Р Е Ш Е Н И Е

180/9.3.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3219 по описа на ШРС за 2014 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.143, ал.2 от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В.Г.А., с ЕГН**********, действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетната си дъщеря З. Й. Н., с ЕГН**********, и двете с постоянен адрес:***, с адрес за призоваване: гр.Шумен, пл.”***” №1, офис 101, чрез адв.С. Г. от ВАК срещу Й.Т.Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес:***. Ищцата твърди, че с ответника живели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имали родено едно дете - З. Й. Н., с ЕГН**********. От м.ноември 2014 год. живеели разделени, като ответникът се дезинтересирал от детето, не заплащал издръжка и не проявявал загриженост към него. Сочи, че заедно с детето живее в жилище, собственост на нейните родители, които й указват нужната подкрепа, но получаваните от нейна страна доходи не са достатъчни, за да задоволи потребностите на детето от храна, облекло, отопление и др. В исковата молба излага, че през зимния период детето често боледувало, което пораждало нуждата от допълнителни средства за закупуване на медикаменти.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря З. Й. Н., с ЕГН**********, чрез нейната майка и законен представител В.Г.А., с ЕГН********** в размер на 150 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда, платима на първо число от месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител - адв.С.Г. от ВАК, като поддържа изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата В.Г.А. и ответника Й.Т.Н. живеели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имали родено едно дете - З. Й. Н., с ЕГН**********. От м.ноември 2014 год. двамата се разделили, като ответникът се дезентересирал от детето, не заплащал издръжка и не проявявал загриженост към него. Ищцата, заедно с детето живее в жилище, собственост на родителите на ищцата, които й указват нужната подкрепа.

Видно от представеното по делото Удостоверение №700 от 10.12.2014 год. ищцата работи във „ВИЛОКС ГРУП“ ЕООД, като получава средно месечно нетно трудово възнаграждение в размер на около 740 лева. Бащата на детето, считано от 03.10.22012 год. работи в „МАДАРА“ АД, като видно от представената справка от ТД на НАП Шумен получава основна заплата в размер на 290 лева. От материалите по делото и по-конкретно от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелката З. М. Я. се установява, че от три месеца е в неплатен отпуск и не получава трудови възнаграждения.

Във връзка с указаното на ответника задължение на основание чл.190, ал.1 от ГПК да представи доказателства досежно доходите си, съдът констатира, че такива от негова страна не са представени.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелката З. М. Я., на приетите като писмени доказателства по делото: Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение изх.№700/10.12.2014 год., Служебна бележка за доходите на ищцата, Списък на разноските, Удостоверение №147/12.12.2014 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, справка от ТД на НАП Варна, офис Шумен за наличие на регистрирани трудови договори по отношение на ответника от 19.02.2015 год., Социален доклад изх.№ЗД-11/0049/20.02.2015 год..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът съобрази възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от средства за храна, облекло, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на детска градина, неговите специфични потребности, доходите на родителите и обстоятелството, че и двамата са в трудоспособна възраст. От материалите по делото и по-специално от приложеното като писмено доказателство Удостоверение №700 от 10.12.2014 год. се установява, че към настоящия момент ищцата работи във „ВИЛОКС ГРУП“ ЕООД, като получава средно месечно нетно трудово възнаграждение в размер на около 740 лева. В същото време заедно с детето живеят в жилище, наето е собственост на родителите на ищцата, за което не заплаща наем. Бащата на детето, считано от 03.10.22012 год. работи в „МАДАРА“ АД, като видно от представената справка от ТД на НАП Шумен получава основна заплата в размер на 290 лева. В същото време от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелката З. М. Я. се установява, че ответникът от три месеца е в неплатен отпуск и не реализира доходи от трудова дейност по посоченото по-горе трудово правоотношение. В същото време от изготвения по делото социален доклад се установява, че пред социалния работник ответникът е декларирал, че получава трудово възнаграждение в размер на около 500 лева, но действително от три месеца е в неплатен отпуск, че живее в жилище под наем, за което заплаща месечен наем в размер на 80 лева и има задължение за заплащане на кредит в голям размер.

С оглед на всичко изложено, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на техните родители, съдът намира, че ежемесечната издръжка по отношение на детето З. следва да бъде в размер на 180 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки предвид изложеното относно доходите на ответника, липсата на други задължения и доказани със съответните доказателствени средства разходи от негова страна, съдът намира, че същия следва да участва в издръжката със сумата в размер на 100 лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 80 лева следва да се поеме от майката, доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС № 419/17.12.2014 год. от 01.01.2015 год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 360 лева. Въпреки, че така определения размер на издръжката, дължима от страна на ответника от 100 лева се доближава до определения минимален размер от 90 лева, съдът намира, че същия е съобразен с доходите на ответника, с възрастта на детето, неговите нужди и с липсата на достатъчно средства, което се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, с които същия да заплаща по-висок размер на издръжка към настоящия момент.

Така определеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на предявяване на иска – 23.12.2014 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 01-во число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка. В останалата част искът, за разликата до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан следва да се бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 200 лева, включващи адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

В същото време ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 144 лева.

Доколкото ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски, такива не й се дължат, независимо, че искът е отхвърлен частично.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА Й.Т.Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете З. Й. Н., с ЕГН**********, чрез нейната майка и законен представител В.Г.А., с ЕГН**********, и двете с постоянен адрес:***, с адрес за призоваване: гр.Шумен, пл.”***” №1, офис 101, чрез адв.С. Г. от ВАК в размер на 100 /сто/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 23.12.2014 год. до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до първо число от месеца, за който се отнася, като отхвърля иска в останалата му част за разликата до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Й.Т.Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** да заплати по сметка на ШРС сумата от 144 лева /сто четиридесет и четири лева/, представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Й.Т.Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** да заплати на ищцата В.Г.А., с ЕГН********** сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 11.03.2015 год.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: