Р Е
Ш Е Н
И Е
382/13.5.2015г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на единадесети
май 2015 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар:
С. Л.
като разгледа
докладваното от съдията ГД № 3153/2014г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени искове с правно
основание чл. 224, ал. 1; чл. 220, ал. 1; чл. 128, т. 2; чл. 226, ал. 2 от КТ.
Искова молба от М.А.К., ЕГН
: **********, с адрес ***, срещу “****” ООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес
на управление – гр. ****, представлявано от И.Й.И. , с посочено
правно основание чл. 128, т. 2, чл. 220, ал. 1, чл. 224 и чл. 226, ал. 2 от КТ.
Ищецът сочи, че се намирал
в трудово правоотношение с ответника, за периода 01.07.2014г., прекратено на
01.11.2014г.. Работодателят не му заплатил обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, в размер на 165,50 лева, за 7 дни; обезщетение от 520 лева, по
чл. 220, ал. 1 от КТ, сумата от 2080 лева, трудово възнаграждение, за периода
м.07.2014 – 11.2014г. и 693 лева обезщетение за задържане на трудова книжка за
периода 01.11.2014г. – 10.12.2014, в едно със законната лихва върху тях от
предявяване на иска, и разноските в производството.
В срока за отговор на
исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Твърди плащане на
част от търсената сума за заплати. Счита, че не дължи търсените обезщетения.
В открито съдебно заседание
страните, редовно призовани, чрез представители, ищецът се отказва от
предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 224, ал. 1 от КТ, в
частта им за сумите съответно 449,48 лева първия и 9,51 лева за втория, в която
и производството е прекратено, а ответникът поддържа заявеното в отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са основателни, с изключение на този с правно основание чл. 226, ал. 2 от КТ , по следните съображения :
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните,
а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между тях,
е съществувало трудово правоотношение, за посоченият в исковата молба период,
прекратено на 01.11.2014г., със заповед № 1 от 31.10.2014г, на основание чл. 325,
ал. 1 КТ. Няма спор и, че работодателят дължи заплащане на посочените в
исковата молба обезщетение за неспазено предизвестие, неползван платен отпуск и
трудово възнаграждение, за исканите периоди и суми. Приетото заключение на ССЕ сочи,
че размерът на дължимото трудово възнаграждение за периода м. 07 – м.10.2014г.,
е 1630,52 лева, размерът на обезщетението за 7 дни неизползван отпуск е 155,99
лева, размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ е 520 лева, а това по
чл. 226, ал. 2 КТ, за исковия период е 702 лева. Не са посочени и събрани
доказателства за търпени вреди в следствие задържане на трудова книжка от
работодателя.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ – доказване
заплащането на трудово възнаграждение, е в тежест на работодателя. Той не е
представил доказателства за заплащане дължимото възнаграждение или части от
него. Неоснователно е възражението му, вероятно за забава на кредитора, че
плащане, не е извършено поради отказ на ищеца да получи предлагана му сума. В
приложената преписка от РП – В. Преслав, не се съдържа твърдения в отговора
протокол с такъв запис. Поради това искът, следва да се уважи в предявения
размер, посочен и от ССЕ – 1630,52 лева, в едно със законната лихва, върху
сумата от предявяване на иска, до окончателното плащане.
По иска с правно основание
чл. 224, ал. 1 от КТ – С оглед разпределението на доказателствената тежест в
производството, по настоящият иск, ищецът следва да докаже периода на трудовото
правоотношение, съответно времето на признат трудов стаж и размера на
претендираното обезщетение, а ответникът, ползването на платен отпуск и
размерът му. Последният не е посочил и не се събраха доказателства за ползван
от ищеца отпуск. Приетото заключение на ССЕ, сочат, че размерът на платения
годишен отпуск, за който му се дължи обезщетение е 7 дни, а сумата е 155,99
лева, и искът следва да се уважи до предявеният размер, в едно със законната
лихва, върху сумата от предявяване на иска, до окончателното плащане.
По иска с правно основание
чл. 220, ал. 1 КТ – установи се че трудовото правоотношение е прекратено без
предизвестие на основание чл. 325, т. 1 от КТ, размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца е било 520 лева, а срокът на предизвестие е един месец.
Независимо, че в представената по делото заповед, невръчена на ищеца, е
посочено споменатото основание, съдът не приема, че правоотношението е
прекратено на него – не само липсва данни ищецът да е изразил писмено съгласие
за прекратяването му, а и самият ответник не оспорва, че дължи обезщетение за
прекратяване на трудово правоотношение, без спазване на предизвестие. Искът е
основателен, също до предявения размер от 520 лева, в едно със законната лихва
върху сумата от предявяването му до окончателното плащане.
По иска с правно основание
чл. 226, ал. 2 от КТ – От представянето на трудовата книжка от работодателя в
последното съдебно заседание следва, че не е предадена на работника, при
прекратяване трудовото правоотношение, тоест налице е незаконно задържане.
Размера на обезщетението е законово определен, а за исковия период изчислен от
заключението на ССЕ на 702 лева. Липсват обаче каквито и да са доказателства за
претърпени вреди от ищеца, както за посочените декларативно в исковата му молба
имуществени, така и други, поради което искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 265,22 лева,
представляваща – 65,22 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 128,
т. 2 от КТ; 50 лева държавна такса по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от
КТ; 50 лева по иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ и 100 лева
възнаграждение за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 261,45 лева разноски в
производството, съобразно уважената част от исковете.
С оглед императивният
характер на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта му за присъденото възнаграждение
за работа.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “****” ООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление – гр. ****, представлявано от И.Й.И., да заплати на М.А.К.,
ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 2306,51 лева, представляваща 1630,52
лева трудово възнаграждение за периода м.07.2014г. – м.10.2014г., на основание
чл. 128, т. 2 от КТ, 520 лева обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 от КТ и 155,99
лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал.
1 от КТ, в едно със законната лихва върху сумата от 2306,51 лева, считано от 16.12.2014г.,
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.К., ЕГН : **********, с адрес ***,
срещу “****” ООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****,
представлявано от И.Й.И., иск с правно основание чл. 226, ал. 2 от
КТ, за сумата от 693 лева обезщетение за претърпени вреди от незаконно
задържане на трудова книжка, като неоснователен.
ОСЪЖДА “****” ООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление – гр. ****, представлявано от И.Й.И., да заплати по
сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 265,22 лева, представляваща държавна
такса и разноски, по уважените искове.
ОСЪЖДА “****” ООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление – гр. ****, представлявано от И.Й.И., да заплати на М.А.К.,
ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 261,45 лева, разноски в производството на
настоящата инстанция.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му за
присъденото трудово възнаграждение – 1630,52 лева трудово възнаграждение за
периода м.07.2014г. – м.10.2014г..
Решението подлежи на обжалване,
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: