Р Е Ш Е Н И Е

19/11.1.2016г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на десети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №497 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано въз основа на предявен иск от М.Ш.Ю. и Г.Х.Ю.,*** срещу Е.А.Ш. *** с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, с искане да бъде установено от съда по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот, намиращ се в с***, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда от три стаи, кухня, салон, баня и избени помещения с пристроени лятна кухня и сайвант, заедно с подобрения и насаждения, построени и направени в общински имот, представляващ парцел I–70 от квартал 11 по плана за населеното място. Ищците твърдят, че са собственици на имота по силата на предварителен договор за покупко-продажба от 1989г., като били платили покупна цена 5400лв. и по давност, като имота се владеел от тях от 1999г., както и към настоящият момент. Установили, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесния имот, в следствие на покупко-продажба от неговите родители, които са продавачи по процесния предварителен договор, което обосновавал правния им интерес от предвяване на настоящия иск.

Ответникът Е.Ш. депозира отговор, в който взима становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че праводателите му не са имали воля да продават имота и представения договор бил недействителен, като го оспорва. Същия нямал реквизити, относно индивидуализация на имота и посочената цена не била уговорена и платена. Твърди, че е собственик на имота и на земята по силата на покупко-продажба и бил изпратил покана до ищците да му предадат владението, което не била направено и към момента. Предявава насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС, с искане ответниците да бъдат осъдени да му предадат владението върху парцел, представляващ УПИ *** в кв.*** по плана на с.*** с площ от 850кв.м., ведно с построените в него сгради, като твърди, че имотът се държи без основание.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Ищците М.Ш.Ю. и Г.Х.Ю. са съпрузи, като първия от тях е брат на бащата на ответника Е.Ш.- А.Ш.. С Предварителен договор за покупко-продажба от 1989г., оспорен от ответника, А.Ш./А. И./ и съпругата му Х.Ю./А. И./ се задължили да продадат на ищицте процесния недвижим имот намиращ се в с.***, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда от три стаи, кухня, салон, баня и избени помещения с пристроени лятна кухня и сайвант, заедно с подобрения и насаждения, построени и направени в общински имот, представляващ парцел I–70 от квартал 11 по плана за населеното място за сумата от 5400лв., която сума била изплатена напълно в брой. В договора, няма клауза за предаването на владението на имота. Между страните не бил сключен окончателен договор, нито има данни да е бил предявен иск по чл.19 от ЗЗД. Договорът няма дата на сключване. Същия е подписан от праводателите на ответника и се оспорва единствено вярност на съдържание. От назначената графологическа експертиза се установи, че няма наличие на преправки в съдържанието му и подписите са положени след отпечатването на текстовата му част.

Установи се, от събраните доказателства, че сградите в процесния недвижим имот били построени от бащата на ответника, като на същия било отстъпено право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения /Удостоверение №94-А39 от 04.12.1980г.-стр.59 от делото/. През 1989г. двамата братя М. и А. напуснали страната, като се установили да живеят в Република Турция. По-късно ищецът се върнал и заживял в бащината си къща, заедно с майка си до есента на 1994г., когато останал без жилище в следствие на пожар и с разрешението на своя брат, отишъл да живее в построената от него къща, предмет на настоящия спор. При посещенията си в страната, А.Ю. пребивавал в процесния имот, заедно със семейството на брат си. След 2008г. се пенсионирал, решил да живее постоянно в страната и започнал да настоява за освобождаването на имота. Между роднините възникнали конфликти, в резултат на които били подавани жалби против отсичане на овощни дръвчета в дворното място. На 18.01.2013г., А.Ю. и Х. Ю. се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, на Нотариус М. по отношение на сградите. По силата на Договор № ДО-5 от 03.02.2015г., за продажба на недвижим имот общинска частна собственост, А.Ю. придобил и собствеността върху самата земя с площ 850кв.м. С Нотариален акт №**** на Нотариус С., те продали на своя син и ответник по делото Е.Ш. процесните недвижими имоти. От представените данъчни документи се установи, че имотът е бил деклариран последователно от ищците, праводателите на ответника и от самия него, като през годините са заплащани данък сгради и такса смет от всички тях.

От правна страна съдът установи следното: Ищците обосновават правния си интерес, основателността на иска и съответно очертават част от предмета на доказване с твърдението, че по силата на давностно владение, предвид изтеклия срок от над 20 години, считано от 1989г. владеели сградите, предмет на първоначално предявения иск за собственост. Съдът намира, с оглед на описаната по-горе фактическа обстановка, че ищците живеят в имота от 1994г. и продължават да го обитават към момента. Представения по делото предварителен договор за покупко-продажба на имота, който няма и дата, не е от категорията на основанията, годни да направят купувачите собственици. Въпреки оспорването на документа, предвид заключението на експертизата, съдът намира, че между страните е съществувала воля и намерение да се прехвърли собствеността на имота, но предвид събитията през годината, посочена в него, това не е било осъществено и ищците не са придобили владението върху него.

Във връзка с установяване твърденията за упражняване на владение върху имота, са разпитани две групи свидетели. От страна на ищците са разпитани св.Е.Х. и св.М. О., съседи на ищците, които нямат родствена връзка с тях и в този смисъл показанията им следва да се кредитират като достоверни, доколкото се подкрепят от останалия доказателствен материал. Те свидетелстват, че не са виждали договор или предаване на покупна цена за имота, но „цялото село“ знаело, че той е продаден, защото на собственика А. му били необходими пари за автомобил. Когато той се връщал многократно в страната, живеел в къщата, заедно с ищците, но не става ясно дали е отсядал в дома като гост. По отношение на правен ремонт, свидетелстват, че от страна на ищците било направено боядисване и поставен фаянс, което води до извода за липса на значими подобрения в имота. Показанията на св.А.Ю. и св.Л. М. предвид родствените им връзки с двете страни по делото, следва да се кредитират също доколкото съвпадат с другите доказателства по делото, като се отчита факта, че именно те са запознати най-добре с отношенията между страните. Св.М. е сестра на ищеца и на праводателя на ответника, като свидетелства детайлно за точното време на напускане на страната на братята и годината и причината, поради която ищецът се е нанесъл в процесния имот. И двамата свидетели дават показания за липсата на намерение за продажба на имота, за разговорите, ищците да напуснат къщата и да отидат в другото си жилище и влошените отношения след техния отказ.

С оглед на всички събрани доказателства, съдът намира, че отношенията между двамата братя притежават характеристики на заем за послужване, който е неформален и за сключването му е необходимо само волеизявлението на страните насочено към пораждане на правните последици и съдържащо съгласие относно съществените елементи като предмет и безвъзмездност, като в случая срок не е определен. С оглед на изложеното относно съществуването на облигационно правоотношение се установи, че ищците са единствено държатели на вещта, държали са същата за собственика, не са били нейни владелци, държането не е било трансформирано във владение и не са могли да я придобият по давност. Дори да се приеме, че показанията на свидетелите на ответната страна за наличие на заемни правоотношения са недостоверни, предвид близката родствена връзка на страните, то при носена от ищците тежест при пълно и главно доказване да установят, че е налице непрекъснато владение от 1994г. до 2008г., когато са налице първи данни за оспорване на собствеността, то същото не беше направено. За периода не се установяват действия на ищците, с които да е обективирано пред праводателите на ответника намерението за своене на имота. Обстоятелството, че са декларирали данъчно имота през 1998г., не води до извода, че същите са показали намерението си да своят имота спрямо всички, включително и по отношение на действителните му собственици, които се намирали извън страната. Видно от съдържанието на самата декларация е посочено, че декларатора няма документ за собственост.

Придобиването по давност е сложен юридически факт, включващ в кумулативно единство субективни и обективни юридически факти. Липсата на анимуса, че се владее вещта като собственик е достатъчен, за да се приеме, че не е налице оригинерно придобиване на собствеността. Според съдебната практика, владението по силата на предварителен договор задължително включва съзнанието, че друг е собственик на вещта и че правото на собственост ще възникне в патримониума на купувача след завършване на фактическият състав на обявяването му за окончателен. То изключва възможността купувача да счита, че следва да стане собственик на друго основание./Решение № 1181 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5470/2007 г., IV г. о., ГК/. Промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин, т.е. чрез действия, които да са могли да станат достояние на собственика. При липса на такива действия не настъпват последиците по чл.79 ал. 1 ЗС./Решение № 381 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 37/2010 г., II г. о., ГК/ По настоящия казус беше установено, че през изминалите години не са били направени постъпки от страна на ищиците за снабдяване с документ за собственост. Не се доказа ищците да са придобили имота на соченото от тях оригинерно основание, като владелци. Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В тежест на ищците беше да установят материалноправните предпоставки на чл. 79 ал. 1 от ЗС, а именно, че са владели явно, спокойно и непрекъснато процесния имот, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик в продължение на твърдения срок, което те не доказаха.

От друга страна ответникът при условията на пълно и главно доказване, доказа осъществяването на фактическия състав на чл.108 от ЗС, а именно правото си на собственост върху процесния имот, чрез представени по делото писмени доказателства посочени по-горе, факта на владение на процесния имот от ищците и че това владение е без правно основание. Ето защо предявеният иск следва да се уважи.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответника, съобразно решението на спора, следва да се присъдят направените по делото разноски– държавна такса и адвокатско възнаграждение- 770лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.Ш.Ю. с ЕГН: ********** и Г.Х.Ю. с ЕГН: ********** *** срещу Е.А.Ш. с ЕГН: ********** *** с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на недвижим имот, намиращ се в с.***, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда от три стаи, кухня, салон, баня и избени помещения с пристроени лятна кухня и сайвант, заедно с подобрения и насаждения, построени и направени в общински имот, представляващ парцел I–70 от квартал 11 по плана за населеното място, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.Ш.Ю. с ЕГН: ********** и Г.Х.Ю. с ЕГН: ********** ***, на осн.чл.108 от ЗС, дА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху следния собствен на Е.А.Ш. с ЕГН: ********** *** недвижим имот, намиращ се в с. *** представляващ УПИ *** в кв.11 по плана на с.*** с площ от 850кв.м., ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда от три стаи, кухня, салон, баня и избени помещения с пристроени лятна кухня и сайвант, заедно с подобрения и насаждения.

ОСЪЖДА М.Ш.Ю. с ЕГН: ********** и Г.Х.Ю. с ЕГН: ********** да заплатят на Е.А.Ш. с ЕГН: **********, сумата от 770.00 лв /седемстотин и седемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: