Р Е Ш Е Н И Е

48/22.1.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и първи януари през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3246 по описа на ШРС за 2014 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от Х.Й.Х., ЕГН********** и Р.С.Х., с ЕГН**********, и двамата с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.”***” №15, ет.1, Адвокатска кантора „Й. и К.“, чрез адв.И. Й. от ШАК, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

В съдебно заседание молителите не се явяват лично. Явява се упълномощен от тях процесуален представител с нотариално заверено пълномощно, възпроизвеждащо изричния текст на постигнатото между страните споразумение, който поддържа молбата и постигнатото от молителите споразумение.

Съдът, като съобрази, че от молбата, от изявленията на упълномощения процесуален представител и представените в тази насока писмени доказателства се установява, че и двамата молители пребивават трайно извън границата на страната, което само по себе си се явява достатъчно уважителна причина за неявяването им в съдебно заседание. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №164 от 15.05.2013 год. на ВКС по гр.дело №42/2013 год., IV г.о., ГК, Определение №174 от 26.03.2014 год. на ВКС по ч. гр. дело №791/2014 год., I г.о., ГК, Определение №232 от 23.04.2014 го на ВКС по ч.гр.дело №823/2014 год., I г.о., ГК и др.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Х.Й.Х. и Р.С.Х. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 25.06.2006 год. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №200/25.06.2006 год. От брака си нямали родени деца. Двамата живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №9, ет.4. Последното било собственост на трети лица, като било напуснато от молителите и никой от тях няма претенции за неговото ползване. В молбата заявяват, че по време на брака си не са придобивали в режим на СИО недвижими имоти, а придобитите по време на брака в режим на СИО движими вещи ще бъдат поделени извънсъдебно. Желаят молителката да запази брачното си фамилно име Х., като заявяват, че нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за сключен граждански брак от 08.08.2006 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Изрично пълномощно с нотариална заверка от Консулска служба при ГК на РБ в Лос Анжелис изх.№1739/18.12.2014 год., Изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№18137/29.12.2014 год., Сметка за заплатени услуги №58397640412/02.01.2015 год.,ведно с легален превод на български език, Предложение за работа от 03.05.2010 год., с последващо приемане на длъжността, ведно с легален превод на български език, Вносна бележка за заплатена държавна такса от 23.12.2014 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и чрез изрично упълномощения от тях процесуален представител в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Х.Й.Х. и Р.С.Х. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, тяхната възраст и факта, че двамата са в трудоспособна възраст и работят извън границите на Република България и следва да се приеме, че са в състояние да реализират доход в размер значително над минималната работна заплата, установена за страната, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителят е заплатил държавна такса в размер на 25 лева, поради което следва да бъде осъдена молителката да доплати държавна такса до пълния определен размер, а именно 15 лева. При преценка на въпроса за разпределение на разноските съдът съобрази постигнатото в този смисъл споразумение между молителите, разноските да бъдат поети от двамата съпрузи, така както са направени.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Х.Й.Х., ЕГН********** и Р.С.Х., с ЕГН**********, и двамата с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.”***” №15, ет.1, Адвокатска кантора „Й. и К.“, чрез адв.И. Й. от ШАК, сключен с Акт за граждански брак №200/25.06.2006 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Х.Й.Х. и Р.С.Х. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №9, ет.4 - собственост на трети лица е напуснато от двамата молители и за в бъдеще никой от тях няма претенции за неговото ползване.

II. Молителите декларират, че по време на брака си не са придобивали недвижими вещи в режим на СИО, а придобитите в режим на СИО движими вещи ще бъдат поделени извънсъдебно.

III. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

IV. След прекратяване на брака молителката Р.С.Х. запазва брачното си фамилно име Х..

V. Направените по делото разноски се поемат от двамата молители, така, както са направени.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Р.С.Х., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща окончателна държавна такса до пълния определен размер, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: