Р Е Ш Е Н И Е
134/23.2.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 28 (двадесет и осми) януари Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 448 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ,
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 430,
ал. 1 от ТЗ вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 вр. чл.
122, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба, ищецът „Банка ДСК” ЕАД гр. София,
представлявано от М.В. и Д.Н.
твърди, че на 29.09.2008 г. сключил с ответника А.Щ.Щ в качеството му на
кредитополучател и с ответника С.М.И., в качеството му на поръчител, договор за
кредит, по силата на който предоставил на първия от тях сума в размер на 11800,00
лева. Кредитополучателят се задължил да погасява отпуснатата сума на месечни
вноски, като крайния срок на погасяване бил определен на 29.09.2018 г. Изрично
била уговорена дължимостта на лихви върху сумата. На 11.06.2010 г. и на
17.09.2011 г. били сключени допълнителни споразумения към договора, като били
приети последователно нови погасителни планове. Тъй като кредитополучателят не
изпълнил задължението си да издължава месечните вноски на падежа, банката се
възползвала от предвиденото в договора и съгласно чл. 19.2 от същия, предвид
настъпилата на 09.07.2013 г. предсрочна изискуемост, пристъпила към принудително
събиране на цялата дължима от ответниците сума. След депозирано заявление по реда на чл. 417 от ГПК, проведено заповедно
производство, издадена заповед за незабавно изпълнение и възражение на
длъжниците, било образувано исково производство по гр.д. № 443/2014 г. по описа
на ШРС. С влязло в сила решение, съдът отхвърлил установителните претенции на
ищеца срещу настоящите ответници за сумите, предмет на настоящото производство.
Моли съда да постанови решение, по силата на което: ответникът А.Щ.
да бъде осъден да му заплати следните суми: в размер на 11071,64 лв.,
представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за банков кредит
от 29.09.2008 г.; в размер на 2222,65 лв., представляваща задължение за
плащане на договорна лихва за периода от 08.03.2013 г. до 04.03.2015 г.; 149,06 лв., представляваща обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка
към лихвата”) за неплатени в срок, през периода от 08.03.2013 г. до 04.03.2015
г.; ответникът С.И. да бъде осъден да му заплати следните суми: 11071,64
лв., представляваща задължение на поръчител за връщане на заета сума по договор
за банков кредит от 29.09.2008 г.; в размер на 2222,65 лв.,
представляваща задължение на поръчител за плащане на договорна лихва за периода
от 08.03.2013 г. до 04.03.2015 г.; 149,06
лв., представляваща задължение на
поръчител за обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към
лихвата”) за неплатени в срок, през периода от 08.03.2013 г. до 04.03.2015 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, като претендира и
разноските по делото, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, всеки от ответниците подава отговор на исковата молба. Оспорват предявените искове, като се позовават на недопустимост на претенциите, предвид наличието на влязло в сила решение между същите страни на същото основание. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят, претенциите да бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени деловодните разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2008 г. е, че „Банка ДСК” ЕАД гр. София предоставило на А.Щ.Щ сума в размер на 11800,00 лв. на същата дата е подписан и договор за поръчителство между банката и С.М.И., в качеството на поръчител по договора за кредит. В чл. 2 от договора е предвидено, че срокът на същия е за 120 месеца, а в чл. 6 – че падежа е на 27-мо число от месеца. Съгласно чл. 7 от сделката, кредитополучателят ще издължава главницата по кредита, ведно с дължимата върху нея лихва. Съдът констатира, че в чл. 19.1 от Общите условия на банката, неразделна част от договора за кредит, е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 %. В чл. 19.2 от ОУ се сочи, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. На 11.06.2010 г. и на 17.09.2011 г. страните подписали допълнителни споразумения към договора, като приели нови погасителни планове за връщане на заетата сума. Съдът констатира от приложения заверен препис на Решение № 830/12.11.2014 г. по гр.д. № 443/2014 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 04.12.2014 г., че по силата на същото, предявените от „Банка ДСК“ ЕАД гр. София срещу А.Щ.Щ и С.М.И. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за признаване за установено, че последните дължат на банката суми по договор за кредит от 29.09.2008 г. са отхвърлени като неоснователни.
Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, паричната сума в размер на 11800,00 лв. е предоставена от ищеца на ответника Щ. на 29.09.2008 г. Вещото лице заключава, че остатъкът по договора към 05.03.2015 г. е, както следва: главница – в размер на 21071,64 лв., договорна лихва – 2222,65 лв. и лихва за закъснение в размер на 149,13 лева.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
Доказа се, че между страните по
настоящото дело е налице постановено влязло в сила решение по предявени
установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, като спрямо същите се е
формирала сила на пресъдено нещо. Последната задължава спрямо държавата
страните по делото да преустановят правния си спор, като изоставят
неоснователните си твърдения, противоречащи на съдебно установеното между тях
правно положение. Непререшаемостта на разрешения спор е изрично регламентирана
в разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от ГПК. В производството по разглеждане на
специалните установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да
изложи всички факти и обстоятелства, от които произтича вземането му, а
ответникът – всичките си възражения. Ако страните не сторят това, възможността им
за последващо позоваване се преклудира от наличието на формираната сила на
пресъдено нещо на съдебното решение и е недопустимо същите да бъдат навеждани в
последващо производство по предявени осъдителни
искове. По аргумент на по-силното основание, е недопустимо заобикалянето на
силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, чрез предявяване
на осъдителен иск въз основа на факти и обстоятелства, които са били въведени
от същите страни в предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1
от ГПК /в тази насока определение № 124/07.02.2014 г. по ч.гр.д. № 7679/2013 г.
на III ГО на ВКС/. В настоящия случай, ищецът твърди абсолютно идентични факти
и обстоятелства с релевираните по гр.д. № 443/2014 г. по описа на ШРС, вкл. и
досежно датата на настъпилата според банката предсрочна изискуемост. Добавянето
на суми и период към първоначално претендираните не може да се счита за разлика
в предмета на делото. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявяването на
осъдителни искове за същите вземания, чието съществуване е отречено с влезлия в
сила съдебен акт, е недопустимо.
Предвид гореизложеното, предявените
от „Банка ДСК“ ЕАД гр. София срещу А.Щ.Щ и С.М.И. искове следва да бъдат
отхвърлени.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
С.И. направените разноски по делото в размер на 1950,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София, обл. София, община
Столична, район „***”, ул. „***” № 19, представлявано от Д.Д.М. и Д.Н.Н., със
съдебен адресат – юрисконсулт Ж.Ж., гр. Шумен, ул. „***“ № 102 срещу А.Щ.Щ с ЕГН ***,***, със съдебен
адресат – адв. Д.С. ***, иск с правно
основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, за сумата 11071,64 лв. (единадесет хиляди и
седемдесет и един лева и 64 стотинки), представляваща задължение
за връщане на отпусната парична сума по договор за банков кредит от 29.09.2008
г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София срещу А.Щ.Щ иск с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ, за сумата 2222,65 лв.
(две хиляди двеста двадесет и два лева и 65 стотинки), представляваща задължение
за плащане на договорна лихва за периода от 08.03.2013 г. до 04.03.2015 г. по
договор за банков кредит от 29.09.2008 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София срещу А.Щ.Щ иск с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
сумата 149,06 лв. (сто четиридесет и девет лева и 06 стотинки), представляваща обезщетение
(„наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок,
през периода от 08.03.2013 г. до 04.03.2015 г., главни парични задължения по
погасителния план – неразделна част от договора за банков потребителски кредит
от 29.09.2008 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София срещу С.М.И. с ЕГН ***,***, със съдебен
адресат – адв. Д.С. ***, иск с правно
основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 141, вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, за
сумата 11071,64 лв. (единадесет хиляди и седемдесет и един лева и 64 стотинки),
представляваща задължение на поръчител за връщане на отпусната
парична сума по договор за банков кредит от 29.09.2008 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София срещу С.М.И., иск с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 141, вр. чл. 122,
ал. 1 от ЗЗД, за сумата 2222,65 лв. (две хиляди двеста двадесет и два лева
и 65 стотинки), представляваща задължение на поръчител за плащане
на договорна лихва за периода от 08.03.2013 г. до 04.03.2015 г. по договор за
банков кредит от 29.09.2008 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК” ЕАД, гр. София срещу С.М.И. иск с правно основание чл. 288 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 141,
вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, за сумата 149,06 лв. (сто четиридесет и девет
лева и 06 стотинки), представляваща обезщетение
(„наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок,
през периода от 08.03.2013 г. до 04.03.2015 г., главни парични задължения по
погасителния план – неразделна част от договора за банков потребителски кредит
от 29.09.2008 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД гр. София да заплати на С.М.И. направените разноски по делото в размер на 1950,00 лв. (хиляда деветстотин и петдесет лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: