Р Е Ш Е Н И Е

265/1.4.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седемнадесети март две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3059 описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк, сграда 14, представлявано от М.Ж.М.Ф., чрез юрисконсулт Д.В. срещу В.И.П. с ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове за сума от 369.76 лв., представляваща дължима и непогасена към момента главница по договор за заем, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението в съда – 08.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, сума от 53.24 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 22.05.2009г. до 17.07.20009г. и сума от 201.54 лв., представляваща мораторна лихва върху непогасената главница договора, считано от 12.06.2009г. до 26.09.2014г.

В молбата се сочи, че по силата на сключен между страните Договор за потребителски заем ***** от 15.12.2008г. ищецът в качеството му кредитодател предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател, парична сума в размер на 1000 лв., срещу което длъжникът поел задължение за връщане на 30 седмични вноски всяка от по 52 лв., представляващи изплащане на главницата по заема, ведно с добавка – печалба на ищеца. Въпреки изправността на ищеца, ответника преустановил плащането на погасителните вноски по кредита, като съгласно уговореното в договора, при просрочие на четири или повече седмични вноски, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо. Понастоящем непогасените вноски били в общ размер на 423 лв., ведно с надбавката по договора. Предвид неизпълнение на поетите задължения по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство и в негова полза била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2469/2014г. на ШРС. Срещу така издадената заповед длъжника депозирал възражение в срок, което наложило провеждане на настоящото исково производство. В заключение се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските в настоящото и в заповедното производство.

В срока за писмен отговор ответникът депозира такъв, като сочи, че договорът му бил сключен с кредитор „Сити банк Н.А.“ клон София, а не с ищеца. Така също договорът бил недействителен, тъй като съдържал неясни и двусмислено формулирани клаузи. Твърди, че не е подписвал и получавал Общи условия съм договора. Позовава се и на изтекла погасителна давност. Моли съда да се произнесе с решение, с което да обяви договора за недействителен, като в този случай се дължи само главницата, а не и лихвите, която главница към момента била заплатена от него.

В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество, по делото се депозира становище по съществото на спора и се излагат аргументи оборващи тезата на ответника в писмения отговор. В заключение се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото.

Ответникът В.И.П. се явява лично в съдебно заседание, като преповтаря изложеното в писмения отговор. Сочи, че действително е сключил заемен договор за сумата от 1000 лв., но спрял да плаща, тъй като считал, че погасявал кредит към друг, а не към лицето, с което сключил договора. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Видно от представения в исковото производство Договор за заем № *** от 15.12.2008г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и В.И.П., ищцовото дружество предоставило на ответника паричен заем в размер на 1000 лв. за срок от 30 седмици, при погасителна вноска в размер на 52 лв., или ответникът е следвало да върне кредит в общ размер на 1560 лв. В договора било отразено, че ответникът е получил сумата от 1000 лв. както и погасителен план с посочване на падежните дати. В резултат на неритмични и частични плащания, реализирани в отклонение на погасителния план и продължили в периода след падежната дата на последната вноска, ответникът, престирал в полза на заемателя сума, равняваща се на двадесет и една седмични вноски и част от двадесет и втората вноска, с падеж на 22.05.2009г. Позовавайки се на настъпила на 12.06.2009г. предсрочна изискуемост на вземанията си, ищецът депозирал заявление по чл.410 от ГПК с искане съда да издаде заповед за изпълнение за остатъка на задълженията. Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2469/2014г. по описа на ШРС въз основа на инициирано от ищеца производство по чл.410 от ГПК, съдът издал Заповед за изпълнение № 1388/09.10.2014г., с която било разпоредено длъжникът – ответник да заплати на кредитора – ищец сума от 369.76 лв.-главница по Договор за потребителски заем № CASH-*** от 15.12.2008г., сума от 53.24 лв. – възнаградителна лихва от 22.05.2009г. до 17.07.2009г. и сума от 201.54 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 12.06.2009г. до 26.09.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 08.10.2014г. до окончателното изплащане, както и разноски в общ размер на 325 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявяването на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка в случая е налице, както са налице положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска, като липсват отрицателни такива.

По основателността на иска по чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК: Ищецът основава вземането си на договор, разкриващ характеристиките на договор за потребителски кредит, по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което в настоящия случай е приложима правната уредба на същия закон. За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валиден договор за кредит между страните с уговореното съдържание, изпълнение на задължението си да предостави под формата на заем претендираната сума, наличието на уговорка за възнаградителна лихва, както и изискуемостта на вземанията си. Съответно в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил сумите.

От представения договор за заем от 15.12.2008г. се установява, че е сключен валиден договор за заем за сума в размер на 1000 лв. между ищцовото дружество и ответника, като последния се е задължил да върне сумата от 1560 лв., платими на 30 седмични вноски, всяка от по 52 лв. Договорът бил сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1 от ЗПК. Посочени са индивидуализиращите данни на страните, годишния процент на разходите – 390.84%, представен е погасителен план. В тази връзка възраженията на ответника, че е сключил договор с друг кредитор – „Ситибанк Н.А.“ – клон София не отговарят на действителното правно положение. Видно от представения договор на местото на заемодател е поставен печата на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като договора е подписан от представител на ищцовото дружество – П. П. и от заемател ответника. Без правно значение е обстоятелството, че върху горния ъгъл на бланкетния договор фигурира името, банковата сметка и телефоните на „Ситибанк Н.А.“- клон София. По отношение на възражението на ответника, че не са му били връчени и известни Общите условия към договора, съдът намира същото за неоснователно, тъй като с полагане на подписа си под графата „съгласие на заемателя“ се установява, че ответникът е приел общите условия на дружеството, представляващи неразделна част от него. Същевременно с полагане на подписа си в графата „удостоверяване на изпълнението“ ответникът е признал факта, че е получил в пълен размер заемната сума. Този факт не се оспорва от него и към момента. Съгласно т. 4 от общите условия седмичните погасителни вноски се изплащат всяка седмица не по-късно от падежа, определен като точна дата в приложения погасителен план, неразделна част от договора. Видно от него, просрочие в плащанията се констатира още по отношение на шестнадесетата седмична вноска, като пълната изискуемост на остатъчните задължения е обявена за настъпила на 12.06.2009г. Ищцовото дружество признава, че ответникът е заплатил първите 21 вноски, като ответникът от своя страна пък не ангажира доказателства, че е погасил остатъка на кредита, включващ главница в размер на 369.76 лв. и възнаградителна лихва в размер на 53.24 лв.

По отношение на обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, съдът съобрази, че видно от представения погасителен план претендираните вноски са се падежирали преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК( депозирано на 08.10.2014г.), тъй като последната вноска е с дата 17.07.2009г.. Или настоящите претенции имат за предмет вземане изискуемо преди подаване на заявлението в съда, а не за предмет предсрочна изискуемост. Поради това доказателствата, че кредиторът е упражнил правото се да обяви на ответника кредита за предсрочно изискуем, като иска от него предсрочно изпълнение, а именно представените - Удостоверение на куриерска служба и списък на уведомените лице са ирелевантни.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника, съдът намира същото за неоснователно. Видно от представения погасителен план към заемния договор, плащания по заема са правени през различни периоди от време, като най-късното от тях е на 04.10.2013г. Производството пред съда по отношение на вземанията е образувано на 08.10.2014г. Действително по начало плащането не покрива напълно характеристиките на признание по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, но безусловно съставлява потвърждение на задължението. Поради това и съдът не приема, че има настъпила погасителна давност както по отношение на главното задължение, където нейния срок е 5 годишен, така и по отношение на лихвите – където не е изтекла кратката тригодишна давност.

По изложените съображения искът за установяване дължимостта на вземане в размер на 369.76 лв. – неплатена главница и 53.24 лв. - възнаградителна лихва е основателен и следва да бъде уважен. Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като последица от уважаването на иска главницата следва да бъде присъдена и със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 08.10.2014г. до окончателното ѝ изплащане.

По отношение на иска с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.86 от ГПК: Ищецът следва да докаже изпадането на ответникът в забава, както и размерът на обезщетението. Ответникът не доказа да е погасил дължимите вноски на падежните дати, напротив, твърди, че е спрял плащането съзнателно. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по всяка вноска от падежа ѝ до предявяване на исковата молба, като общо размерът е 201.54 лв. Поради това и искът на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото и в заповедното производство. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски общо в размер на 700 лв., от които 100 лв. заплатена държавна такса и 600 лв. юрисконсулско възнаграждение за двете производства.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД с ЕИК 130697606 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк, сграда 14, представлявано от М.Ж.М.Ф. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от В.И.П. с ЕГН ********** *** произтичащо от Договор за кредит за покупка на стоки № ***** от 15.12.2008г., по силата но който се дължат суми в следните размери: 369.76 лв. (триста шестдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща дължима и непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.10.2014г. до окончателното изплащане на задължението, 53.24 лв. (петдесет и три лева и двадесет и четири стотинки), представляваща надбавка по чл.4 от договора, сума в размер на 201.54лв. (двеста и един лева и петдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху дължимата непогасена главница по договора за периода от 12.06.2009г. до 26.09.2014г., за което вземане е издадена Заповед № 1388/09.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2469/2014г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.И.П. с ЕГН ********** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 разноски по настоящото и по заповедното производство общо в размер на 700 лв. ( седемстотин лева), от които 100 лв. заплатена държавна такса и 600 лв. юрисконсулско възнаграждение за двете производства, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: