Р Е
Ш Е Н
И Е
1639/8.10.2015г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на пети октомври
2015 година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: А. П.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 3024/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени положителни установителни
искове, с правно основание чл. 124 от ГПК.
Искова молба от З.Р.Х., ЕГН : **********,
с адрес ***; Е.С.В., ЕГН : **********, с адрес ***; В.Х.В., ЕГН : **********, с
адрес *** и С.В.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу М.Т.Т., ЕГН : **********,
с адрес *** и М.И.С., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно
основание чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС.
Ищците сочат, че били собственици, по
наследство на следния недвижим имот – овощна градина от 2,600дка, шеста
категория, местност „***“, имот № ***, по плана за земеразделяне в землището на
гр. Шумен, кв. Дивдядово, представляващ ПИ с идентификатор № *** по КК на гр.
Шумен, при съседи имоти с идентификатори № ***. Първият ответник се сдобил с
акт за собственост на имота и в последствие го продал на втория, който го
владеел. Искат да се признае за установено по отношение двамата ответници, че
са собственици и вторият да бъде осъден да предаде владението на имота, като им
се заплатят разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответниците, редовно уведомени, подават отговори. Първият твърди, че е придобил
имота с давностно владение продължило повече от 10 години, ищците не са
ползвали и интересували от имота в този период, а вторият ответник не го
владее. Той, също твърди, че ищците се дезинтересирали от имота, който бил във
владение на трето лице на спора.
В открито съдебно заседание, страните
редовно призовани, лично и с представители поддържат заявеното в исковата молба
и отговора, като е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 108 от
ЗС, чрез преминаване към установителен иск/положителен/.
Така предявените искове са допустими,
разгледан по същество са неоснователни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното :
С Решение *** на Поземлена комисия – гр. Шумен, било възстановено правото на собственост на процесния имот на наследниците на В.Х.М.. От приложеното удостоверение за наследници се установява, че такива са ищците. Показанията и на двете групи свидетели, преценени в съответствие с чл. 172 от ГПК, за тези от тях, за които е налице явна заинтересованост /родствена връзка със страна/, установяват, че никои от ищците не е посещавал и ползвал имота от възстановяване на собствеността до момента. Сина на един от ищците – св. В.В., един от явно заинтересованите свидетели, твърди, че периодично посещавал имота и се интересувал от възможности да бъде урегулиран, но не само в тази им част, а като цяло показанията му не се подкрепят от други доказателства по делото. За разлика от тях, тези на ответните групи свидетели/изключвайки св. В.С./ са последователни и кореспондират, както с обясненията на всички страни, така и с писмените доказателства, като сочат, че през периода 2000 – 2010-11г., в имота живеел необезпокоявано ответника М.Т., който го поддържал и обработвал, полагайки грижи за стари дървета в него и засаждайки сезонни зеленчуци. През 2011г. бил признат за собственик на имота по давностно владение – НА № *** на Нотариус № 024, с район на действие този на ШРС. По договор за покупко-продажба вторият ответник го придобил на 10.03.2011г.
Така приетото за установено от
фактическа страна, доведе до следните изводи :
По възражението на ответника М. Т. за
придобиване на имотите по давност, с непрекъснато, недобросъвестно владение, в
продължение на 10 години, през периода 1999г. – 2011г. – За осъществяване на
фактическият състав на придобивната давност е необходимо наличието на два
елемента – владение и срок. В случая те са налице. Анализа на доказателствата
сочи, че намерението за своене на имота е възникнало у ответника още при
настаняването му в него. Поставянето на фургон, преимущественото живеене в него
и обработката му са достатъчно явна демонстрация на намерение за своене към
собствениците, които няма данни да са били конкретно известни на владелеца.
Отделно, ако те въобще бяха проявили интерес към имота си и дори само да го
бяха посетили, за този не кратък период от време, по-дълъг от посочения в
закона, биха констатирали и разбрали намеренията на ответника. В тази връзка
следва да се отбележи, че ограждането на имот и заявяването му като част от
площи за подпомагане по евро-програми не е най-явната съществуваща демонстрация
на намерение за своене.
Наличните по делото доказателства не
сочат, че ответникът Т. е държал имота за другиго и не може да се приеме за
оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, нито има такива за спиране и прекъсване на
давността. Предвид изложеното, възражението следва да се приеме за основателно,
поради което и исковете срещу двамата ответници са неоснователни – първият е
придобил имота по давност с непрекъснато владение в продължение на повече от 10
години, съответно вторият го е закупил от собственик.
При така посочения изход на спора
неоснователно е и искането за отмяна на съставения след извършена
обстоятелствена проверка нотариален акт № *** на Нотариус № 024, с район на
действие този на ШРС.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците
следва да заплатят на втория ответник сумата от 709,10 лева разноски в
производството.
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от З.Р.Х., ЕГН : **********, с адрес ***; Е.С.В., ЕГН : **********, с адрес ***;
В.Х.В., ЕГН : **********, с адрес *** и С.В.Х., ЕГН : **********, с адрес ***,
срещу М.Т.Т., ЕГН : **********, с адрес *** и М.И.С., ЕГН : **********, с адрес
***, искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – да се признае за
установено по отношение ответниците, че ищците са собственици на овощна градина
от 2,600дка, шеста категория, местност „***“, имот № ***, по плана за
земеразделяне в землището на гр. Шумен, кв. Дивдядово, представляващ ПИ с
идентификатор № *** по КК на гр. Шумен, при съседи имоти с идентификатори № ***,
като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищците З.Р.Х., ЕГН
: **********, с адрес ***; Е.С.В., ЕГН : **********, с адрес ***; В.Х.В., ЕГН :
**********, с адрес *** и С.В.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, за отмяна
изцяло на НА № *** на Нотариус № 024, с район на действие този на ШРС, с който М.Т.Т.,
ЕГН : **********, с адрес ***, е признат за собственик по давностно владение на
овощна градина от 2,600дка, шеста категория, местност „***“, имот № ***, по
плана за земеразделяне в землището на гр. Шумен, кв. Дивдядово, представляващ
ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. Шумен, при съседи имоти с идентификатори
№ ***, като неоснователно.
ОСЪЖДА З.Р.Х., ЕГН : **********,
с адрес ***; Е.С.В., ЕГН : **********, с адрес ***; В.Х.В., ЕГН : **********, с
адрес *** и С.В.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплатят на М.И.С., ЕГН :
**********, с адрес ***, сумата от 709,10 лева разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: