Р Е Ш Е Н И Е

1665/16.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: Е.П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3218 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявен от Д.И.К. с ЕГН ********** чрез адв. С. П. със съдебен адрес ***-13, кантора 29 срещу Я.Л.Я. с ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК във връзка с чл. 143, ал.2 от СК.

Ищцата сочи в исковата си молба, че с ответника са живели на семейни начала около три години, като от съвместното им съжителство имали родено дете – син Л. на година и половина. Постепенно помежду им се появили разногласия, като страните се разделили и оттогава ищцата живеела с детето в семейството на родителите ѝ. Ищцата сочи, че ответника по никакъв начин не се включва в грижите за детето, тъй като живее и работи в Германия, като не осигурява и средства за издръжката му. В заключение моли съда да постанови решение, с което да й бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на Л., местоживеенето на детето да е на адреса на родителите ѝ, като личните контакти с баща му да бъдат всяка първа и последна неделя от месеца от 10 часа до 18 часа и ответника да бъде осъден да заплати месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 23.12.2014г., до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения месечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, за нея се явява адв. С. П. от ШАК, като поддържа иска и се моли за положително решение по делото.

Ответника не се явява лично в съдебно заседание, за него се явява адв. К. Д. от ШАК, като не се противопоставя упражняването на родителските права да бъде присъдено на майката, като местоживеенето на детето да бъде при нея, оспорва размера на издръжката, като завишен и моли за разширен режим на лични контакти с бащата.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните се познавали от много време, като живели на семейни начала около три години през време на пребиваването им в чужбина. Ищцата родила общото им дете – Л. на 02.06.2013г. в България, като от тогава до настоящия момент отглеждала детето в дома на родителите си. В този период страните се събирали за кратко и пак се разделяли, като тежестта за отглеждането на детето падала върху майката и нейните родители. Бащата не осигурявал издръжка на детето, като не подпомагал и по друг начин семейството си. Понастоящем бащата е в Германия, като се вижда с детето при завръщанията си от там.

В хода на производството бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. И. К. Д. – баща на ищцата, като съдът кредитира показанията на свидетеля, въпреки роднинската му връзка с една от страните, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото. От показанията на свидетеля става ясно, че понастоящем страните отново опитват да заздравят връзката си и майката, заедно с детето са в Германия при бащата.

В хода на производството е изготвен социален доклад, приет по делото и неоспорен от страните. Съгласно доклада майката разчита на помощта на своите родители при отглеждането на малкия Л., същата не работи и не получава доходи. Страните поддържат контакти по въпросите свързани с детето, като през месец май 2015г. майката и детето отиват при бащата в Германия, но след известен период от време се връщат обратно. Когато бащата се е върнал обратно в България всекидневно вижда детето.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства по делото и обосновава следните правни изводи:

Настоящия спор е относно това кой да упражнява родителските права над малолетното дете, неговото местоживеене, режима на лични контакти на детето и издръжката му. Поради това и съдебното решение следва да замести споразумението между страните относно тези въпроси.

Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г. на Пленума на ВС(което не е изгубило значението си и е задължително за приложение от съдебния състав), съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като основно държи сметка за интересите на детето, но и при преценка на отделни групи обстоятелства - родителските и моралните качества на всеки родител, социалната среда на родителите, битовите условия, с които всеки родител разполага, възраст и пол на детето, привързаността на децата едно към друго, както и към родителя, включително и обстоятелството за наличие на помощ от трети лица. В Постановлението се сочат отделни белези на всяка една група обстоятелства, които следва да се разгледат от съда поотделно, като съвкупността на всички е от значение за изхода на делото.

Съдът констатира, че към момента в интерес на детето е родителските права да бъдат присъдени на неговата майка, като в тази част претенцията не се оспорва и от ответника. Този извод се налага, както от ниската възраст на детето, който е на две години към момента, но и от силната връзка между детето и неговата майка. Следва да се отбележи, че майката може да разчита на пълната подкрепа на родителите си при грижите за Л.. Така също към момента бащата живее и работи в чужбина, като не би могъл да осигури подходящите условия за отглеждане на малолетно дете. Затова и родителските права следва да се присъдят на майката, като местоживеенето на детето да е на адреса на нейните родители в гр.***

По отношение режима на лични контакти на бащата с детето: При определяне на режима на лични отношения следва да бъде съобразен интересът на детето. Той налага осигуряването на възможност за най-пълноценни контакти и с двамата родители, независимо, че същите не полагат съвместни грижи за него в едно домакинство. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права, не е лишен от тях и също следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи. Поради това съдът намира, че е удачно бащата да има възможност да взема Л. всяка първа и трета неделя от месеца от 10 часа до 18 часа, както и два дена през Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и петнадесет дена през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

По отношение на издръжката на детето: Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на ненавършилото пълнолетие дете да получи издръжка е безусловно. Размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето, както и възможностите на родителя, който я дължи. За нуждите на детето, което на 02.06.2015г. е навършило две години, цялостната издръжка съдът определя в размер на 185 лева. Съдът намира, че това е необходимата издръжка с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, нужди от получаване на образование и задоволяване на неговите потребности и ежедневни нужди. На съобразяване подлежат възможностите на родителя да заплаща издръжка с оглед на доходите, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения за издръжка към други лица. За бащата няма доказателства какъв е размерът на дохода реализиран от него, като майката към момента е безработна. Родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, следва да поеме по-малък размер от общата месечната издръжка на детето, доколкото той дава част от издръжката в натура, а и неизбежно върху него в случая ляга тежестта от възпитанието и ежедневните грижи за детето. Затова съдът намира, че бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 110 лв., със законните последици при просрочие на вноска, считано от влизане в сила на решението, като остатъка до пълния размер следва да се поеме от майката.

Ответникът дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката в размер на 158.40 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид, че не е направено искане от ищцата за присъждане на разноските по делото, съобразно уважената част на претенциите, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на претенцията за издръжка в размер на 56 лв.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Л. Я.Я. с ЕГН ********** на майката Д.И.К. с ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е при майката на адрес гр.***

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Л. Я.Я. с ЕГН ********** с бащата Я.Л.Я. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10 часа до 18 часа; петнадесет дни през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск; по два дена пред Коледните, Новогодишните и Великденските празници.

ОСЪЖДА Я.Л.Я. с ЕГН ********** да заплаща в полза на детето Л. Я.Я. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Д.И.К. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 110 лв. ( сто и десет лева) с падеж всяко първо число от месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 23.12.2014г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 150 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Я.Л.Я. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 158.40 лв. (сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Д.И.К. с ЕГН ********** да заплати на Я.Л.Я. с ЕГН ********** сумата от 56 лв.(петдесет и шест лева), представляваща заплатено от ответника адвокатско възнаграждение по иска за издръжка, съразмерно с отхвърлената част на иска.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му на издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: