РЕШЕНИЕ

204/16.3.2016г. , Гр.Шумен

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№510 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №510 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на предявен от П.К.Б. с ЕГН ********** ***«***» №5, срещу Й.П.Т. с ЕГН ********** ***, С.И.Т. и П.И.Т.,*** иск за съдебна делба на недвижими имоти при равни за съделителите квоти по ½ ид.ч. за ищеца и първия ответник или ½ ид.ч. общо за втория и третия ответник. В исковата си молба, ищецът оспорва НА №142, дело 510/2010г., с който процесните недвижими имоти били прехвърлени на двама от ответниците, чрез възражения. Ищецът твърди нищожност на три основания: нотариалният договор бил без основание/чл.26 ал.2 предл.4 от ЗЗД/– не е плащана продажната стойност на имота посочена в акта; ответникът Й.Т. е действала като пълномощник извън обема на представената й представителната власт, поради което сделката била договор, при който липсва съгласие; извършената сделка е нищожна като привидна, чрез нея се прикривало дарение/чл.26 ал.2 предл.5 от ЗЗД/; нищожна е и защото противоречи на закона/чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД/, без да се посочва на кой закон, и поради неизпълнение указания на съда, до края на делото не става ясно дали се прави оспорване по исков ред на разпореждане с общо имущество на осн.чл.24 ал.4 от СК и чл.33 ал.2 от ЗС.

Ответниците депозират писмени отговори, в който оспорват иска. Между страните е налице влязло в законна сила решение относно движимите вещи по първа фаза на съдебна делба.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Ищецът П.К.Б. и първата ответница Й.П.Т. са бивши съпрузи, видно от приложеното Решение за прекратяване на граждански брак по гр.д. №3025 от 2012г. по описа на ШРС. Гражданският брак бил сключен на 08.08.2008г. с Акт № 1000 от същата дата на Община Варна. Видно от Нотариален акт за покупко-продажба и учредяване на право на строеж върху недвижим имот №***., преди сключване на брака страните придобили 7.53% идеални части от урегулиран поземлен имот, намиращ се в урбанизираната територия- населено място гр. *** с идентификатор № 83510.662.513, целият с площ от 676 кв.м, при съседи за имота: имоти с идентификатори №83510.662.72, 83510.662.77, 83510.662.69 и 83510.662.69 и 83510.662.82, и право на строеж върху следните недвижими имоти в строящата се сграда в имота: 1.Жилище апартамент със застроена площ 102.32 кв.м. и припадащи се 15.83 кв. м, от общите части на сградата, с идентификатор № 83510.662.513.1.12, намиращ се в сграда №1, разположена в описания по горе поземлен имот, заедно с принадлежащото избено помещение №7 със застроена площ 3.40 кв. м. с припадащи се 0.53 кв.м. от общите части на сградата 2. Гараж № 7 със застроена площ 22.33 кв. м. с припадащите се 3.45 кв. м. от общите части на сградата, с идентификатор № 83510.662.513.1.32, намиращ се в сграда № 1, разположена в описания но горе поземлен имот и 3. Гараж № 8 със застроена площ 19.45 кв.м. с припадащите се 3.01 км.м. от общите части на сградата с идентификатор № 83510.662.513.1.33, намиращ се в сграда №1, разположена и описания по горе поземлен имот. Установи се от събраните гласни доказателствени средства и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №154/16.11.2009г., че правото на строеж било реализирано към 2009г. или по времето на брака на страните, поради което имотите са се намирали в режим на съпружеска имуществена общност. Жилището не е било «семейно» по смисъла на СК, доколкото в Решението за прекратяване на брака е изрично посочено, че няма такова. От есента на 2009г. до началото на 2012г., ищецът пребивавал в Република Германия, където търпял мярка за неотклонение в Затвор Моабит в гр.Берлин. Там било съставено Пълномощно на 23.07.2010г., с Апостил от 02.08.2010г., изходящо от ищеца П.Б., нотариално заверено и представено в легализиран превод по настоящото дело. В същото ищецът упълномощава своята съпруга да го представлява пред нотариус, да извършва всички допустими сделки с идеалните части от поземления имот и учреденото право на строеж на самостоятелни обекти, конкретно посочени с площ, граници и идентификатори, като ги продава заменя, дарява и др. действия, като определя всички условия по тях. С НА № ***. на нотариус К. М.– район на действие ШРС и въз основа на пълномощното, ответницата Й.Т. продала на втория и третия ответник и нейни родители правото на собственост върху процесните недвижими имоти, като действала лично и като пълномощник на съпруга си. На 07.06.2012г., ищецът Б. получил пълномощно и Нотариален акт от Нотариус К.М.. След прекратяването на брака си в края на същата година, на 22.02.2013г. депозирал настоящата искова молба за делба на имотите и движими вещи срещу първата ответница. При така описаната фактическа обстановка не се установи от приобщения доказателствен материал, ищецът да притежава в съсобственост с ответниците недвижимите имоти, предмет на делото за делба.

Съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, поради следните правни съображения: Към датата на изготвяне на Пълномощното, по силата на което ответницата Й.Т. е представлявала съпруга си, учреденото право на строеж не е съществувало, защото е било реализирано и предмет на прехвърлителна сделка са могли да бъдат само вече построените имоти/чл. 181 ал.1 от ЗУТ/. В този смисъл е Тълкувателно Решение №1 от 04.05.2012г. В процесното Пълномощно е възпроизведен текстът на документа за собственост, с който са разполагали съпрузите и с който са придобили идеални части от поземления имот.

Правото на строеж е било придобито за конкретен имот и след реализирането му е преминало в латентно състояние и е включено в правото на собственост върху построеното. Съдържанието на правото на строеж се изразява във възможността да се построи сграда в чужд имот и да се придобие собствеността върху нея. След осъществяването си, то се трансформира в собственост върху постройката и става неделима част от абсолютното вещно право, като не се погасява. В практиката си ВКС приема, че правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху сградата и се съдържа в него /Решение № 675/26.01.2011 година по гр.д № 675/2009 година на ВКС и др./. Правото на строеж става част от правото на собственост върху изградения имот, като в подкрепа на тази теза е и възможността на суперфицияра при разрушаване на имота да го изгради отново в същия вид и рамките на учредената суперфиция, съгласно чл. 66 ал.2 от ЗС. Настоящия състав приема, че с пълномощното, по силата на което ответницата е представлявала съпруга си е била извършена валидна сделка по отношение на продажбата на собствеността на построените имоти, понеже към този момент правото на строеж е било реализирано.

Волеизявлението на ищеца в документа е достатъчно ясно и подробно за всички сделки и действия, с които упълномощава съпругата си. Имотите са точно индивидуализирани, включително и с идентификатор, който е уникален, съгласно разпоредбите на ЗКИР за територията на цялата страна. Следователно, не е налице неопределяемост във волята на представлявания продавач, относно желанието му, с кой точно свой имот иска да се разпореди. Съгласно закона и съдебната практика, цената на сделката не е задължителен елемент на упълномощаването, съответно непосочването на такава цена от упълномощителя не прави упълномощаването недействително. Когато такова посочване липсва сделката е валидна, освен ако упълномощеният и лицето, с което той договаря, се споразумеят в ущърб на представлявания, а отношенията между упълномощител и пълномощник се уреждат по правилата на чл. 39 и чл. 40 ЗЗД. Поради, което от събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на ищеца за нищожност поради липса на съгласие.

Възражението, че по сделката не са изплащани и получавани пари- продажната цена от 112 693.20 лв., и същата е без основание следва да бъде отхвърлено. Неплащането на цената по една сделка, не води до нейната нищожност, тъй като основанията за нищожност на сделките са изчерпателно посочени в чл. 26 ЗЗД и между тях не попада твърдяната хипотеза. Задължението на купувача да плати цената на веща е относимо към изпълнението на договора и не е по предмета и клаузите на договора.

Относно възражението за нищожност по чл. 26 ал.2, във вр. с чл. 17 от ЗЗД, че е налице относителна симулация, съдът го намира за неоснователно. Твърди се, че привидната сделка е договор за покупко- продажба, а прикритата- дарение. Привидна е сделката, волеизявлението по която се нуждае от приемане и със съгласието на другата страна не се желае нейното правно действие, като страните не искат тя да породи правни последици. В тежест на ищеца беше да докаже, че действителната воля на страните по продажбената сделка към момента й не е такава, каквато е отразена в договора. Относно правилата за доказване на привидните сделки, намира приложение разпоредбата на чл.165 ал.2 ГПК, според която, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие, е привидно, свидетелски показания се допускат само при наличие на писмени доказателства, изходящи от другата страна. По делото няма доказателство, притежаващо правния характер на "обратно писмо" или т.нар. „начало на писмено доказателство“ и не беше доказано, че ответницата Т. и нейната майка са постигнали съгласие да сключат договор за дарение за процесните имоти. Не се установи продажбата, да прикрива сключен договор за дарение. Привидността се обосновава от ищеца с неплащане на отразената продажна цена в договора, но както вече съдът изложи по отношение на възражението за нищожност на сделката поради липса на основание, неплащането на цената по договора за продажба, дори при факта на роднински отношения по права линия на страните по сделката, не може да обоснове извод за симулация. Не се представиха доказателства в процеса, от които да следва обоснован и несъмнен извод, че сделката е привидна.

Възражението на ищеца за превишаване на представителната власт и действия с цел да се увреди представлявания е неоснователно. От доказателствата по делото не става ясно, че е налице сговаряне между пълномощник и купувач във вреда на ищеца-представляван, което би било основание за недействителност по чл. 40 от ЗЗД.

По отношение на последното възражение за нищожност, поради противоречие със закона, същото не беше конкретно изложено. В уточняващи молби по делото се съдържа твърдение за продажба на семейно жилище/чл.26 от СК/, което е в противоречие с диспозитива на решението по прекратяване на брака и за нарушаване на задължението първо да се договаря с другия съсобственик/чл.33 от ЗС/, което е неотносимо към настоящия казус, понеже имотите не са били в обикновена дялова съсобственост, а СИО. Съгласно нормата на чл.24 ал.4 от СК, разпореждане с вещно право върху обща недвижима вещ е недействително, под формата на нищожност, до изтичане на шестмесечния преклузивен срок, в който другия съпруг, може да оспори по исков ред разпоредителната сделка. В конкретния случай, срокът е изтекъл преди датата на предявяване на настоящия иск за делба, в който сделката също не се оспорва. Поради което съдът приема, че сделката е извършена при съблюдаване на нормата на чл.24 ал.4 СК и при наличие на валидно упълномощаване от страна на съпруга в полза на съпругата му за нейното осъществяване.

С оглед установеното по– горе съдът намира, че иска за делба се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен по отношение на недвижимите вещи, предвид липсата на предмет на съдебна делба. По отношение на допуснатите до делба с решение, влязло в законна сила движими вещи, след влизане в сила на настоящото решение, делото следва да продължи във втора фаза по реалното извършване на делбата.

На осн.чл.9 от Тарифа за държавните такси, които се събират по ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РС-гр.Шумен. На осн.чл.78 ал.1 от ГПК в негова тежест следва да бъдат възложени направените от ответната страна деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, направени при повторното разглеждане на делото. Постановеното първоначално решение между страните съдържа произнасяне за разноските на първия ответник и същото е изменено от ОС при обезсилването му частично, поради което не може да се преразглежда при повторното му разглеждане от районен съд.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.К.Б. с ЕГН:********** ***«***» №5, срещу Й.П.Т. с ЕГН ********** ***, С.И.Т. с ЕГН: ********** и П.И.Т. *** иск за съдебна делба на недвижими имоти, представляващи- Жилище апартамент със застроена площ 102.32 кв.м. и припадащи се 15.83 кв. м, от общите части на сградата, с идентификатор № 83510.662.513.1.12 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка, шестстотин шестдесет и две точка, петстотин и тринадесет точка едно точка дванадесет/, намиращ се в сграда № 1, разположена в описания по- горе поземлен имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: имоти с идентификатори №№ на същия етаж-83510.662.513.1.13 и 83510.662.513.1.11; под обекта-83510.662.513.1.7 и 83510.662.513.1.6; над обекта - 83510.662.513.1.17 и 83510.662.513.1.16, заедно с принадлежащото избено помещение № 7 със застроена площ 3.40 кв. м. с припадащи се 0.53 кв.м. от общите части на сградата, при граници; изба №31, и изба № 25, отдолу - земя, отгоре - ап. №10; Гараж № 7 /седем/ със застроена площ 22.33 кв. м. с припадащите се 3.45 кв. м. от общите части на сградата, с идентификатор № 83510.662.513.1.32/осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка, шестстотин шестдесет и две точка, петстотин и тринадесет, точка едно, точка три десет и две/ намиращ се в сграда № 1, разположена в описания но горе поземлен имот, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори на същия етаж- 83510.662.513.1.33, под обекта-няма, над обекта 83510.662.513.1.10 и Гараж № 8 /осем/ със застроена площ 19.45 кв.м. с припадащите се 3.01 км. м. от общите части на сградата с идентификатор № 83510.662.513.1.33 / осемдесет и три хиляди петстотин и десет, точка, шестстотин шестдесет и две, точка, петстотии н тринадесст, точка, едно, точка, тридесет и три/, намиращ се в сграда № 1, разположена и описания по горе поземлен имот, при съседни самостоятелни обекти с идентификатори на същия етаж- 83510.662.513.1.34 и 83510.662.513.1.32, под обекта - няма, над обекта - 83510.662.513.1.9 и 83510.662.513.1.10, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА П.К.Б. с ЕГН:********** да заплати на Й.П.Т. с ЕГН ********** сумата 3750лв./три хиляди седемстотин и петдесет лева/ и солидарно на С.И.Т. с ЕГН: ********** и П.И.Т. сумата 3750лв./три хиляди седемстотин и петдесет лева/, представляваща направени деловодни разноски.

ОСЪЖДА П.К.Б. с ЕГН:********** да заплати държавна такса в размер на 100 лева /сто лева/ по сметка на РС-гр.Шумен и в полза на бюджета на съдебната власт.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.

След влизане в сила на настоящото решение, делото следва да се докладва за насрочване във втора фаза по реалното извършване на съдебна делба на движими вещи между първоначално конституираните страни.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :