Р Е Ш Е Н И Е  

 

246/28.3.2016г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на втори март две хиляди и шестнадесета година, в състав:  

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№387 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен и иск, с правно основание чл.34 от ЗС, за делба на недвижим имот, във фазата по допускане на делбата.

В исковата си молба до съда ищците- Д.И.Д., ЕГН ********** и Л.Т.Д., ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес: ***, излагат, че с ответника С.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, Окръжен затвор, III група, са съсобственици на следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор № 83510.674.374.1, със застроена площ от 77 кв.м., състояща се от стая, антре, маза и хол – част от жилищна сграда – близнак, заедно с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 83510.674.374, бивш поземлен имот № XIX – 7042, квартал 431А, на ***, с площ на имота от 530 кв.м., по скица и 512 кв.м., по нотариален акт, при съседи: имоти с №№ 83510.677.508, 83510.674.365, 83510.674.375, 83510.674.373. Ищецът Д.Д. притежавал 12/24 ид.ч. от сградата и 12/48 ид.ч. от земята, а съпругата му- другия ищец притежавала 11/24 ид. ч. от сградата и 11/48 ид. ч. от земята. Ответницата притежавала 1/24 ид.ч. от сградата и 1/48 ид.ч. от земята. Съсобствеността връху имотите е придобита въз основа на наследствено правоприемство и прехвърлителна сделка, за които основания са изложени фактически доводи. Поради изложеното молят съда да постанови решение, с което да допусне до делба гореописаните имоти, при следните квоти за страните: за Д.Д.- 12/24 ид.ч. от сградата и 12/48 ид.ч. от земята, за Л.Д.- 11/24 ид. ч. от сградата и 11/48 ид. ч. от земята и за С.Х.-1/24 ид.ч. от сградата и 1/48 ид.ч. от земята. 

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва правото на собственост върху имота на ищцата Л.Д., като възразява и срещу посочените от ищците делбени квоти на страните. Заявява, че делба на имотите следва да бъде допусната само между нея и брат й Д.Д., катов всеки един получи равни дялове от двата имота, а именно: по ½ ид. от жилищната сграда и по ¼ ид.ч. от поземления имот. За обосноваване на тези възражения ответната страна прави и възражения за нищожност на прехвърлителна сделка, обективирана в Нотариален акт № 189, томVII, дело № 1086 от 2014г., по описа на нотариус С. С., въз основа на която ищците черпят част от правата си. На първо место прави възражение за нищожност на сделката, тъй като противоречи на добрите нрави, с аргументи, подробно описани в отговора. Второто възражение за нищожност е липса на съгласие. В условията на евентуалност се прави и възражение за нищожност на същата сделка в случай, че съдът приеме за валиден договора за издръжка и гледане, а именно, че същият е нищожен, тъй като е привиден, поради прикриване с него на договор за дарение. Във връзка с така направеното евентуално възражение за нищожност на договора, като привиден, ответницата  обективира и искане за възстановяване на накърнената й по закон запазена част, като наследница със запазена част на общите на страните наследодатели.

 От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от приетия по делото официално заверен препис от НА №90, том ІІІ, дело №954/1961 г. по описа на КНС, се установи, че лицата Г.Д.В. и С. В.С. са придобили собствеността върху недвижим имот, включващ стая, хол, антре и маза, при граници: от запад- двора, от север- ул. „В.“, от юг-двора, от изток- постройката на Г.Л.Г., от долу- земя и от горе- покрив, заедно с ½ ид.ч. от дворното място и общите части, който имот е част от жилищна сграда-близнак, построена в парцел V-240 в квартал 431 по плана на *** /сега ***/, с включващо се собствено място от 460 кв.м., който урегулиран ще съдържа 512 кв.м., при граници по плана: парцел IV-240 на А. Д.П., парцел IV-239 на Х. Х. М., от трета страна Х. *** от четвърта страна Х. Х. М.. От НА №124, том III, дело №1184/1963 г. по описа на КНС, се установи, че Г.Д.В. е продала на И.Д.И. част от собствените си идеални части от гореописания имот, а именно ¼ ид.ч. от сградата и 1/8 ид.ч. от дворното място. От удостоверение за наследници №22/21.03.2007 г. по описа на ***, кметство ***, се установи, че С. В. С. е починала на 11.03.1989 г., като е оставила за свои законни наследници Д. В.С. - съпруг /починал на 18.01.1998 г./, К.Д.И., дъщеря и Г. Д. И.- дъщеря. От НА за дарение на недвижим имот №63, том III, рег.№6101, дело от 2007 г. по описа на нотариус С.С. с рег. №024 на НК, става ясно, че К.Д.И. е дарила на сестра си Г.Д. И.: 1/8 ид. ч. от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №83510.674.374, бивш ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № XIX – 7042, квартал 431 „А“, ***, с площ на имота 530 кв.м. по скицата и 512 кв.м. по нотариален акт, при съседи: имоти с №№ 83510.674.386, 83510.674.365, 83510.674.375, 83510.674.373, заедно с ¼ ид.ч. от построената в него СГРАДА с идентификатор № 83510.674.374.1, със застроена площ от 77 кв.м., състояща се от стая, антре, маза и хол – част от жилищната сграда – близнак, построена в имота. И.Д.И. е починал на 29.01.2007 г., като е оставил за свои законни наследници Г. Д. И.- съпруга и страните Д.И.Д.- син, и С.И.Х.- дъщеря /удостоверение за наследници с изх. №3213/03.09.2014 г., издадено от общ. Шумен/. На 15.09.2014 г. Г.Д.И. прехвърля на ищеца Д.И.Д. 22/24 ид.ч. от сграда с идентификатор № 83510.674.374.1 и 22/48 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №83510.674.374, в който се намира горепосочената сграда /Нотариален акт № 189, том VII, дело № 1086 от 2014 г. по описа на нотариус С. С./. Няма спор, че към датата на тази прехвърлителна сделка ищецът Д. е имал сключен граждански брак с другия ищец Л.Д.. Г.Д.И. е починала на 27.09.2014 г., като е оставила законни наследници първия ищец и ответницата.

Няма спор, а се установява и от посочените по- горе писмени доказателства, че ищецът Д.Д. и ответницата С.Х., в качеството си на наследници по закон на починалите Г.Д.И. и И.Д.И., по силата на наследствено правоприемство, са придобили собствеността върху идеални части от процесните делбени имоти. Основният спор е относно притежаваните от страните делбени квоти във връзка с прехвърлителна сделка, обективирана в Нотариален акт № 189, том VII, дело № 1086 от 2014 г. по описа на нотариус С. С.. Ответникът релевира възражения за нищожност на сделката, като по отношение на първото възражение, а именно- нищожност поради противоречие с добрите нрави, за да се произнесе, съобрази следното: Видно от представения по делото официално заверен препис от Нотариален акт № 189, том VII, дело № 1086 от 2014 г. по описа на нотариус С. С. Г.Д., действаща чрез пълномощника си ищецът Д. е прехвърлила на последния собствените си 22/24 ид.ч. от процесната сграда и 22/48 ид.ч. от поземления имот срещу насрещното задължение на приобретателя за осигурени преди датата на сключване на сделката издръжка и грижи, както и срещу задължение за в бъдеще да осигурява издръжка и грижи на прехвърлителя, изразяващи се в осигуряване на дрехи, храна, лекарства, изпиране на дрехи, почистване и даване на издръжка при нужда и поискване. Упоменато е в договора, че грижите ще се осъществяват лично или чрез трето лице. Прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху имота. Няма спор, а се установява по безспорен начин от приложен по делото официален документ, че прехвърлителят е починал на 26.09.2014 г., т.е. 11 дни след изповядване на сделката. В случая ответникът излага твърдения за противоречие на договора с добрите нрави, тъй като липсва еквивалентност на престациите, предвид настъпилата смърт на прехвърлителя дни след сключване на договора. Въпреки, че ответницата посочва като основание на възражението си текста на разпоредбата на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, изнесените, в по- голямата си част от същата, фактически доводи, обосноваващи възраженията й, сочат на твърдение за нищожност на сделката, поради липса на основание /чл.26, ал.1, предл. четвърто от ЗЗД/. Няма спор, че процесният договор е сключен в период, в който Д. е страдала от заболяване. Соченото се установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От представените по делото амбулаторни листове /стр.57-стр.64 от делото/, се установи, че през периода от 30.08.2013 г. до 20.03.2014 г., на прехвърлителя са извършвани прегледи от съответни лекари- специалисти, като са назначавани изследвания, и изписвани медикаменти. Първоначално й е определяна основна диагноза „Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, като на прегледа, извършен на 20.03.2014 г. е поставена диагноза „Застойна сърдечна недостатъчност/. По делото е извършена и СМЕ, при която ВЛ дава заключение, че Д. е боледувала от сърдечно-съдови заболявания с дългогодишна давност, като вероятно е починала с проявите на остра сърдечна и дихателна недостатъчност, която се обуславя от слабото сърце с изчерпан резерв и сърдечна аритмия. ВЛ посочва, че пациентката не би могла да се обслужва сама, защото е била със значително затлъстяване, общото й състояние още през 2013 г. е било тежко, с влошаване през 2014 г. Провеждано й е лечение, назначено от специалист- кардиолог и контролирано от личен лекар. От събраните гласни доказателства става ясно, че Д. била жизнена жена, като от 2012 г. започнала да се чувства по- изморена, като боледувала от някакво сърдечно заболяване. Свидетелката Ц.З. заяви, че през периода от 2011 г.- края на 2012 г., ответницата С.Х. е живеела, заедно с дъщеря си, при майка си /Д./. Този свидетел заяви, че преди отиването на С., Д. се справяла финансово, но след това изпитвала недостиг на парични средства „Започнаха да вземат заеми от този, от онзи съсед… телефонът й бил изключен… токът й е спрян..“. В края на на 2012 г. С. изчезнала, като Г. останала сама. Състоянието на последната се влошило, като синът й /ищеца/ започнал да се грижи за нея- „Синът й започна да се грижи за нея. Постоянно колата беше там. Води я на лекар,… пазарува й, постоянно се върти там, за да я обслужва. И така до 2013 г. От 2013 г. синът й вече постоянно започна да живее там, защото тя не беше така, както преди. Имаше нужда от помощ“. Свидетелката заяви, че Д., за да се грижи за майка си е наложило да ползва отпуск, както и, че постоянно полагал грижи за майка си, като дори и изградил приспособления в къщата, за да може да се обслужва по- лесно. В този смисъл са и показанията на другия свидетел- М.А.- „Г. почна да се влошава от това заболяване и постоянно синът й носи, пазарува…, беше до нея…Той неотлъчно беше при майка си, вдигаше я внимателно. Преди да се влоши, той пак ходеше при нея, носеше й супички, лекарства, каквото иска Г., на часа го имаше“. Същата свидетелка заяви, че Д. й е изразявала отношението си към сина си, като е казвала, че последният е „добър син, страшно загрижено момче“. Съдът дава вяра на гласните доказателства, тъй като същите са ясни, конкретни взаимно и вътрешно непротиворечиви, а от друга страна кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства. Предвид изложеното, съдът стига до извода, че въпреки настъпилата дни след сключване на договора смърт на прехвърлителя, същият не противоречи на добрите нрави, тъй като това обстоятелство не нарушава някакви общоприети норми на поведение. Установи, че процесния договор е както за задължение за бъдещо осигуряване на издръжка и грижи, така и за осигурени, до сключването му, грижа и издръжка. От доказателствата по делото безспорно се установи, че ищецът от почти две години, преди смъртта на майка си е осигурявал на последната нужните й грижи и издръжка, т.е. налице е и основание за сключване на сделката. На следващо място, въпреки че прехвърлителката е страдала от заболяване, което обстоятелство безспорно е довело до нуждата от полагане спрямо нея на постоянни грижи, не се установи, че причината за сключване на договора от страна на приобретателя е именно знанието на последния за близката смърт на прехвърлителя. Не се установи и обстоятелството, че ищецът е знаел за близката смърт на майка. Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може скоро да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Ако независимо от напредналата възраст на прехвърлителя и негово недобро здравословно състояние, без видими признаци за тежко здравословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. Обратното ще означава по формални признаци, като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемливо от гледна точка на гражданското право. Посоченото не лишава уговорените насрещни престации от еквивалетност, нито води до нищожност поради противоречие с добрите нрави /Решение №384 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр.д. №1190/2009 г., Решение №420/11.01.2012 г. на ВКС по гр.д.№99/2011 г., III гр.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Ето защо заключава, че това вързажение на ответника е неснователно.

Касателно другото възражение за нищожност, а именно липса на съгласие на прехвърлителя по договора, за да се произнесе, съобрази следното: Няма спор, че при изповядване на сделката, прехвърлителят е действал чрез пълномощник- ищецът Д.. В нотариалния акт изрично е отбелязано, че при изповядване на сделката, с оглед установяване наличността на изискванията на чл.586 от ГПК, на нотариуса, освен документите, установяващи собствеността на прехвърлителя, му е представено и пълномощно №10252- удостоверен подпис и №10253, том 3, акт 154 от 12.09.2014 г. на нотариус с рег. №024 на НК. По делото е представено и пълномощното, от което е видно, че Д. е дала изрични пълномощия на ищеца да извърши прехвърляне на идеалните й части от процесния имот на себе си срещу задължението за издръжка и гледане. В текста на пълномощното е отразено, че упълномощителят е изцяло съгласен с правата, които предоставя с пълономощното, извършва го по своя воля, като е запознат ясно и недвусмислено с фактическото положение и правните последици от предоставяне на пълномощното. От приетото по делото заключение от комплексната СМЕ, се установи, че към датата на упълномощаването /12.09.2014 г./ Д. не е имала пречки от психично естество да разбира свойството и значението на извършените от нея правни действия, както и не е приемала психофармакологични медикаменти. На следващо място, от свидетелските показания също става ясно, че дни преди смъртта си, Д. е била адекватна и контактна- „два дни преди да почине…, разговаряхме, Г. беше напълно адекватна, контактна.“, са изявления на свидетелката А.. От друга страна, безспорна е съдебната практика, че когато се атакува действителността на упълномощителна сделка за разпореждане с недвижим имот с твърдения, че едно дееспособно физическо лице- упълномощител, /за който не се твърди, че е поставен под запрещение, какъвто е разглеждания случай/, към момента на сключване на атакуваната сделка не е могло да разбира и ръководи действията си, поради тежко увреденото си здравословно състояние, е наведено основание за унищожаемост по чл.31 от ЗЗД. Такива твърдения не могат да се подвеждат под основанието „липса на воля“ за извършване на упълномощителната сделка, обуславящи квалификация по чл.26, ал.2 от ЗЗД, тъй като липсата на воля /при едностранните сделки/ и на съгласие /при договорите/ трябва да е съзнателна. Ето защо и доколкото в делбеното производство е недопустимо да се предявяват искове, респ. възражения за унищожаемост на сделките, счита, че не дължи произнасяне по тези, наведени с възражението обстоятелства. Поради изложеното счита, че и това възражение за нищожност на сделката, поради липса на съгласие, е неоснователно.

По отношение на възражението за привидност на договора за прехвърляне на имота срещу задължението за издръжка и гледане, поради обстоятелството, че същият прикрива договор за дарение, за да се произнесе, съобрази следното: В случая ответникът твърди, че договорът е симулативен, като се позовава на т.нар. относителна симулация. Според правната доктрина симулативен е договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани, а в случая на относителна симулация, страните по привидния договор прикриват друг, чиито последици желаят. При симулативните сделки участниците съзнават несъответствието между своите изявления и вътрешната си воля сделката да не породи правните си последици. В случая не са ангажирани някакви надлежни доказателства, установяващи наличието на такъв порок на сделката. Напротив от ангажираните по делото доказателства може да се направи извод, че страните по оспорения договор са желаели настъпването именно на неговите последици /възмездно придобиване на конкретното имуществено право/. Поради изложеното заключава, че и това възражение е неоснователно. Предвид обстоятелството, че съдът счита направените от ответника възражения за нищожност на оспорената прехвърлителна сделка за неоснователни, заключава, че процесният договор за прехвърляне на имота на ищеца срещу задължение за издръжка и гледане е валиден и поражда предвидените в него права за ищеца. Ето защо счита, че процесният имот следва да се допусне до делба между всички страни в производството, при следните квоти: 22/24 ид.ч. от процесната сграда и 22/48 ид.ч. от поземления имот общо, в режим на СИО, за ищците Д.И.Д., ЕГН ********** и Л.Т.Д., ЕГН **********; 1/24 ид.ч. от сградата и 1/48 ид.ч. от поземления имот за ищеца Д.И.Д., и 1/24 ид.ч. от сградата  и 1/48 ид.ч. от поземления имот за ответника С.Х.. 

 

                     Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА до делба между Д.И.Д., ЕГН **********, Л.Т.Д., ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес: ***, и С.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, Окръжен затвор, III група, следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор № 83510.674.374.1 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет, точка шестстотин седемдесет и четири, точка триста седемдесет и четири, точка, едно/, със застроена площ от 77 кв.м. /седемдесет и седем квадратни метра/, състояща се от стая, антре, маза и хол – част от жилищна сграда – близнак и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 83510.674.374 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет, точка шестстотин седемдесет и четири, точка триста седемдесет и четири/, бивш поземлен имот № XIX – 7042 /деветнадесети за седем хиляди четиридесет и две/, квартал 431“А“ /четиристотин тридесет и едно, буква „А“/, на ***, с площ на имота от 530 кв.м. /петстотин и тридесет квадратни метра/, по скица и 512 кв.м. /петстотин и дванадесет/, по нотариален акт, при съседи: имоти с №№ 83510.677.508, 83510.674.365, 83510.674.375, 83510.674.373, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ ЗА СТРАНИТЕ: 22/24 ид.ч. от сградата и 22/48 ид.ч. от поземления имот общо, в режим на СИО, за ищците Д.И.Д., ЕГН ********** и Л.Т.Д., ЕГН **********; 1/24 ид.ч. от сградата и 1/48 ид.ч. от поземления имот за ищеца Д.И.Д., ЕГН ********** и 1/24 ид.ч. от сградата и 1/48 ид.ч. от поземления имот за ответника С.И.Х., ЕГН **********.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните. 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: