Р Е Ш Е Н И Е

254/29.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шестнадесети март през две хиляди и шестнадесет година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №524 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са пет осъдителни иска, от които два главни и три, предявени в условията на евентуалност, както следва: частичен иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ, евентуален иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ, евентуален иск с правна квалификация чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ, евентуален иск с правна квалификация чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ, както и частичен иск с правна квалификация по чл.215 от КТ, във връзка с чл.121, ал.3 от КТ, във връзка с чл.5, ал.3 от НСКСЧ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В.Х.В., с ЕГН**********,***, чрез адв.Ц.К. от ШАК срещу “***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №4, офис 1, представлявано от Д. Л. М. В. и В. Л. Е. М.. Ищецът твърди, че на 26.06.2012 год. сключил трудов договор с ответното дружество, по силата на който се задължил да престира труд като „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“ срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 500 лева при осем часов работен ден. Излага, че ответното дружество осъществява търговска дейност на територията на Република Белгия, поради което от датата на сключване на договора до момента на завеждане на иска, е бил командирован в базата на фирма „РАЙДЕН НВ“ /RAYDEN NV/ Република Белгия за следните периоди: 16.05.2012 год. – 16.08.2012 год.; 02.10.2012 год. – 04.01.2013 год., 01.03.2013 год. – 02.06.2013 год.; 13.07.2013 год. – 15.10.2013 год.; 18.01.2014 год. – 18.04.2014 год.; 14.06.2014 год. – 18.09.2014 год.; 18.10.2014 год. – 27.01.2015 год. През посочените периоди от време осъществявал международни курсове до различни държави, заедно с друг негов колега, като твърди, че по време на всяка една от командировките си работели денонощно, като се сменяли с колегата си. По този начин работния им ден бил 24 часа, а не както било посочено в трудовия договор – 8 часа. В тази връзка счита, че по отношение на всеки един от посочените периоди на командировка е престирал извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ от по 16 часа дневно, изчислен като разлика от общия работен ден от 24 часа и нормалното работно време от 8 часа, по отношение на работните дни и в размер на по 24 часа извънреден труд през почивните и празнични дни. В същото време, доколкото срока на командировката е бил по-дълъг от 30 календарни дни, счита, че следва да бъдат приложени условията на работа, действащи в приемащата държава – Република Белгия.

С настоящата искова молба моли съда да постанови решение по силата на което да осъди ответното дружество да му заплати частично сумата от 5000 лева, от общо дължимите му се 50999.55 лева, която сума представлява разликата между платеното му от ответното дружество трудово възнаграждение от 10500 лева за посочените в исковата молба 21 месеца, през които е бил командирован и минималното трудово възнаграждение, включващо и това за извънреден труд за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“, установено за Република Белгия /което твърди, че ще установи с експертиза/. В условията на евентуалност, в случай, че за тази длъжност няма установено минимално възнаграждение, моли да му бъде присъдена същата сума, представляваща разликата между платеното му от ответника трудово възнаграждение от 10500 лева за посочените по-горе 21 месеца, през които е бил командирован и минималното трудово възнаграждение за извънреден труд, установено в Република Белгия в размер на 1501.82 евро на месец. При условията на евентуалност, в случай, че съдът счете посочените два иска за неоснователни, моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд през горепосочените командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база минималното трудово възнаграждение за Република Белгия, а при условията на евентуалност претендира същата сума, представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд през горепосочените командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база договореното с трудовия му договор месечно възнаграждение от 500 лева. Моли също така ответното дружество да бъде осъдено да му заплати частично сумата от 1250 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 9000 лева, която сума представлява разликата между платените му командировъчни суми за посочените по-горе 21 месеца в размер на 5680 лева, през които е бил командирован и минималните командировъчни суми /дневни, квартирни и др./ за същия период, установени за Република Белгия /което твърди че ще установи с експертиза/. Моли да му бъде присъдена и законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде намалено до предвидения минимум.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично. От името на упълномощен представител на същия – адв.Ц. К„ от ШАК са депозирани множество писмени молби, в които изразява становище по хода на производството. В тази връзка с писмена молба от 14.09.2015 год. е направил искане за изменение на първия от предявените искове по т.I от 5000 лева на 30 000 лева, а с писмена молба от 27.10.2015 год. е направил искане за изменение на иска от 30000 на 45559.51 лева, като оттегля иска по т.II от исковата молба. Съдът е допуснал исканото изменение, като производството по делото е било частично прекратено по отношение на предявения иск в т.II от исковата молба.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на дружеството - ответник, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените от страна на ищеца искове, като счита същите за допустими, но неоснователни и недоказани. Излага, че от тахографските данни се установява, че през периодите на командировка ищецът не е достигнал максимално допустимите 180 часа месечно, съгласно Регламент /ЕО/ №561/2006 год. на Европарламента и на Съвета от 15 март 2006 год., свързани с правилата на автомобилния транспорт за изменение на Регламенти №3821 и №2135/1998 год. Твърди, че на ищеца са били изплатени всички дължащи му се суми, включително и във връзка с периодите на командировка. В същото време в исковата молба излагат, че при напускане от страна на ищеца е липсвало гориво от резервоара на управлявания от него товарен автомобил, възлизащо на около 450-500 литра. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява упълномощен представител – адв.Н. К. от ШАК, като поддържа становището, изразено в отговора.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните се намирали в трудово-правни отношения, като по силата на Трудов договор №59/26.06.2012 год. ищецът В.Х.В. бил назначен от ответното дружество на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“ срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 500 лева, при осем часов работен ден. Тъй като ответното дружество осъществявало търговска дейност на територията на Република Белгия, ищецът е бил многократно командирован за следните периоди: 16.05.2012 год. – 16.08.2012 год.; 02.10.2012 год. – 04.01.2013 год., 01.03.2013 год. – 02.06.2013 год.; 13.07.2013 год. – 15.10.2013 год.; 18.01.2014 год. – 18.04.2014 год.; 14.06.2014 год. – 18.09.2014 год.; 18.10.2014 год. – 27.01.2015 год., като по време на всеки един от посочените периоди командировката е включвала извършване на транспортни услуги на територията на 24 държави, между които и Белгия. По време на посочените командировки ищецът осъществявал международни курсове до различни държави, като работел в екип с друг шофьор, управлявайки товарен автомобил с българска регистрация с рег. № СА 3656 ТА, закупен от ответното дружество на лизинг. Започването на курсовете ставало от базата на белгийската фирма РАЙДЕН в гр.Брюксел, където след приключване на курса връщали товарния автомобил. През времето, когато ищецът не е управлявал товарния автомобил се намирал в кабината на автомобила, като рядко е нощувал извън автомобила, въпреки, че ответното дружество било наело квартира в Кралство Белгия.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита на свидетелите: П.Л.Д., Ж.П.Ж. и И.М.И. и от следните писмени доказателства: Пълномощно, Трудов договор №59 от 26.06.2012 год., Удостоверение за изплатени трудови възнаграждения и командировъчни пари от 02.04.2015 год., Длъжностна характеристика, Допълнително споразумение към трудов договор №59/26.06.2012 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Пълномощно, Справка за изплатени суми, Извлечение от тахо карта, Заповед от 26.06.2012 г., Заповед от 06.10.2012 г., Заповед № 035/22.02.2013 г., Заповед № 126/16.07.2013 г., Заповед № 011/17.01.2014 г., Заповед от 10.06.2014 г., Заповед от 18.10.2014 г., заповед за допълнително заплащане на работилите през празничните дни в м. декември 2014 г., 8 бр. заповеди за ползване на платени отпуски, 33 листа ведомости за заплати за периода м. юни 2012 г. до м. февруари 2015 г., оригинал на удостоверение за изплатени трудови възнаграждения и командировъчни пари, разпечатка от ел. банкиране на В.Х.В. за периода от 26.06.2012 г. до 04.03.2015 г., разпечатка на В.Х.В. – работно време по тахо-карта.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвените в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение относно евентуално дължимото трудово възнаграждение на ищеца, в случай, че се приложи минималната ставка за съответната длъжност в Кралство Белгия и за размерите на дължимите възнаграждения за извънреден труд при приложение минималните ставки в Кралство Белгия и съгласно възнаграждението на ищеца по трудов договор, както и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение относно размера на дължимото на ищеца възнаграждение за извънреден труд, като заявява, че в счетоводството на ответното дружество са налични доказателства за начислено такова единствено за м.декември 2014 год.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия предявен като частичен иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ, съдът приема от правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че ищецът по силата на представени по делото заповеди за командировка е бил командирован в различни държави – членки на ЕС – общо 24 на брой, като по време на периодите в командировка е изпълнявал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“ при посочен в трудовия договор осем часов работен ден. Съгласно разпоредбата на чл.121, ал.3 от КТ когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава-членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава, като условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет. Такъв акт се явява Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приет с ПМС №115/2004 год. Съгласно &1, т.16 от ДР на КТ, условията на работа следва да са съизмерими със стандарта на приемащата държава, но не по-неблагоприятни от минималните установени за нея, като "съизмерими" означава условия близки по ниво и размери със стандарта на приемащата държава. Тази разпоредба произтича от Директива 96/71/ЕО, като идеята е на командированите за повече от 30 календарни дни работници и служители да се осигуряват условия на труд еднакви, близки или сходни с условията на труд на местните служители и работници, които изпълняват същата или сходна работа, като по този начин се осигурява равенство в третирането на командированите работници и служители с местните работници и служители от приемащата държава. Съгласно чл.5, ал.3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, условията, по които страните следва да постигнат съгласие касаят и размера на трудовото възнаграждение и тези уговорки са част от съдържанието на трудовото правоотношение за срока на командироването. Следователно, за да бъде приложена посочената по-горе разпоредба е необходимо да се установи по безспорен начин, че работникът или служителят е бил командирован в друга държава – членка на ЕС за период по-дълъг от 30 дни. Доколкото претенцията на ищеца визира конкретно Кралство Белгия, то следва да бъде установено, че е бил командирован за повече от 30 дни именно на територията на Кралство Белгия. В същото време обаче от материалите по делото и от представените Заповеди за командировка, се установява по безспорен начин, че ищецът е бил командирован за осъществяване на транспортна дейност в 24 държави, изрично посочени във всяка една Заповед за командировка. В същата насока са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.Л.Д., Ж.П.Ж. и И.М.И., от който се установява, че през периодите на командировка, които са започвали от гаража на фирмата, намиращ се на територията на Кралство Белгия, са осъществявали транспортна дейност на територията на различни държави, като едва в края на командировъчния период са връщали камиона отново на територията на Кралство Белгия. Следователно от изложеното не може да се направи извода, че ищецът е бил командирован за период повече от 30 календарни дни само на територията на Кралство Белгия или пък на която и да е друга държава – членка. А с оглед на изложеното за страните и в частност за работодателя не е съществувало задължение да уговарят условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в Кралство Белгия или в друга приемаща държава. В тази връзка, въпреки, че от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че минималното възнаграждение за длъжността „шофьор“ в Кралство Белгия е в размер на 11.345 евро на час, то по изложените по-горе съображения предявения от ищеца частичен иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ с искане да бъде отсъдено ответното дружество да му заплати частично сумата от 45559.51 лева от общо дължимите му се 50999.55 лева, представляваща разликата между платеното му от ответното дружество трудово възнаграждение от 10500 лева за посочените в исковата молба 21 месеца, през които е бил командирован и минималното трудово възнаграждение, включващо и това за извънреден труд за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“, установено за Република Белгия, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на предявения в условията на евентуалност частичен иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ, съдът приема от правна страна следното:

Посоченият иск е предявен при условията на евентуалност и по-конкретно ищецът иска неговото разглеждане и уважаване в случай, че при разглеждане на първия главен иск се установи, че за Кралство Белгия няма минимално трудово възнаграждение за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че въпреки, че намира, че първия предявен иск следва да бъде отхвърлен по изложените по-горе правни доводи, то от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че за Кралство Белгия има установено минимално възнаграждение за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“ и то е в размер на 11.345 евро на час. А доколкото не е настъпило посоченото от ищеца отрицателно условие /за Кралство Белгия да няма установено минимално възнаграждение за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“/ то за съда не съществува задължение да се произнася по така предявения в условията на евентуалност иск.

По отношение на предявения в условията на евентуалност частичен иск с правна квалификация чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ, съдът приема от правна страна следното:

По отношение на този иск ищецът в условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени първите два иска за неоснователни моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд през горепосочените командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база минималното трудово възнаграждение за Република Белгия.

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага от работника или служителя по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън установеното за него работно време. Видно от законовата разпоредба фактическият състав на извънредния труд изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ да се касае за работа по определената с конкретното индивидуално трудово правоотношение трудова функция; 2/ трудът да е полаган извън установеното по конкретното трудово правоотношение редовно работно време, т. е. извън установеното за конкретния работник или служител работно време и 3/ да се извършва по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител.

В настоящия случай, безспорно установено по делото е, че страните са били във валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд като „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“. Не се спори и че през визираните в исковата молба периоди по време на действие на трудовия договор, ищецът е бил командирован и е осъществявал по разпореждане на работодателя международни превози в различни държави, управлявайки товарен автомобил с рег. № СА 3656 ТА.

Спорните по делото въпроси се свеждат до полагането на извънреден труд от ищеца и в частност относно отчитането на работното време, както и обхвата на същото.

С оглед естеството на изпълняваната от ищеца длъжност и осъществяваните от него международни превози се налага извода, че приложими в случая норми относно организацията на работното време, продължителността на управление на превозното средство и почивките при извършването на международен превоз са нормите на Регламент /ЕО/ №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламент (ЕИО) №3821/85 и (ЕО) №2135/98 на Съвета и отмяна за регламент (ЕИО) №3820/85 и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозни средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 01.07.1970 г. /ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28/1995 г., обн. ДВ, бр. 99/1995 г., изм., бр. 27/2012 г., чиито правила са транспонирани в българското законодателство чрез чл.78 от Закона за автомобилния превоз. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че правилата на Регламент /ЕО/ №561/2006 имат непосредствено действие в държавите-членки и са единственият общностен акт, за който Учредителните договори на ЕС предвиждат директен ефект. Приложното поле на този регламент е уредено в правната норма на чл.1, която предписва, че с този нормативен акт се определят правилата относно времето за управление, почивките в работно и извънработно време по отношение на водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки и пътници с цел хармонизиране на условията на конкуренция между режимите на сухопътен транспорт, особено в автомобилния сектор, и подобряване на условията на труд и пътната безопасност.

Съответно според чл.78 от Закона за автомобилните превози при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 това, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите са длъжни да спазват изискванията на Регламент /ЕО/ №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателства, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти /ЕИО/ № 3821/85 и /ЕО/ № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3820/85 на Съвета, като според ал.3 на горепосочения законов текст при извършването на превози с горепосочените превозни средства водачите трябва да спазват изискванията за времето на управление, прекъсване и почивка по чл.5 - 9 от Регламент №561/2006. Следователно лицата, извършващи дейности в областта на автомобилния транспорт, са от категорията работници/служители, за които е установена друга продължителност на дневното, седмичното и месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда и разпоредбите на КТ, на които ищецът се е позовал не намира приложение. В тази връзка е и константната съдебна практика и по-конкретно Определение №79 от 23.01.2015 год. на ВКС по гр.дело №5598/2014 год., IV г.о., ГК, Решение №3658 от 23.05.2014 год. на СГС по в.гр.д. №4247/2012 год. и др.

Според чл.6 от Регламент №561/2006, дневното време за управление не следва да надхвърля 9 часа, като същото може да бъде удължено до максимум 10 часа не повече от два пъти седмично; седмичното време на управление не трябва да надвишава 56 часа и не трябва да води до надвишаване на максималната продължителност на работната седмица, определена в Директива 2002/15/ЕО /48 часа седмично или 60 часа седмично, при условие, че през 4-месечен период не се надвишава средното работно време от 48 часа седмично/, а общото време на управление през всеки две последователни седмици не трябва да надвишава 90 часа.

В конкретния случай, отразените в разпечатките от тахо-картата на ищеца В.Х.В. часове на тръгване и пристигане /обективирани в справката към заключението на вещото лице/, на които същият се основава в подкрепа на твърденията за положен извънреден труд за исковия период не установяват надхвърляне на предвидената в чл.6 от Регламент №561/2006 обща продължителност на времето на управление на превозното средство /дневно и седмично/. При липса на други представени от страна на ищеца доказателства, доколкото негова бе доказателствената тежест в тази връзка, искът за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По отношение на предявения в условията на евентуалност частичен иск с правна квалификация чл.150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ, съдът приема от правна страна следното:

Поради изложените по-горе съображения относно приложимото право при изчисляване на работното време, в частност на извънредния труд, които се отнасят напълно и за настоящия иск, настоящият състав намира, че доколкото от материалите по делото не се установява ищецът да е полагал извънреден труд по смисъла на приложените по-горе правни норми, то и предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв също следва да бъде отхвърлен.

Доколкото производството по петия осъдителен иск, предявен като частичен иск с правна квалификация по чл.215 от КТ, във връзка с чл.121, ал.3 от КТ, във връзка с чл.5, ал.3 от НСКСЧ, е прекратено, поради оттеглянето му от ищеца, съдът не дължи произнасяне по него.

Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то ищецът, въпреки че предявените от него искове са отхвърлени не дължи заплащане на държавна такса и разноски по делото. Същите следва да останат за сметка на държавата. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато тя е спечелила делото и е била защитавана от адвокат, какъвто е настоящия случай.

При преценка на направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от ответната страна писмени доказателства във връзка с обективно съединените искове е било определено възнаграждение в общ размер на 450 лева. Имайки предвид естеството на предявените искове и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по всеки един от тях, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението по обективно съединените искове, съответно по чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ, по чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ, по чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ, по чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ, както и по прекратения иск с правно основание чл.215 от КТ, във връзка с чл.121, ал.3 от КТ, във връзка с чл.5, ал.3 от НСКСЧ е определено в размер под минималните размери, посочени в разпоредбата на чл.7, ал.1 и 2 от същата наредба, поради което не са налице условията за намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на страната. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че общият размер на дължимото възнаграждение за петте обективно съединени иска, изчислено по реда, указан в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и съобразявайки разпоредбите на чл.7, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след изменението с ДВ бр.28 от 2014 год., както и размера на минималната работна заплата, установена за страната към датата на сключване на Договора за правна помощ, приета с ПМС №419/17.12.2015 год., намира, че минималният размер на определеното по посочения по-горе начин общо възнаграждение за предявените искове следва да бъде в размер значително по-висок от посочения в приложеното по делото пълномощно. А с оглед на изложеното се налага извода, че посоченото от страната и претендирано от нея възнаграждение не е прекомерно.

В същото време обаче от представеното от ответното дружество адвокатско пълномощно се установява, че сумата от 450 лева е следвало да бъде заплатена по банков път. По делото липсват доказателства за действително заплащане на посочената сума от ответното дружество на посочения в пълномощното адвокат, поради което съдът намира искането за заплащане на разноски за недоказано. Нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, а тълкувана във връзка с тях и нормата на чл.78, ал.4 от ГПК ясно разпорежда, че страната, има право само на направените, т.е. на заплатените от нея разноски по делото. Следователно при липса на доказателства страната да е направила такива разноски, и конкретно – да е заплатила договореното адвокатско възнаграждение, тя няма право да й бъдат присъдени такива. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк.дело №6/2012 год. на ОСГТК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.В., с ЕГН**********,***, чрез адв.Ц.К. от ШАК срещу “***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №4, офис 1, представлявано от Д. Л. М. В. и В. Л. Е. М. частичен иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ с искане да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 45559.51 лева, от общо дължимите му се 50999.55 лева, която сума представлява разликата между платеното му от ответното дружество трудово възнаграждение от 10500 лева за посочените в исковата молба 21 месеца, през които е бил командирован и минималното трудово възнаграждение, включващо и това за извънреден труд за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“, установено за Република Белгия, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.В., с ЕГН**********,***, чрез адв.Ц.К. от ШАК срещу “***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №4, офис 1, представлявано от Д. Л. М. В. и В. Л. Е. М. евентуален иск с правна квалификация чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ с искане в случай, че съдът счете, че първите два иска са неоснователни, да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд през горепосочените командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база минималното трудово възнаграждение за Република Белгия.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.В., с ЕГН**********,***, чрез адв.Ц.К. от ШАК срещу “***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №4, офис 1, представлявано от Д. Л. М. В. и В. Л. Е. М. евентуален иск с правна квалификация чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ с искане да бъде осъдено ответното дружество да му заплати същата сума, представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд през горепосочените командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база договореното с трудовия му договор месечно възнаграждение от 500 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №4, офис 1, представлявано от Д. Л. М. В. и В. Л. Е. М. за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, като недоказано.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: