Р Е Ш Е Н И Е

228/24.3.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седемнадесети март две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3094 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ.

Производството по делото е образувано по повод предявен от „Стар пост“ ООД с ЕИК 175157550 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 106В, представлявано от Д.Д.В. срещу С.П.П. с ЕГН ********** *** иск за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 382.43 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 11.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищеца твърди, че между него и ответника, в качеството му на служител бил сключен трудов договор № 177/23.07.2013г., като ответникът изпълнявал длъжността „мениджър“ в офиса на „Стар пост“ ООД в гр.Шумен. На 15.10.2013г. служителят подал молба за напускане, в която заявил, че няма да отработва предизвестието. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от 15.10.2013г. със Заповед № 272/16.10.2013г., връчена на П. на 21.10.2013г. Към момента на депозиране на исковата молба служителя не бил заплатил обезщетението дължимо за срока на предизвестие. Поради това се моли за уважаване на претенцията, както и за присъждане на деловодните разноски.

Препис от исковата молба, ведно с доказателствата по делото били връчени на ответника, като в законоустановения срок с депозиране на молба исковата претенция била призната изцяло, като основателна, като се прилагат и доказателства за заплащането й.

В предоставената възможност за становище от страна на ищеца била депозирана молба, в която поддържа претенцията, като това се прави с оглед отговорността на ответника за заплащане на направените по делото разноски – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат.

В съдебно заседание за ищеца не се явява представляващ, като не се явява и упълномощен представител. Депозира се молба, в която се претендира заплащане на разноските по делото - държавна такса и адвокатско възнаграждение и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението – 29.12.2014г. в размер на 2.02 лв.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично, не изпраща представител, като се подава молба в която се взема становище да не бъде уважавано искането на ищеца за осъждане за разноски за адвокат, като направени след плащането на претенцията, а се признава основателността на другите искания.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от доказателствата по него се установява, че същите са били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 177/23.07.2013г., като ищецът по договор заемал длъжността “шофьор - куриер” с място на работа към офис Шумен. Договорът бил определен с изпитателен срок от 6 месеца. С Молба от 15.10.2013г. ответникът уведомил работодателя си, че желае прекратяване на трудовия договор, като не желае спазването на срока на предизвестие и напуска работа от същата дата. Със Заповед № 272/16.10.2013г. на основание чл.326, ал.1 от КТ било прекратено трудовото правоотношение със С.П.П., считано от 15.10.2013г. В заповедта било посочено, че лицето дължи обезщетение за дните на предизвестие едно брутно трудово възнаграждение от 382.43 лв.

С преводно нареждане № 32106-106-003875 от 29.12.2014г. сумата в размер на 382.43 лв. била внесена от ответника по сметка на ищцовото дружество.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като обосновава следния правен извод:

По отношение на допустимостта на иска: Исковата претенция е предявена от лице имащо правен интерес, налице са абсолютните положителни предпоставки за предявяването ѝ, като липсват отрицателни такива.

По отношение основателността на иска: Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, при постановяване на своето решение, съдът следва да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, когато са от значение за спорното право. Такъв факт безспорно представлява извършеното от ответника плащане на размера на исковата претенция от 382.43 лв., заплатена по банков път, видно от представеното писмено доказателство – преводно нареждане № 32106-106-003875 от 29.12.2014г. на „Сосиете Дженерал Експресбанк“. Предвид това обстоятелство предявения иск в този размер се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане в хода на процеса. Дължимо остава претендираното вземане от 2.02 лв., представляващо обезщетение за забава върху вземането в размер на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2014г. до датата на окончателното плащане – 29.12.2014г.

По отношение на искането за заплащане на претендираните от ищцовото дружество разноски: В случая спорно между страните е претендираното адвокатско възнаграждение за един адвокат, което ищеца е заплатил в хода на делото и което се квалифицира от ответника като злоупотреба с право, предвид момента на упълномощаването, а именно след заплащане на претендираната сума.

Събразявайки аргументите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира следното: На възстановяване по реда на чл.78, ал.1 от ГПК подлежат само действително направените разноски на ищеца, които законът е посочил – такси, разноски и възнаграждение за един адвокат. Изключение от това е хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, съгласно която отговорността за разноските се понася от ищеца, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за образуване на делото и е признал иска. В настоящия случай не е налице тази хипотеза, тъй като независимо, че ответникът е признал иска по основание и размер и е извършил погасяване на претенцията в размер на 382.43 лв., то по делото се съдържат данни, че ответникът с поведението си е дал повод за образуване на исковото производство. Действително, пълномощното за адвокат по повод процесуалното представителство по делото е направено след извършеното плащане, но представителството е било с оглед на съдебно производство, за което повод е дал именно ответникът. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила реално възнаграждението. В случая е представено адвокатско пълномощно, доказателство за банков превод направен от ищеца (стр.33 от делото), както и издаване на фактура за плащането. По изложените съображения съдът осъжда ответника да заплати на ищеца сумата от 410 лева, представляваща разноски пред първоинстанционния съд за заплатена държавна такса от 50 лв. и сума от 360 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ иска на “СТАР ПОСТ“ ООД с ЕИК 175157550 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 106В, представлявано от Д.Д.В. срещу С.П.П. с ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата от 382.43 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ, като погасен чрез плащане от ответника в хода на процеса.

ОСЪЖДА С.П.П. с ЕГН ********** да заплати на “СТАР ПОСТ“ ООД с ЕИК 175157550 сума в размер на 2.02 лв. (два лева и две стотинки), представляваща законната лихва върху сумата от 382.43 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2014г. до заплащането на сумата – 29.12.2014г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.П.П. с ЕГН ********** да заплати на “СТАР ПОСТ“ ООД с ЕИК 175157550 сума в размер на 410 лв. (четиристотин и десет лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото за заплащане на държавна такса и разноски за един адвокат, съгласно представено адвокатско пълномощно и списък за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: