Р Е Ш Е Н И Е

600/17.7.2015г.

17.07.2015 год., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 25 (двадесет и пети) юни Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3146 по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Транзакт юръп” ЕАД /с предишно наименование – „Ти Би Ай кредит“ ЕАД/ гр. София твърди, че на 17.03.2008 г. сключило с ответницата Ф.А.И. договор за потребителски кредит № ***. По силата на същия, на последната била предоставена кредитна карта с лимит 500,00 лв., който впоследствие бил увеличен на 700,00 лева. Потребителят се задължил да погасява усвоената от него сума на месечни вноски. В приетите от страните като неразделна част от договора общи условия към договорите за потребителски кредити, сключвани от ищцовото дружество било предвидено, че при неплащане на три поредни месечни вноски, настъпва предсрочна изискуемост на непогасеното задължение. И. ползвала 715,27 лв. от предоставения й кредитен лимит, като не върнала получената сума, като й били начислени и такси в размер на 336,00 лв. Освен това, за периода от 01.12.2009 г. до 08.08.2014 г., заемателят дължал и договорна лихва в размер на 1123,54 лева. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2251/2014 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, И. подала възражение срещу заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответницата, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2251/2014 г. по описа на ШРС: в размер на 1051,27 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит № № ***/17.03.2008 г.; в размер на 1123,54 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода за периода 01.12.2009 г. – 08.08.2014 г. върху заета сума по договор за потребителски заем № ***/17.03.2008 г., законната лихва върху сумата 1051,27 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 01.09.2014 г. до окончателното плащане). Претендира и разноските по настоящото исково производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове. Същата счита, че претенциите, макар допустими, са неоснователни, тъй като претендираните по тях вземания са погасени по давност. Назначеният й процесуален представител също счита, че исковете са неоснователни поради настъпила давност, както за главницата, така и за лихвите, като моли същите да бъдат отхвърлени.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит № *** от 17.03.2008 г. е, че „Ти Би Ай кредит“ ЕАД гр. София, понастоящем с фирма „Транзакт юръп“ ЕАД гр. София, предоставило на Ф.А.И. кредитна карта „Ти Би Ай кредит“ с кредитен лимит в размер на 500,00 лева. Последната декларирала, че е запозната с Общите условия на дружеството към договор за потребителски кредит и за издаване и предоставяне на ползване на карта от посочения по-горе вид. На 07.11.2008 г. страните подпис А. анекс към договора, като кредитния лимит бил увеличен на 700,00 лева. Според чл. 4.4 от ОУ за издаване и предоставяне на право на ползване на карта „Ти Би Ай кредит“, потребителят се задължил да погасява задълженията си към кредитора като избира между това да внесе препоръчителната месечна вноска, посочена в договора до 3-то число на месеца или в срок до 15-то число на следващия месец да внесе задължителната месечна вноска, посочена в месечното извлечение. Съгласно чл. 4.3 от ОУ към договор за потребителски кредит, в случай, че потребителят просрочи изплащането на три поредни месечни вноски, цялото непогасено задължение става незабавно и предсрочно изискуемо, считано от датата на която потребителят е следвало да плати последната от трите просрочени вноски.

От приложеното ч.гр.д. № 2251/2014 по описа на ШРС се установи, че ищецът „Транзакт Юръп” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 01.09.2014 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1285/02.09.2014 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за разноски в общ размер 495,74 лв., направени по заповедното производство. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 03.11.2014 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на усвоената от И. главница по договора е в размер на 1310,00 лв., като последното ползване на суми е на 06.02.2009 г., а последното плащане от същата е извършено на 14.03.2009 г. Вещото лице е описало задълженията на потребителя, като общия размер на неплатената главница по договора възлиза на 715,27 лв., на таксите – 336,00 лв., а на договорните лихви – на 1123,54 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Транзакт Юръп” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Ф.А.И. в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1285/02.09.2014 г. по ч.гр.д. № 2251/2014 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 1051,27 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит № № ***/17.03.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 01.09.2014 г. до окончателното плащане и 1123,54 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода за периода 01.12.2009 г. – 08.08.2014 г. върху заета сума по договор за потребителски заем № ***/17.03.2008 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение към 01.09.2014 г. – датата на подаването на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК с искане за издаване на заповед за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2251/2014 г. на ШРС, представените в настоящото исково производство писмени документи и заключението по изготвената ССЕ.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

Доказа се, а и не се спори между страните по делото, че същите са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за потребителски кредит. Тоест, по смисъла на приложимия в случая чл. 240 от ЗЗД, между страните по делото е налице валидно сключен договор за заем.

Установи се, че „Транзакт юръп” ЕАД гр. София предоставило за ползване на И. кредитна карта с кредитен лимит в размер на 700,00 лева. От своя страна, последната се задължила да върне заетата сума, чрез плащане на месечни вноски, включващи всички компоненти, подробно описани в договора. По делото се установи, че след 31.10.2009 г. не са извършвани плащания по договора, поради което следва да се приеме, че ответницата не изпълнила задължението си да върне заетата сума.

По отношение на възражението на ответницата и процесуалния й представител за изтекла погасителна давност: в случая се претендира вземане, представляващо неизплатени вноски по процесния договор, като не е приложима нормата на чл. 111, б.„в” от ЗЗД, тъй като не се касае за периодични плащания. За да се приеме, че едно плащане е периодично, следва да се установи, че се касае до изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интерв А. от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС). Плащанията на погасителни вноски по договор за кредит не се характеризират с всички горепосочени белези. В случая, по отношение на вземането за главница, е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Чрез приложението на общите условия на ищцовото дружество, страните по процесния договор са предвидили автоматична предсрочна изискуемост на вземанията на заемодателя при сбъдването на определени условия. Клаузата на чл. 4.3 от ОУ не противоречи на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, като за настъпването на предсрочната изискуемост е неприложимо приетото в т. 18 от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, тъй като последното касае вземания, произтичащи от договори за банкови кредити. В случая, чрез заключението на изготвената ССЕ се установи, че заемателят не е платил три поредни месечни вноски – на 30.03.2009 г., на 30.04.2009 г. и на 30.05.2009 г., като падежа на последната от тях /съобразно предвиденото в ОУ за издаване и ползване на карта „Ти Би Ай кредит“/ е 30.05.2009 г. Поради това, в съответствие с предвиденото в чл. 4.3 от ОУ към договор за потребителски кредит на ищцовото дружество, следва да се приеме, че вземанията на същото срещу заемателя, са станА.предсрочно изискуеми на 30.05.2009 г. Именно от тази дата, по силата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече погасителната давност. Предявяването на иска спира течението на давността (чл. 115, ал. 1, б.„ж” от ЗЗД). В случая претенцията е предявена на 01.09.2014 г., а предсрочната изискуемост на вземането на ищеца е настъпила на 30.05.2009 година. Поради това, предвид изтичането на предвидения в закона петгодишен срок, следва да се приеме, че вземането на „Транзакт Юръп“ ЕАД гр. София срещу Ф.А.И. за сума в размер на 1051,27 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит № ***/17.03.2008 г., сключен между ищеца и ответницата е погасено по давност.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен, и следва да бъде отхвърлен.

Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД:

В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. И по отношение на това задължение на заемателя, се доказа, че И. не е изпълнила същото, като размера на дължимата от нея договорна лихва възлиза на 1123,54 лева.

И по отношение на това вземане на заемодателя е направено възражение за изтекла погасителна давност. Приложимата в случая норма е тази на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, тъй като се касае за дължими лихви. Тоест, с оглед установената по-горе дата на настъпване на предсрочната изискуемост на всички вземания на ищеца по договор за кредит № ***/17.03.2008 г. – 30.05.2009 г. и датата на предявяване на иска, следва да се приеме, че вземането на „Транзакт Юръп“ ЕАД гр. София срещу Ф.А.И. за сума в размер на 1123,54 лв., представляваща задължение за плащане на лихва за периода за периода 01.12.2009 г. – 08.08.2014 г. по договора за потребителски кредит е погасено по давност на 30.05.2012 година.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява неоснователен, и следва да бъде отхвърлен.

Предвид отхвърлянето на исковите претенции, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани направените деловодни разноски по заповедното производство и по настоящото исково производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ /с предишна фирма „Ти Би Ай кредит“/ ЕАД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1421, обл. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от В.М.К. против Ф.А.И. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за сума в размер на 1051,27 лв. (хиляда и петдесет и един лева и 27 стотинки), представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит № № ***/17.03.2008 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1285 от 02.09.2014 г. по ч.гр.д. № 2251/2014 г. по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД гр. София против Ф.АЛИ И. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за сума в размер на 1123,54 лв. (хиляда и сто двадесет и три лева и 54 стотинки), представляваща задължение за плащане на лихва за периода за периода 01.12.2009 г. – 08.08.2014 г. върху заета сума по договор за потребителски заем № ***/17.03.2008 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1285 от 02.09.2014 г. по ч.гр.д. № 2251/2014 г. по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: