Р Е Ш Е Н И Е

378/12.5.2015г.

12.05.2015 год., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 30 (тридесети) април Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3142 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът “Лизингова компания Евролийз” ООД гр. София твърди, че на 21.03.2011 г. сключило с ответника Б.В.Б. договор за заем, по силата на който предоставило на последната сума в размер на 1500,00 лева. Страните по договора се договорили Б. да плаща и лихва, считано от датата на сключване на договора, като общата дължима сума била разсрочена на 18 месечни вноски съобразно уговорен погасителен план. Ответницата платила първите десет месечни вноски в общ размер 1491,20 лв., след което преустановила плащанията. Общият размер на неплатените вноски, представляващи главница по договора възлизал на 890,42 лева. Освен това, Б. дължала и договорна лихва в размер на 302,49 лева. Моли съда да постанови решение, по силата на което Б.Б. да бъде осъдена да му заплати следните суми: в размер на 890,42 лв., представляваща задължение за връщане на остатък от заета сума по договор за заем № *** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 15.12.2014 г. до окончателното й изплащане и в размер на 302,49 лв., представляваща представляващо задължение за плащане на лихва върху заета сума по договор за потребителски заем № *** г., както и разноските по делото.

Ответницата не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

В първото по делото заседание на 30.04.2015 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответницата не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С определение от 19.01.2015 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: договор за заем № *** г., ведно със схема на плащане към него.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Тоест, предявените искове са вероятно основателни, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

По иска с правно основание чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за потребителски кредит. Тоест, по смисъла на приложимия в случая чл. 240 от ЗЗД, между страните по делото е налице валидно сключен договор за заем.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 240 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, Б.В.Б. следва да бъде осъдена да заплати на „Лизингова компания Евролийз” ООД гр. София парична сума в размер на 890,42 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за заем № *** г., сключен между ищеца и ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 15.12.2014 г. до окончателното й изплащане.

Относно иска с правно основание чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:

В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 302,49 лв., представляваща договорна лихва върху заета сума по договор за потребителски заем № *** г.

При направеното искане от ищеца, съпътствано с неприлагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на „Лизингова компания Евролийз“ ООД направените разноски по настоящото производство в размер на 420,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Б.В.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ” ООД, ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София 1164, обл. София, район ***, ж.к. „***“, бул. „***” № 74-76, ет. 6, ап. 13, представлявано от Д.М.Д., сумата 890,42 лв. (осемстотин и деветдесет лева и 42 стотинки), представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за заем № *** г., сключен между ищеца и ответницата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 15.12.2014 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б.В.Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, на „ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ” ООД гр. София, сумата 302,49 лв. (триста и два лева и 49 стотинки), представляваща договорна лихва върху заета сума по договор за потребителски заем № *** г.

ОСЪЖДА Б.В.Б. да заплати на „Лизингова компания Евролийз ” ООД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 420,00 лв. (четиристотин и двадесет лева).

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответницата може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е била лишена от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия: