Р Е Ш Е Н И Е

249/28.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На първи март две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 525 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от П.Л.Д. с ЕГН ********** чрез адв. Ц.К. от ШАК, със съдебен адрес ***, пл.“Оборище“ № 4А срещу „ТВМ“ ООД с ЕИК 127628774 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Д.Л.В. и В.Л.Е.М.. С исковата молба се предявяват първоначално частичен осъдителен иск с правна квалификация по чл.128, т.2 от КТ, вр. 121, ал.3 от КТ вр. с чл.150 от КТ, вр. с чл.262 от КТ, евентуален иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, вр. 121, ал.3 от КТ вр. с чл.150 от КТ, вр. с чл.262 от КТ, евентуален иск с правна квалификация по чл.121, ал.3 от КТ, вр. с чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ, иск в условията на евентуалност по чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ, както и частичен иск с правна квалификация по чл.215 от КТ, във връзка с чл.121, ал.3 от КТ, във връзка с чл.5, ал.3 от НСКСЧ.

Ищеца излага следните фактически твърдения в исковата си молба: По силата на трудов договор № 69 от 03.08.2012г. ищецът работил в ответното дружество на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“, като трудовото му възнаграждение било в размер на 500 лв. при 8 часов работен ден. „ТВМ“ ООД осъществявало дейността си на територията на Република Белгия, поради което от датата на сключване на договора до момента на завеждане на иска ищецът бил командирован в базата на фирма „РАЙДЕН НВ“ /RAYDEN NV/ Република Белгия за следните периоди: 06.08.2012 г. – 26.11.2012 г.; 17.01.2013 г. – 20.05.2013 г.; 03.07.2013г. – 15.10.2013 г.; 20.11.2013 г. – 20.02.2014 г.; 29.03.2014 г. – 25.07.2014 г.; 18.09.2014 г. – 18.12.2014 г. Твърди, че през време на всяка една командировка работили денонощно, по двама шофьори на камион, въпреки договорения 8 часов работен ден. Курсовете им започвали от базата на белгийската фирма „Райден НВ“ в Белгия, като от там се качвали на камионите и осъществявали курсове в почти всички европейски държави, като камионите, които управлявали били с номера СА 3656 ТА и СА 4255 СН. След приключване на курса връщали камиона отново в базата на другата фирма в Белгия и се прибирали в България. Това обосновавало интереса му да иска осъждането на ответника да заплати сумата от 5000 лева, представляваща част от общо дължимите му се 43 713.9 0 лева, която сума представлявала разликата между платеното му от ответното дружество трудово възнаграждение от 9 000 лева за посочените в исковата молба 18 месеца, през които е бил командирован и минималното трудово възнаграждение, включващо и това за извънреден труд за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“, установено за Република Белгия. В условията на евентуалност, в случай, че за тази длъжност нямало установено минимално възнаграждение, моли да му бъде присъдена същата сума, представляваща разликата между платеното му от ответника трудово възнаграждение от 9000 лева за посочените по-горе 18 месеца, през които е бил командирован и минималното трудово възнаграждение за извънреден труд, установено в Република Белгия в размер на 1501.82 евро на месец. При условията на евентуалност, в случай, че съдът счете посочените два иска за неоснователни, моли ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 5000 лева, представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд през горепосочените командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база минималното трудово възнаграждение за Република Белгия, а при условията на евентуалност претендира същата сума, представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд през горепосочените командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база договореното с трудовия му договор месечно възнаграждение от 500 лева.

Моли също така ответното дружество да бъде осъдено да му заплати частично сумата от 1250 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 9000 лева, която сума представлява разликата между платените му командировъчни суми за посочените по-горе 18 месеца в размер на 2680 лева, през които е бил командирован и минималните командировъчни суми (дневни, квартирни и др.) за същия период, установени за Република Белгия, което твърди че ще установи с експертиза.

Моли да му бъде присъдена и законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде намалено до предвидения минимум.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответникът оспорва изцяло предявените от страна на ищеца искове, като счита същите за допустими, но неоснователни и недоказани. Излага, че от тахографските данни се установява, че през периодите на командировка ищецът не е достигнал максимално допустимите 180 часа месечно, съгласно Регламент /ЕО/ № 561/2006 год. на Европарламента и на Съвета от 15 март 2006 год., свързани с правилата на автомобилния транспорт за изменение на Регламенти № 3821 и № 2135/1998г. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищеца не се явява лично и не изпраща представител. По делото от името на процесуалния му представител адв. Ц.К. от ШАК се депозират молби по хода на производството, с които се правят и доказателствени искания.

С молба от ищеца (стр.49 от делото) се прави искане за изменение на размера на главния частичен иск от 5 000 лв. на 30 000 лв., като съдът е допуснал изменение в размера, като е увеличил претенцията с Протоколно определение от 29.09.2015г.

С молба от ищеца (стр.138 от делото) се прави искане за изменение на размера на главния частичен иск от 30 000 лв. на 44 805.47 лв., като съдът е допуснал изменение в размера, като е увеличил претенцията с Протоколно определение от 10.11.2015г. Със същата молба се оттегля иска по чл.215 от КТ, във вр. с чл.5, ал.3 от НСКСЧ, като след даденото съгласие на ответника производството е частично прекратено в тази му част.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. Н.К. от ШАК, като се моли за отхвърляне на исковете. В хода на съдебните прения се излагат доводи за липсата на основателност на претенциите.

Съдът намира въз основа на представените доказателства и становищата на страните, за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не се спори, а и видно от представения Трудов договор № 69 от 03.08.2012г., ищеца бил назначен в ответното дружество на длъжността „Шофьор тежкотоварен камион над 12 и половина тона“, с място за работа в предприятието на ответника. Уговореното възнаграждение било в размер на 500 лв. месечно, допълнителното възнаграждение за продължителна работа било в размер на 0.6 % при пълно работно време от 8 часа. Предвидения платен годишен отпуск бил 20 дни, като било уговорено и допълнителен такъв по чл.156 от КТ в размер на 5 дни. Подписано било Допълнително споразумение от 07.02.2014г. (стр.112 от делото), с което обаче не се засягат параметрите на първоначално уговорените условия в трудовоправните отношения на страните. Ищецът бил командирован за извършване на транспортна услуга, като шофьор на международни превози със следните Заповеди: Заповед от 06.08.2012г. ( без посочване на периода за командироване); Заповед № 011 от 18.01.2013г. ( без посочване на периода за командироване); Заповед № 101 от 04.06.2013г. ( без посочване на периода за командироване); Заповед № 206 от 08.11.2013г. за периода от 08.11.2013г. до 31.12.2013г. – общо 56 дни и за периода 01.01.2014г. – 02.02.2014г. – общо 33 дни; Заповед № 064 от 28.03.2014г. за периода от 28.03.2014г. до 19.07.2014г. за общо 114 дни и Заповед от 18.09.2014г. за периода от 18.09.2014г. до 16.12.2014г. за общо 90 дни. За всички периоди на командироване било уговорено дневно възнаграждение в размер на 42 евро. С акт за прекратяване на трудовото правоотношение № 94 от 06.03.2015г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 06.03.2015г.

По делото са събрани доказателствата чрез разпита на свид. В.Х.В. и свид. Л.В.Л., които свидетелстват за установената във дружеството практика при извършване на трудовата дейност от международните шофьори през периодите на командироване. Съдът кредитира показанията им, съобразявайки обстоятелството, че от една страна касаят принципно установената практика в дружеството, като не изясняват изцяло конкретните факти по делото, а от друга страна е налице и лична заинтересованост от изхода на делото, предвид, че всеки от тях е и страна в трудовоправен спор с ответника по делото.

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която е прието от съда, като пълно и обосновано дадено. В него се сочи, че възнаграждението на ищеца, съгласно минималната ставка за длъжността в Кралство Белгия за отработеното време, в което е бил в командировка би било 22 925.41 евро или 44 838.20 лева (без времето на последната командировка на ищеца от 18.09.2014г. до 16.12.2014г. за която експертизата няма данни, тъй като ищецът не си е представил тахо картата за снемане на информацията от нея в дружеството на работодателя). Ако се приеме, че ищеца е полагал извънреден труд за времето, през което е бил в командировка, то дължимото му възнаграждение по трудов договор е 1206.59 лв., а дължимото възнаграждение на база минималното възнаграждение, установено в Кралство Белгия е в размер на 4 584.89 евро или 8 967.27 лева. Видно от приложените към заключението „ Таблица 1“ е, че за дните на командировка на ищеца е начислено брутно възнаграждение, съгласно трудовия му договор в общ размер на 15 577.67 лв. Последната задача на експертизата касаеща размера на командировъчните суми за периодите на командировка, е несъотносима към спора, предвид оттеглянето на претенцията от ищеца в тази част, поради което съдът не я взема предвид.

По делото е назначена и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение касае размера на положения от ищеца извънреден труд, съобразно българското законодателство и дали същия е изплатен на ищеца. Вещото лице заключава, че размера на извънредния труд върху часовете действително отработено време бил 2 793.05 лв., а този за общо изработеното време и времето през което ищеца е бил на разположение е 6 013.13 лв. В счетоводството на ответника, съгласно ведомостта за заплати през месец декември 2013г. е начислен допълнителен труд в размер на 150.90 лв., а за месец декември 2014г. – допълнителен труд в размер на 48.75 лв.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено от правна страна следното:

По основателността на главния иск по чл.128, т.2 от КТ, във връзка с чл.121, ал.3 от КТ, във връзка с чл. 150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ: Твърденията на ищеца са, че му се дължи възнаграждението, предвидено за шофьори, извършващи международен транспорт на стоки, установено в Кралство Белгия, като приемаща държава. Горното се извличало от аргумента, че ответника „ТВМ“ ООД осъществявал основната си дейност в Кралство Белгия, както и че базата, в която били товарните камиони негова собственост се намирала там. От своя страна ответника въвежда твърдението, че регистрацията на ответното дружество в Търговския регистър, както и регистрацията на камионите в България изцяло опровергавали горното.

За уважаването на иска е необходимо от страна на ищеца да бъде установено наличието на трудово правоотношение, по което през процесния период същия е престирал труд; че е бил командирован за период повече от 30 дни и е изпълнявал задълженията си по трудов договор в друга държава ( членка на ЕС, в друга държава по Споразумението за европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария), като това да води до промяна на мястото на изпълнение на работата му; както и че не му е било заплатено трудовото възнаграждение предвидено за същата или сходна работа, установено в приемащата държава.

Страните не спорят, а и видно от представените по делото доказателства, между страните е имало валидно сключено трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 69 от 03.08.2012г. за длъжността „шофьор тежкотоварен камион над 12 и половина тона“. В трудовия договор е посочено място на работа ответното дружество - „ ТВМ“ ООД. Безспорно е установено също, че ищецът е бил командирован и е престирал труда си извън Република България за различни периоди от време, като всеки един от тях общо е бил с продължителност повече от 30 дни. По делото са приложени общо шест Заповеди за командироване, като в тях е посочено, че като шофьор на международни превози, ищецът имал право да посети страните от Европейския съюз и Швейцария. Въпреки, че ищецът е подписал единствено последната командировъчна заповед, съдът намира, че е било налице съгласие дадено от работника за срока на командироване.

Съгласно чл.121, ал.3 от КТ когато срокът за командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците или служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Българския законодател е дал легално определение на понятието „командироване“ по смисъла на чл.121, ал.3 и ал.4 от КТ и то е в разпоредбата на § 1, т.16 от Допълнителните разпоредби на КТ. Съгласно него „командироване“ по смисъла на чл.121, ал.3 и ал.4 от КТ е изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, поради изпращане на същата или друга работа в държава – членка на ЕС, в друга държава по Споразумението или в Конфедерация Швейцария. От изложеното следва, че „командироването“ на работници или служители в хипотезата на чл.121, ал.3 от КТ е хипотеза, при която има взаимно съгласие на страните да бъде променено мястото на работа и работата да бъде в страна от изброените по-горе. В този случай дори първоначално страните да не са уговорили мястото на работа да бъде извън Република България, то с последваща промяна ( каквато може да настъпи и на база издадени заповеди за командироване), се постига съгласие за изменение на трудовия договор по отношение на неговото място за изпълнение.

В конкретния случай обаче това условие не е настъпило, тъй като ищецът не е престирал труда си единствено и само в една държава от изброените, а напротив – в периода на командироване е осъществявал международни курсове до различни страни - Австрия, Швейцария, Чехия, Дания, Германия, Испания, Франция, Финландия, Великобритания, Гърция, Унгария, Италия, Ирландия, Исландия, Люксембург, Норвегия, Нидерландия, Португалия, Полша, Румъния, Швеция, Словакия, Словения и други. Няма доказателства по делото, че за период повече от 30 дни е пребивавал единствено и само в Кралство Белгия или в някоя от останалите страни. Нещо повече, видно от обстоятелствената част на исковата молба, самия ищец сочи, че след пристигане в Кралство Белгия, екипажа (състоящ се от двама души) се качвал на товарните камиони и от там осъществявал курсове до изброените държави. Свидетелските показания на разпитаните свидетели изцяло кореспондират с изложеното в исковата молба. Или работника не е престирал труд в Кралство Белгия повече от 30 календарни дни непрекъснато, за да приемем, че е налице изменение на мястото на работа, различно от уговорено в трудовия договор. Съдът намира, че за пълнота следва да посочи, че в случая са приложими нормите на Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002г. за организацията на работното време на лицата, осъществяващи мобилни пътни транспортни дейности, както и Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници. В чл.3, б. „в“ на Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002г.(наричана за краткост Директивата) „работно място“ е местоположението на основното място на дейност на предприятието, за което изпълнява задължения лицето, осъществяващо мобилен пътен транспорт, превозното средство, което се използва от лицето, осъществяващо мобилен пътен транспорт и всяко друго място на което се извършват дейности, свързани с транспортирането. Седалището и адреса на управление на „ТВМ“ ООД е в Република България, където е упражнявана основната му дейност, като товарните камиони управлявани от ищеца са собствени на ответното дружество и са регистрирани в Република България.

Поради това в настоящия случай не беше доказана последната предпоставка за приложение на нормата на чл.121, ал.3 от КТ, а именно, че е налице изменение на трудовия договор относно мястото на престиране на труда, тъй като ищецът не е престирал труд повече от 30 календарни дни без прекъсване в периода на командироване в Кралство Белгия. Поради това иска се явява недоказан и като такъв следва да се остави без уважение.

По отношение на евентуалния иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, вр. 121, ал.3 от КТ вр. с чл.150 от КТ, вр. с чл.262 от КТ: Ищецът е предявил този иск под условието, че ако за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12.5 тона“ няма установено минимално възнаграждение, то да бъде осъден ответника да заплати трудово възнаграждение, установено на база минималното трудово възнаграждение в Кралство Белгия в размер на 1 501.82 евро на месец. Предвид въведеното условие за разглеждане на иска, то съдът не дължи произнасяне по него, тъй като се установи размера на минимално възнаграждение за длъжността „шофьор“ в Белгия. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, то е установено в размер на 11.345 евро на час. Поради това и съдът не следва да се произнася по претенцията.

По отношение на евентуалния иск с правна квалификация по чл.121, ал.3 от КТ, вр. с чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ: Претендира се извънреден труд за периодите на командироване, изчислен на база минималното трудово възнаграждение в Кралство Белгия. Искът е неоснователен, тъй като не се доказа по делото, ищецът да е престира труда си единствено и само в Кралство Белгия, за да е налице изменение на мястото му на работа, поради което и приложимостта на чл.121, ал.3 от КТ е изключена. Поради това не би могло да се претендира и размер на извънреден труд на база предвидените ставки в Белгия. Искът е недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

По отношение на евентуалния иск с правна квалификация по чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ: Претендира се извънреден труд през гореописаните командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база българското възнаграждение на ищеца от 500 лв. месечно по трудов договор. Фактическите твърдения на ищеца са, че е полагал извънреден труд, тъй като през време на командировките си бил на разположение на ответника 24 часа в денонощие, като докато единия член на екипажа шофирал - другия спял в камиона и обратно, или през цялото време нямал почивка нито един час.

Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се полага от работника или служителя по разпореждането или със знанието и без противопоставяне на работодателя или на съответния ръководител извън установеното за него работно време. Видно от законовата разпоредба фактическия състав на извънредния труд изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за работа по определената с конкретното индивидуално трудово правоотношение трудова функция; трудът да е полаган извън установеното по конкретното трудово правоотношение редовно работно време и да се извършва по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител. За времето, през което се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното, но не по-малко от предвидените в чл.262 КТ размери.

Както беше посочено по-горе организацията на работното време, продължителността на управление на превозното средство и почивките при извършването на международен превоз са уредени в Регламент (ЕО) № 561/2006 и в Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002г. Посочените европейски нормативни актове се явяват специални по отношение на общите норми в КТ за работно време и почивките, поради което и с оглед предмета на спора, именно нормите на посочения регламент се явяват приложимото право. Отразените в разпечатките от тахографа часове на тръгване и пристигане, на които ищецът основава претенцията си за положен извънреден труд за исковите периоди, не установяват надхвърляне на предвидената чл.6 от Регламент (ЕО) № 561/2006 обща продължителност на времето на управление на превозното средство (дневно и седмично). При липса на други доказателства, искът за възнаграждение на извънреден труд се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По отношение на разноските: Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, включително за назначаване на вещи лица, то ищецът, въпреки че предявените от него искове са отхвърлени изцяло не дължи заплащане на държавна такса и разноски по експертизите. В същото време обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до задължението му за заплащане на такси и разноски към съда когато е ищец, но тя не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато е била представлявана от процесуален представител. В случая обаче няма доказателства, че ответното дружество е направило реално разноски за адвокатско възнаграждение. В адвокатското пълномощно (стр.16 от делото) е договорено възнаграждение в размер на 450 лв., като е посочено, че ще бъде заплатено по банков път. Доказателства за заплащане по банков път няма представени и поради това разноски не следва да бъдат присъждани. В този смисъл е точка 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г. ОСГТК. За прецизност по отношение на възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. К., съдът намира следното: Възражението е бланкетно и е направено с исковата молба, още преди да са представени доказателства за размера на адвокатското възнаграждение на адв. К.. Размерът на същото не надвишава предвидения в чл. 7, ал.2, т. 4 във връзка с т.1, предл. трето от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно от това съдът го намира за неоснователно, както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и с броя на съдебните заседания, в които е участвал адвоката.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Л.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, пл.“Оборище“ № 4, вх.А, ап.8, чрез адв. Ц.К. от ШАК срещу „ТВМ“ ООД с ЕИК 127628774, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Д.Л.В. и В.Л.Е.М. иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, вр. 121, ал.3 от КТ вр. с чл.150 от КТ, вр. с чл.262 от КТ за осъждане на ответника за заплащане на сума в размер на 44 805.47 лв., представляваща разликата между платеното му общо трудово възнаграждение от 9000 лв. за периода на командироване от 06.08.2012г. до 18.12.2014г. и минималното трудово възнаграждение, включително и за извънреден труд, за длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 тона и половина, установено в Кралство Белгия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Л.Д. с ЕГН **********, чрез адв. Ц.К. от ШАК срещу „ТВМ“ ООД с ЕИК 127628774, частичен иск с правно основание по чл. 121, ал.3 от КТ вр. с чл.150 от КТ, вр. с чл.262 от КТ за осъждане на ответника за заплащане на сума в размер на 5 000 лв., представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд за периода на командироване от 06.08.2012г. до 18.12.2014г. на база на минималното трудово възнаграждение, установено в Кралство Белгия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Л.Д. с ЕГН **********, чрез адв. Ц.К. от ШАК срещу „ТВМ“ ООД с ЕИК 127628774, иск с правно основание по чл.150 от КТ, вр. с чл.262 от КТ за осъждане на ответника за заплащане на сума в размер на 5 000 лв., представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд за периода на командироване от 06.08.2012г. до 18.12.2014г. на база на месечното му брутното възнаграждение в размер на 500 лв., договорено в Трудов договор № 69 от 03.08.2012г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

Останалите разноски по делото остават за сметка на държавата.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от срок от датата на съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: