407/1.6.2016г.
Шуменският
районен съд, в публичното заседание на двадесет и осми април ,
през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
при
секретаря А.П. , като разгледа
докладваното от районният
съдия гр.д. № 523 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.86 , ал.1
от ЗЗД .
Депозирана е искова молба от С.В.Д. , ЕГН:**********
, адрес *** , съдебен адрес *** , офис 18 срещу „Агрея“
ООД , ЕИК:*** , седалище и адрес на
управление : гр.Шумен , бул.“*** , представлявано от Р.С.И. , в която посочва , че е съдружник при ответника, като мажоритарен собственик на
дружествени дялове със 75% от капитала и
управител на дружеството била Р.С.И. (вписана в ТР с фамилия Д.). На ОС от
12.01.2012 г. било взето решение за
разпределение на печалбата за 2009 и
2010 г. в размер на 400 000 лв. съобразно притежаваните дялове. С това
решение на Р. С. били разпределени за
изплащане 300 000 лв., а на С.Д.
100 000 лв., в срок до 60 дни, считано от датата на събранието. Разпределението на
дивидентите било осчетоводено в счетоводството на дружеството, на 09.02.2012 г.
бил удържан и внесен дължимия данък върху дивидентите и по сметка на Р. С. била
преведена сумата от 285 000 лв. Ищецът твърди, че от изтичане на срока
заплащане – 12.02.2012 г. не са му изплатени дължимите дивиденти, поради което
завежда иск пред ШОС за дължимата сума,
въз основа на който било
образувано т.д. 337/2013 г. по описа на ШОС , като по делото било
постановено решение по силата на което ответникът бил осъден да му заплати
дължимите му се дивиденти ведно със
законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба - 31.05.2013
г. Ищецът заявява, че падежа на вземането за изплащане на дивиденти
определен в Решението на ОС бил 12.03.2012 г., поради което претендира
заплащане на сума от 11874.94 лв. представляваща законната лихва върху
главницата от 95 000 лв. дължими дивиденти за 2009 и 2010 г. присъдени му
с решение по т.д. 337/13 г. на ШОС за периода от 23.03.2012 г. до 30.05.2013
г., както и заплащане на сторените деловодни разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че исковата молба
е недопустима, алтернативно , че
претенциите неоснователни и
недоказани. В отговора релевира основно твърдения ,
свързани с неоснователност на претендираната пред ШОС
главница . В открито съдебно заседания заявява възражение за погасителна
давност по отношение на претенциите .
Съдът въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното : Ищецът
претендира присъждане на сума от11874.94 лв. , която представлява обезщетение по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , в размер на законната
лихва , върху главница от 95 000 лева , представляващи дивидент от
разпределена печалба , за периода 23.03.2012 г. до
30.05.2013 г. По настоящото дело не е необходимо да се
изследва съществуването на главното вземане от 95 000 лева , т.к. същото е
ликвидно . Дължимостта
му е установена със сила на пресъдено нещо по т.д. 337/13 г. на ШОС , по което съдът е осъдил „Агрея“
ООД , да заплати на настоящия ищец сумата от 95 000 лева – разпределен
дивидент на ответното дружество , за 2009г и 2010г. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено
изцяло по възз.т.д.№113/2015г. на Апелативен съд
гр.Варна , недопуснато до касационно обжалване по т.д.№2293/2015г. по описа на
ВКС Единствено релевантното възражение
на ответника е за погасяване на вземането за законна лихва по давност .
Съобразно разпоредбата на чл.111 , ал.1 , б.“в“ ЗЗД , т.е. вземането за лихва
се погасява в срок от три години , като
началният момент , в който започва да тече погасителната давност е датата на изискуемост на главницата- арг. Чл.114 , ал.1 от ЗЗД . В настоящият случай с Решение взето на проведено на 23.01.2012г. ОС на ответното
дружество е прието , че на ищеца следва да се изплати главницата . Определен е срок за изплащането
и , а именно – 60 дни от датата на провеждане на събранието или до 23.03.2012г. Тази дата е падежът на
главното задължение и от този момент то става изискуемо , следователно и
започва да тече погасителната давност по чл.111 , ал.1 , б.“в“ ЗЗД . Имайки
предвид посоченото и датата на предявяване на иска -11.03.2015г. , когато според чл.116 , ал.1 , б.“б“ от ЗЗД е
прекъснато течението на погасителната давност ,
съдът намира , че не са изтекли три години , следователно възражението за погасителна давност се явява
неоснователно .След
изчисление на страница http://www.epi.bg/calc_lihva_zakonna.php,
се установява, че размерът на законната лихва върху главницата от 95 000 лв., за периода от 23.03.2012 г. до
30.05.2013 г., е в размер на 11874.94 лв.
,т.е. съвпада с претендирания размер , което
прави предявения иск изцяло основателен .
На
основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в
размер на 1675 лева .
Водим от горното съдът ,
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Агрея“ ООД , ЕИК:*** ,
седалище и адрес на управление : гр.Шумен , бул.“*** ,
представлявано от Р.С.И. да
заплати на С.В.Д. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** , сумата 11874.94 (единадесет хиляди
осемстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и четири ст.)лв.
, представляваща обезщетение по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , в размер на законната
лихва , за периода от 23.03.2012 г. до 30.05.2013 г., начислена върху
главницата от 95 000 лева – дивидент от разпределена печалба на ответното дружество за 2009г. и 2010г.
ОСЪЖДА „Агрея“ ООД , ЕИК:*** ,
да заплати на С.В.Д. , ЕГН:********** , сумата 1 675 (хиляда шестстотин седемдесет и пет ) лева – деловодни разноски .
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: