Р Е Ш Е Н И Е

1806/23.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Е.П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3129 описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк, сграда 14, представлявано от М.Ф., чрез юрисконсулт Д.И.В. срещу Р.М. Ц. с ЕГН ********** с адрес *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК. Ищецът сочи, че по силата на сключен между страните Договор за потребителски заем CREX – 01147434 от 23.03.2006г., ищецът в качеството му кредитодател предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател, парична сума в размер на 579 лв., срещу което поел задължение за връщане на 18 месечни вноски всяка от по 42.51лв., представляващи изплащане на главницата по заема и добавка – печалба на ответника. Въпреки изправността на ищеца, ответника преустановил плащането на погасителните вноски по кредита, като съгласно уговореното в договора, при просрочие на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо. Понастоящем непогасените вноски били в общ размер на 719.89 лв., от които главница 360.11 лв., надбавка по чл.2 от договора в размер на 64.53 лв., законна лихва за забава в размер на 295.25 лв. Предвид неизпълнение на поетите задължения по инициатива на ищеца било образувано заповедно производство и по ч.гр.д. № 2479/2014г. на ШРС и в негова полза била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Срещу така издадената заповед длъжника депозирал възражение в срок, поради което и се наложило провеждане на настоящото исково производство. Моли съда да постанови положително решение, с което да уважи исковете, както и да присъди разноските по делото и по заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответницата, в който се сочи, че иска е допустим, а доколкото не е осъществен контакт между него и страната не се взема становище по неговата основателност.

В съдебно заседание не се явява представител за ищеца, като се депозира молба по хода на делото, като се моли да бъде разгледано в тяхно отсъствие и да се уважат претенциите им.

В съдебно заседание ответницата не се явява лично, за нея се адв. М. К. при ШАК, назначен за особен представител на ответника. Становището на особения представител е, че иска е допустим и изцяло основателен.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2479/2014г. на ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1437/13.10.2014г. за сумата от 360.11 лв. главница по договор за потребителски заем, 64.53 лв. възнаградителна лихва от 29.12.2006г. до 28.09.2007г., 295.25 лв. мораторна лихва от 30.01.2007г. до 26.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – 08.10.2014г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 325 лв. По тази заповед постъпило в срок възражение от ответницата, в което се посочва, че от 30.11.2009г. същата няма никакви задължения към ищеца. По указания на съда заявителя е внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

Между страните по делото не се спори, а и видно от Договор CREX – 01147434 от 23.03.2006г. е, че между тях е налице облигационна връзка, с правопораждащ юридически факт – договор за кредит за покупка на стока и услуги с номер CREX – 01147434 от 23.03.2006г., по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника сумата от 579 лв. срещу задължението му за погасяването му в срок от 18 месеца, като месечната вноска била в размер на 42.51 лв., съгласно погасителния план, посочен в договора. Съгласно чл.2 от договора месечните вноски съставляват главницата по кредита, разноските по кредита, както и надбавка, съставляваща печалбата на кредитора. Безспорно е установено, че сумата по договора е получена от ответницата, като плащанията били преустановени към 29.12.2006г., като към този момент били платени 8 месечни вноски, а падежа на последната вноска бил на 28.09.2007г. Видно от представеното извлечение на погасителен план по процесния договор е видно, че след последното плащане е било налице забава на останалите десет вноски. Съгласно чл.3 от договора при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от датата на падежа на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия размер, включително с надбавката и неустойката по договора.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По основателността на исковете по чл.422 от ГПК: Безспорно се установи, че между страните е налице валидна облигационно-правна връзка, основана на договор за заем, по силата на който ищецът е изпълнител своите задължения, като е предоставил заем в размер на 579 лв.. Ответникът е следвало да върне тази сума на равни месечни вноски в размер на 42.51 лв. за срок от 18 месеца. Установи се, че ответницата е погасила само 8 месечни вноски, като е преустановила плащанията по договора след тази дата. Съдът приема, че втората неплатена вноска е с падеж 29.12.2006г., като след този момент кредита, ведно с надбавката за печалба е станал изцяло предсрочно изискуем. Кредитора е предприел действия по събирането му след изтичане на целия срок на договора, поради което не следва да се изследва въпроса за уведомяването на длъжника относно настъпилата предсрочна изискуемост.

Същевременно ответникът нито противопоставя възражения, нито ангажира доказателства в насока на недължимост на вземането му, поради погасяването му чрез плащане или на друго основание, като доказателствената тежест досежно това релевантно обстоятелство е негова.

Поради гореизложеното съдът намира, че претенциите на ищеца са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените в по делото разноски в общ размер на 675 лв., от които сума в размер на 75 лв. заплатена държавна такса, сума в размер на 300 заплатено възнаграждение за особен представител и сума в размер на 300 лв. за юрисконсулско възнаграждение, съгласно представен списък за разноски.

На основание чл.12 от Тълкувателно решение № 4/2014г. на ВКС, съдът следва да се произнесе и по въпроса за направените от страните разноски в заповедното производство. Предвид, че иска е изцяло основателен, то ответницата дължи на ищеца разноски по заповедното производство в размер на 325 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк, сграда 14, представлявано от М.Ф. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от Р.М. Ц. с ЕГН ********** с адрес ***, произтичащо от Договор за кредит за покупка на стоки № CREX – 01147434 от 23.03.2006г., по силата но който се дължат суми в следните размери: 360.11 лв.(триста и шестдесет лева и единадесет стотинки), представляваща дължима и непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.10.2014г. до окончателното изплащане на задължението, 64.53 лв.(шестдесет и четири лева и петдесет и три стотинки), представляваща надбавка по чл.2 от договора от 29.12.2006г. до 28.09.2007г., сума в размер на 295.25 лв. (двеста деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху дължимата непогасена главница по договора за периода от 30.01.2007г. до 26.09.2014г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1437/13.10.2014г. по ч.гр.д.№ 2479/2014г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.М. Ц. с ЕГН ********** да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК 130697606 разноски по настоящото и заповедното производство в общ размер на 1000 лв.(хиляда лева), съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: