630/24.7.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на седми юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Жанет Марчева
при
секретаря П. Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3155
по описа за 2014г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от М.И.Н. с ЕГН ********** с адрес *** срещу К.Н.Н. с ЕГН ********** с адрес *** конститутивен брачен иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните
на 08.12.1990г. граждански брак, за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № 688 от длъжностното лице по гражданско състояние при Кметсвото
в гр. Шумен, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило след
сключване на брака и с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК
за обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника.
Ищцата основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: Страните са съпрузи, по силата на сключения между тях
граждански брак на 08.12.1990г. Бракът бил първи и за двамата, като от него имали
родено едно дете – Н.К. Н., понастоящем пълнолетна. В самото начало отношенията
им били нормални, като след това обаче за прехраната на семейството и са дъщеря
им се грижила основно ищцата. Последвали опити от нейна страна брака да бъде
съхранен. Ответникът не работел постоянно, не внасял пари в семейството,
отсъствал често от вкъщи. Страните се
разделяли и събирали неколкократно, като последната раздяла била през януари 2010г. и оттогава опити за възстановяване
на брачните връзки не са правени между тях. Дори напротив имало прояви на
домашно насилие от страна на ответника, за което са представени доказателства. Ето
защо ищцата моли за постановяване на решение по делото, с което да бъде
прекратен бракът между страните по вина на ответника, на основание чл. 49, ал. 3 от СК, както и да ѝ бъде
възстановено предбрачното фамилно име - Й. и да ѝ бъдат присъдени
направените по делото разноски.
С Определение № 1175 от 23.04.2015г. съдът е
назначил на ответника особен представител – адв.С.И. при ШАК, поради това, че Н.
не е бил открит на посочения адрес, а от служебно изисканата справка става
ясно, че няма друг известен адрес на който да бъде намерен. В законоустановения едномесечен срок от страна
на особения представител на ответника е депозиран писмен отговор, в който се излага, че
исковете са както допустими, като се оспорва основателността само на искането
за прекратяване на брака по вина на ответника.
Ищцата се явява лично в съдебно заседание,
заедно с упълномощения си представител – адв. А.А. от ШАК, като молят иска да
бъде уважен и съда да се произнесе, че вина за разтрогването на брака има
единствено ответника. Молят за присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответника не се явява в съдебно заседание, като
за него се явява назначеният му от съда особен представител, като се поддържа
писмения отговор. В пледоарията си адв. С.И. доразвива аргументите изложени в него.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на 08.12.1990г., за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № 688 от същата дата, от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Шумен. Брака бил
първи по ред и за двамата и в началото отношенията между тях се развивали
нормално. Постепенно отношенията между тях се обтегнали, като основната
финансова тежест за издръжката на семейството падала върху жената. Мъжа често
проявявал неуважението си към нея, като се грижил основно за себе си. Същия не
съумял да се задържи за дълго на постоянна работа, което също рефлектирало
върху хармонията в отношенията на съпрузите. Постепенното отчуждение между тях
довело до окончателната им раздяла през януари 2010г., когато съпругата
напуснала семейното жилище и заживяла в наета от нея квартира. В последвалия
период съпруга често проявявал агресивно поведение спрямо нея, като в резултат
на това било образувано производство по ЗЗДН. Съдът се произнесъл с Решение по
гр.д.№ 2605/2014г. на ШРС, по което издал Заповед за защита от 20.11.2014г. и
наложил мерки по чл.5, т.1 и т.3 от същия закон за срок от девет месеца.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свид. Л.В.А. (приятелка на ищцата) и свид. У.П. Й. (майка на ищцата), чиито
показания, въпреки констатираната роднинска връзка и приятелски отношения със
страна по делото, съдът кредитира, тъй като се базират на
непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти, с
оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението
на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение,
както и желание за съвместен живот. Съдът основава изводите
си в тази насока, на събраните в хода на делото гласни доказателства. Предвид
всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй
като е изпразнен от съдържание, като между съпрузите не съществува физическа и
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност,
поради което бракът им следва да бъде прекратен.
За да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по
въпроса за вината, съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства,
кредитирани от съда по реда на чл. 172 ГПК, се установява,
че ответника
с поведението си е допринесъл за разстройството на брачните отношения, като е бил в основата на всеки спор, скандал и
трудност за преодоляване. Грубото отношение към партньора, последвалите след
раздялата агресивни действия, в съвкупност са допринесли за разстройството на брачните отношения и съпругът следва
да понесе отговорността за разтрогването на брака. Принцип в брачния живот е
зачитане на личността в семейството, както и уважение, грижа и подкрепа между
членовете на семейството. Колкото и тези принципи да изглеждат понякога
отдалечени от съвременните разбирания, то съдът намира, че стоят в основата не
само на брачните, но и на междуличностните отношения като цяло. Затова и
тяхното неспазване води до накърняване на достойнството и личността на другия
партньор и обосновават извода за виновното поведение на съпруга, които ги е
нарушил.
С
оглед изложеното съдът приема, че ищцата е доказала дълбокото и непоправимо
разстройство на брака по вина на ответника, който е причина за разстройството
на брачната връзка и съдът следва да обяви,
че вина за разстройството на брачните отношения има именно съпруга.
Предвид искането за възстановяване на предбрачното
фамилно име на ищцата и липсата на спор по този въпрос, то съдът следва да
допусне възстановяване на предбрачното й
фамилно име - Й..
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа
за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника,
след приспадане на първоначално внесената такса от ищеца в размер на 25 лв. на
основание чл.329,
ал.1 от ГПК, а така също и 5 лв. при евентуално издаване на изпълнителен лист.
С оглед отправеното искане и на основание
чл.329, ал.1 ГПК, направените по делото съдебно-деловодни разноски от ищеца
следва да се възложат на ответника, поради което последния следва да заплати на
ищцата сумата от 625 лв., включваща 25 лв. внесена държавна такса и 600 лв.
заплатено възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М.И.Н. с ЕГН ********** с адрес *** и К.Н.Н. с ЕГН **********
с адрес ***, сключен на 08.12.1990 г. пред длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за
граждански брак № 688/08.12.1990г., на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за
разстройството на брачните отношения има К.Н.Н., на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на брака жената да възстанови предбрачното си фамилно име Й..
ОСЪЖДА К.Н.Н. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка
на ШРС сумата от 25.00 /двадесет и пет/
лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, както и 5 лв. /пет лева/ при евентуалното издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К.Н.Н.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Н. с ЕГН ********** сумата от 625 лв. (шестстотин двадесет и пет лева), представляваща
реализирани от ищцата съдебноделоводни разноски под формата на заплатена
държавна такса и възнаграждение за особен представител, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. чл.329, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: