Р Е Ш Е Н И Е

1869/7.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3130 описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.4 от Закона за потребителски кредит (отм.), във връзка с чл.60, ал.1 от Закона за наследството по отношение на главницата, както и акцесорен осъдителен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД по отношение на наказателната лихва върху главницата.

Производството по делото е образувано по повод предявени от “Ти Би Ай Кредит“ ЕАД с ЕИК 121554961 (сегашно наименование „Транзакт Юръп“ ЕАД) със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В.А.Г., чрез И.А.Т. срещу П.Т.И. с ЕГН **********, в качеството ѝ на наследник на Т.И.Д., починал на 14.11.2009г., осъдителни искове, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване за сумата от 3 346.26 лв., представляваща дължима и непогасена към момента главница по Договор за кредит № 7401811184, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 1 432.21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.08.2008г. до 04.06.2013г.

В молбата се сочи, че по силата на сключен между ищцовото дружество и наследодателя на ответницата – Т.И.Д. - Договор за потребителски кредит № **** „Ти Би Ай Кредит“ в качеството му кредитодател предоставил на Д., в качеството му на кредитополучател, парична сума в размер на 3000 лв., срещу което длъжникът поел задължение за връщане на 24 месечни вноски всяка от по 167.31 лв., а последната изравнителна вноска - 167.37 лв. Към датата на депозиране на исковата молба 06.06.2013г. кредитополучателя бил погасил само четири месечни вноски на стойност 669.24лв. Останало задължението му в размер на 3 346.26 лв., представляващи двадесет падежирали и неплатени вноски, както и обезщетение за забава, съгласно чл.3 от Договора, което било в размер на 1 432.21 лв. за периода от 15.08.2008г. – 04.06.2013г. Претендира се уважаването на исковете в тези размери, като се ангажира отговорността на единствения наследник на починалия длъжник. Претендират се съдебни разноски.

В срока на писмен отговор е постъпил такъв от назначения от съда особен представител на ответницата – адв. М.С. от ШАК. В него се правят възражения за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за лихви за периода от 15.08.2008г. до 06.06.2010г. Другия довод за неоснователността на исковете е липсата на доказателства ответницата да е приела наследството на своя наследодател – длъжник по договор за кредит. В заключение се моли за отхвърлянето на исковете.

В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество, по делото се депозира становище по съществото на спора и се излагат аргументи оборващи тезата на ответника в писмения отговор. В заключение се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото.

Ответницата не се явява лично в съдебно заседание, за нея се явява особения представител - адв. М.С. от ШАК, като в пренията се сочат и доразвиват идентични аргументи с изложеното в писмения отговор, като се моли за отхвърлянето на исковете.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Видно от представения Договор за потребителски кредит № **** сключен между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (сега „Транзакт Юръп“ ЕАД) и Т.И.Д., ищцовото дружество предоставило на ответника паричен заем в размер на 3000 лв. за срок от 24 месеца, при погасителна вноска в размер на 167.31 лв., като само последната вноска била в размер на 167.37 лв. Кредитополучателя следвало да върне 4015.50 лв.

От заключението по неоспорената от страните съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира, като компетентно и обосновано дадено се установява, че сумата от 3000 лв. била преведена по банковата сметка на кредитополучателя на 17.03.2008г., както и че към датата на входиране на исковата молба в съда – 06.06.2013г. по договора са платени 4 месечни вноски в общ размер на 669.24 лв. Остатъка по дълга към 06.06.2013г. бил в размер на 3 346.26 лв., от които главница 2571.51 лв. и 774.75 лв. лихви и такси. Обезщетението за забава върху тази сума било 1427.05 лв. от 15.08.2008г. до 04.06.2013г. – датата на изготвяне на исковата молба.

Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници изх.№ 000 от 12.09.2013г. (стр.14 от гр.д.№ 1572/2013г. на ШРС) кредитополучателя е починал на 14.11.2009г. и е оставил за свой единствен наследник своята дъщеря П.Т.И..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Исковете са насочени срещу наследник на починалия длъжник, като правния интерес на ищеца произтича от неизпълнението на задължения на наследодателя по договор за кредит. Съдът намира, че предявените искове насочени към наследника са допустими.

По основателността на иска по чл.79 от ЗЗД, вр. чл.4 от ЗПК (отм.): Когато почине длъжник по едно правоотношение, неговите кредитори могат да насочат претенциите си към неговите наследници, ако те са приели наследството. В този смисъл е Решение № 577 от 30.09.2010г. на ВКС по гр.д.№ 732/2010г. IVг.о. , постановено по чл.290 от ГПК. Приемането на наследството може да стане както с направено изрично волеизявление от наследника, така и чрез извършване на конклудентни действия от същия. Приемането на наследството обаче не може да се предполага, а трябва да е ясно и недвусмислено установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството. В този смисъл е Решение № 64 от 24.02.2010г. на ВКС по гр.д. № 3838/2008г., IV г.о., постановено отново по реда на чл.290 от ГПК и задължително за прилагане от настоящия състав. В настоящия случай липсват каквито и да е доказателства наследството да е било прието от ответницата било с явни действия, било мълчаливо.

По отношение на довода на ищеца, че доказването на обстоятелството дали ответникът е приел наследството или не го е приел, не е в тежест на ищеца, съдът намира следното: С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че в тежест на ищеца е установяването на факта на приемане на наследството от ответницата. В доклада са изложени съображенията на съда за горното. Искания за корекции на доклада или възражения по него не са правени от страните по делото. За пълнота обаче, следва да се добави следното: На първо място при направено оспорване на факта на приемане на наследството в тежест на ищеца се възлага установяване на този релевантен за делото факт. Когато лицата, които следва да заявят дали приемат едно наследство, са ответници по делото, заинтересована страна е ищецът, тъй като именно той има интерес да се установи безспорно приемането на наследството от наследниците на лице, с което той има правен спор. В този смисъл е Определение № 286 от 25.05.2009г. на ВКС по ч.гр.д.№ 210/2009г. I г.о., постановено по реда на чл.274 от ГПК. Предвид изложеното, съдът намира довода, че тежестта за доказване не е на ищеца за неоснователен.

Поради това, че в конкретния случай ищцовото дружество не успя в условията на пълно и главно доказване да установи факта на приемане на наследството(като не е поискано провеждане на процедура по чл.51 от ЗН), то съдът намира, че ответницата не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения срещу нея главен иск по чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.4 от ЗПК (отм.), което прави иска изцяло неоснователен.

По отношение основателността на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД: Неоснователността на главния иск влече след себе си и неоснователност на акцесорния.

Предвид правните изводи, че исковете са изцяло неоснователни, то не следва да се обсъждат възраженията на особения представител за частичната неоснователност на претенцията за обезщетение за забава, поради погасяването му за периода от 15.08.2008г. до 06.06.2010г.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД с ЕИК 121554961 (предишно наименование “ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД) със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В.А.Г., чрез И.А.Т. срещу П.Т.И. с ЕГН **********, в качеството ѝ на наследник на Т.И.Д., починал на 14.11.2009г., иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.4 от ЗПК(отм.) за заплащане на сумата от 3 346.26 лв., представляваща дължима и непогасена главница по Договор за кредит № ****, сключен между ищеца и наследодателя на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД с ЕИК 121554961 (предишно наименование “ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД) със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В.А.Г., чрез И.А.Т. срещу П.Т.И. с ЕГН **********, в качеството ѝ на наследник на Т.И.Д., иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 1 432.21 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.08.2008г. до 04.06.2013г.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: