ***/25.06.2014 г. на „БТК“ ЕАД се установява, че въз основа на жалба на „Дъ Бейкърс“ ООД до КРС между страните по настоящото производство и държавния орган била разменена кореспонденция, като в писмото на ответника се сочи, че заявените услуги към номера *** и *** са закрити, считано от 22.09.2010 г., като била изразена готовност за извършване на корекция по сметките на абоната. Съдът констатира от писмо вх. № ***/03.11.2014 г. на „БТК“ ЕАД, че ищецът поканил ответника в 10-дневен срок да извърши плащане на дължима сума в размер на 3338,35 лв.

Съгласно заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, са налице извършвани плащания от „Дъ Бейкърс“ ООД гл. Шумен на суми по процесните фактури за периода от 09.09.2010 г. до 29.04.2014 г., като платените суми за телефонни постове №№ *** и *** са както следва: за първия от тях – 1734,47 лв., а за втория – 1603,88 лв., или общо в размер на 3338,35 лева. Вещото лице сочи, че размерът на обезщетението за забава върху посочената сума е, както следва: за периода от извършване на всяко от плащанията по процесните фактури до 05.12.2014 г. – 800,37 лв., а за периода от 14.11.2014 г. до 05.12.2014 г. – в размер на 20,46 лева.

При така визираната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По отношение на претенцията с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД:

Ищецът претендира вземане срещу ответника поради неоснователно обогатяване и по-специално – получаване на парична сума без основание. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т.е., централният елемент от фактическия състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят вина на получателя.

В конкретния случай, ищецът цели връщане на получена от ответника парична сума в размер на 3338,35 лв. при първоначална липса на основание. Фактическият състав в тази хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД се характеризира с това, че в момента на престирането получилата нещо страна не е имала право да го иска и получи.

Установи се по делото, че между страните по делото съществувала валидна облигационна връзка по силата на сключения между тях договор от 10.09.2009 г., като срока на действие на същия бил 12 месеца. В чл. 19 от договора е предвидено автоматично продължаване на действието на договора за срок от още 12 месеца, в случай, че абонатът не отправи едностранно писмено предизвестие за прекратяване на договора в 30-дневен срок преди изтичане на срока му. Доказа се, че ищецът отправил заявление за прекратяване на договора на 22.08.2010 г., поради което следва да се приеме, че срока на договора е продължен до 10.09.2011 г. От друга страна, обаче, това изявление следва да се счита за едномесечно предизвестие за прекратяване на договора по желание на абоната. Тоест, в съответствие с клаузите в договора между страните, същият следва да се счита прекратен, считано от 22.09.2010 година. Установи се по делото, че след тази дата, до 29.04.2014 г., „БТК“ ЕАД продължило да начислява на ищцовото дружество суми, представляващи месечни такси за ползване на телефонни постове №№ *** и *** и да издава фактури за тях. В тази насока, съдът взе предвид и изявлението на ответната страна, съдържащо се в писмо рег. № ***/25.06.2014 г., в което се сочи, че услугите към номера *** и *** са закрити, считано от 22.09.2010 г. Настоящият състав, оценявайки направеното от страната признание на факт с оглед на всички обстоятелства по делото, достигна до извода, че след посочената дата са налице извършени плащания от „Дъ Бейкърс“ ООД без основание.

Поради това, съдът намира, че са налице елементите, включени във фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предложение 1-во от ЗЗД – ответникът е получавал парични суми за периода 22.09.2010 г. до 29.04.2014 г. при първоначална липса на основание.

По отношение на възражението на ответника, че между страните бил сключен договор за срок от 24 месеца и че платените от ищеца суми представлявали неустойка при едностранно прекратяване на договора: по делото не са представени доказателства в подкрепа на първото от твърдените обстоятелства. Напротив, „Дъ Бейкърс“ ООД гр. Шумен, макар че не носи доказателствена тежест за това обстоятелство представя подписан от страните договор, който е сключен за срок от 12 месеца. Действително, в чл. 21 от същия е предвидена неустойка в случай на едностранно прекратяване на договора от страна на абоната в размер на месечния абонамент от датата на прекратяване до края на срока на договора. Видно, обаче, от приложените по делото фактури, издадени от „БТК“ ЕАД е, че дружеството е начислявало суми на ищеца, а като основание за дължимостта им е посочено – месечни такси, а не неустойка. Поради това, следва да се приеме, че установеното имуществено разместване между страните е без правно основание.

Касателно платените от ищеца суми по фактура № 0010054872/09.09.2010 г. за процесните телефонни постове: тъй като сключения между страните договор е прекратен, считано от 22.09.2010 г., следва да се приеме, че дружеството-ищец е дължало начислените му суми по тази фактура. От заключението на вещото лице се установява, че платената сума за процесните постове по тази фактура възлиза общо на 76,32 лв.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се явява частично основателен, като „БТК“ ЕАД гр. София следва да бъде осъдено да заплати на „Дъ Бейкърс“ ООД гр. Шумен сума в размер на 3262,03 лв., представляваща получена в периода 22.09.2010 г. – 29.04.2014 г. сума при първоначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претенцията в останалата й част, до пълния предявен размер – 3338,35 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Досежно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай, вземанията на ищеца са станали изискуеми от деня на плащането на всяка от сумите по издадените фактури, но доколкото липсва установен срок за изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от деня на поканата до него. Установи се, че „БТК“ ЕАД е получило покана от ищеца на 03.11.2014 г., като в същата е даден 10-дневен срок за плащане на претендираната сума. Тоест, ответната страна е изпаднала в забава след изтичане на дадения 10-дневен срок, а именно – на 14.11.2014 г. Според заключението на изготвената по делото ССЕ, размера на обезщетението за забава върху главницата за периода 14.11.2014 г. – 05.12.2014 г. възлиза на 20,46 лева. Ето защо, предявеният иск следва да бъде частично уважен, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 20,46 лв., представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 3262,03 лв. за периода 14.11.2014 г. – 05.12.2014 г. Претенцията в останалата й част – за периода от датите на всяко от извършените от ищеца плащания до 05.12.2014 г. и до пълния предявен размер – 395,29 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По разпределението на разноските по делото:

Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се представя единствено от ищеца.

При направеното искане от ищцата, с оглед извода за частичната основателност на всеки от исковете, ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на „Дъ Бейкърс“ направените разноски по настоящото дело съобразно уважената част от исковете в размер на 518,90 лв. Неоснователно е искането на ответника чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане, поради прекомерност, на по-нисък размер на разноските в тази им част. Минималният размер на дължимото на пълномощника на ищеца възнаграждение е равен на 492,00 лв. (съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Нар. № 1 МРАВ). Съдът, като взе предвид, че ищецът платил адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. – размер, незначително превишаващ минималния такъв, предвиден в посочената норма, обстоятелството, че се касае за предявени два обективно съединени иска, намира, че възнаграждението не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 237,92 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1784, обл. София, район Младост, бул. „***“ № 115и, представлявано от А.И.Д. да заплати на „ДЪ БЕЙКЪРС“ ООД ЕИК ***, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700, обл. Шумен, ул. „***“ № 67а, представлявано от М.Г.К., на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сума в размер на 3262,03 лв. (три хиляди двеста шестдесет и два лева и три стотинки) – получена през периода от 22.09.2010 г. до 29.04.2014 г. сума без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над 3262,03 лв. до размер на 3338,35 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „БТК“ ЕАД гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „ДЪ БЕЙКЪРС“ ООД гр. Шумен, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 20,46 лв. (двадесет лева и 46 стотинки), представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 3262,03 лв. за периода 14.11.2014 г. – 05.12.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за периода от датите на всяко от извършените от ищеца плащания до 05.12.2014 г. и до пълния предявен размер – 395,29 лв., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „БТК“ ЕАД гр. София да заплати на „Дъ Бейкърс“ ООД гр. Шумен направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от исковете, в размер на 518,90 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Дъ Бейкърс“ ООД гр. Шумен да заплати на „БТК“ ЕАД гр. София направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 237,92 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: