Р Е Ш Е Н И Е
261/31.3.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На осми март две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №526 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са пет осъдителни иска, от които два главни и три, предявени в
условията на евентуалност, както следва:
частичен иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121,
ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ, евентуален иск с
правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с
чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ, евентуален иск с правна квалификация
чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ, евентуален
иск с правна квалификация чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ, както и
частичен иск с правна квалификация по чл.215 от КТ, във връзка с чл.121, ал.3
от КТ, във връзка с чл.5, ал.3 от НСКСЧ.
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба от Л.В.Л.,
ЕГН ********** *** , чрез Ц.К - адвокат при ШАК, гр. Шумен, пл."О." № 4 ,
вх. „А", ап. 8, срещу „ТВМ" ООД, ЕИК .... , гр. Гр.Ш. ул. ..... № 4, офис 1,
представлявано от Л М Б и ВИМ Л Е М
В
исковата молба ищецът твърди, че на
13.10.2011 г. сключил трудов договор с ответника по силата на който се задължил да престира труд като
шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона, а ответника се
задължил да му заплаща трудово възнаграждение в размер на 360 лв. месечно, при осем часов работен ден.Излага, че от сключването
на трудовия договор до депозирането на исковата молба , ответникът го
командировал в гр. Б в базата на фирма Р НВ... Р.Б. за определени периоди,
всеки от които с продължителност минимум
три месеца, а именно: 14.10.11 г.- 14.1.12г.; 1.3.12 г,-2.6.12 г.;4.9.12 г. –
15.12.12 г.;7.1.13 г. - 12.4.13 г.;10.7.13 г. – 14.10.13 г.;27.11.13 г. –
6.3.14 г.; 25.4.14 г. – 28.7.14 г.; 17.9.14 г. – 21.12.14 г. С товарни камиони осъществявали
международни курсове до А Ш Ч Д Г, Ф Ф В Г У ИИ И Л.Н., Н., По., П., Р., Ш.С., С.и др. Товарните камиони, на които се
качвал в гаража на Белгийската фирма Р. били с български регистрационен номер
СА…СН
,
СА….СН и Н…ВК, и закупени на лизинг от ответника. В
тези камиони ищецът и колегата му „живяли" по 24 часа
на денонощие през целия период на всяка една от гореописаните командировки. След приключване на курсовете, респ, командировките се връщали в
базата на Белгийската фирма Р. в гр. Б, за да върнат камиона, след което
се прибирали в Б В камиона си имали пълномощно от белгийската фирма Р.,
с което последната упълномощава ответника да ползва собствените им товарните
ремаркета. Посочва, че в тахографите на камионите, които
управлявали, с рег. № СА….СН
, СА…СН и Н….ВК, се съдържала пълна информация за
времето, през което камиона е бил шофиран (по дати , часове , минути) и името
на шофьора, който го управлява, поради което ако ответника представи по делото
разпечатка ще се докажат горните му твърдения. По време на всяка една от
командировките работели денонощно по двама шофьори в
камион. Докато единият шофьор шофирал, другият спял в
камиона. После се сменяли , което продължавало по 24 часа от всяко едно
от денонощията, включително в описаните командировъчни периоди, въпреки че
според трудовия договор с ответника работното му време било 8 часа дневно. Никога , нито ден , нито час от всеки един от
командировъчните дни не били почивали, през цялото това време живеели в камиона.
Доколкото
всеки ден от горепосочените командировки бил на разположение на ответника по 24
часа, вкл.
съботните, неделните и празничните дни, за времето на всяка командировка посочва, че е престирал извънреден труд от по 16
часа дневно (24 часа - 8 часа нормално работно време) за работните дни и по 24
часа извънреден труд през съботните , неделните и празничните дни от
гореописаните периоди. Счита, че
на основание чл. 121 , ал, 3 КТ
ответникът му дължи
полагащото се минимално трудово възнаграждение и командировъчни суми
(дневни, квартирни и др.) установени за Р. Б. за длъжността международен шофьор
на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона (тъй като международните му
курсове започвали и приключвали в Р. Б.), евентуално минималната работна
заплата за Р, Б.. Посочва, че минималната работна заплата за Р. Б. била 1 501,82 евро на месец, или 2928.55 лв. / месец,
поради което минималното възнаграждение установено за Р. Б.
за осемте му
командировки от по минимум три месеца (общо 24 месеца) е 70285,20 лв. След
приспадане на платеното му трудово възнаграждение за същите 24 месеца , през които
бил в командировка (24 месеца по 360 лв. = 8640 лв.), счита че ответника му дължи
сумата от 61645,20 лв.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му плати частично сумата от 5000 лв., от общо 61645,20 лв., която сума представлява разликата между
платеното му общо трудово възнаграждение
от 8640 лв. за 24 гореописани месеца, през които бил в
командировка от една страна и минималното трудово възнаграждение, вкл. и това за извънреден труд, за длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина
тона , установено в Р. Б..
При условията на евентуалност моли:
-
ако за тази длъжност в Р. Б. няма
установено минимално възнаграждение да бъде присъдена същата сума , представляваща разликата между
платеното му от ответника трудово възнаграждение от 8640 лв. месечно
за 24 гореописани месеца , през които
бил в командировка от една страна и минималното трудово възнаграждение ,
вкл. за извънреден труд , установено в Р. Б. (1 501,82
евро на месец).
-
ако
съдът счете горните искове за неоснователни, моли да ответника да бъде осъден
да му плати сумата от 5000 лв, представляваща възнаграждение за престиран
извънреден труд през гореописаните командировъчни периоди по ставките по чл.
262 КТ на база минималното трудово
възнаграждение за Р. Б..
-
ако
съдът счете горните искове за неоснователни, моли да му бъде присъдена същата
сума, представляваща възнаграждение за престирания извънреден труд през
гореописаните командировъчни периоди по ставките по чл. 262 КТ на база
българското му възнаграждение от 500 лв. месечно.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му плати частично сумата от 1250 лв., от общо 9 000 лв,, която сума
представлява разликата между платените му командировъчни суми за 24-те гореописани месеца в размер на 3680
лв., през които бил
в командировка от една страна и минималните командировъчните суми (дневни, квартирни и др.) за същия
период, установени за Р. Б..
Моли да му бъде присъдена законната лихва
върху главниците, считано от
предявяване на иска до окончателното им изплащане, както и деловодните разноски Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна
адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде намалено до предвидения
минимум.
В съдебно заседание ищецът,редовно призован, не се явява
лично.Не се явява и процесуален представител.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно
връчени на ответното дружество като в законоустановения едномесечен срок от
тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора излагат, че считат исковете за допустими, но изцяло
неоснователни, като излагат конкретни аргументи в тази насока. Възразяват
срещу обстоятелствата на които те се основават. Оспорват и
приложените от ищеца писмени документи като доказателства свързани със
същността на случая. Посочват, че „Р. НВ" Б.,
със седалище в гр. Кортенберг е съвсем различна фирма, с
която ответното дружество е в търговски договорни отношения произтичащи от
договор, а не едното дружество да е дъщерно на другото. Не оспорват
обстоятелството, че ищецът е бил командирован в западната част на Евросъюза като шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и
половина тона,
но посочват че ежедневно е получавал следващите му се командировъчни суми в
размер на 42 евро за ден плюс дължимата му заплата. Излагат , че при работа в
Евросъюза се прилагат правилата на Регламент /ЕО/ N9 561 / 2006 на Европарламента и
на Съвета от 15 март 2006 г. свързани с правилата на автомобилния транспорт за
изменение на Регламенти N9 3821 и № 2135 / 98. Съгласно Регламента командированите шофьори в Евросъюза би следвало
да работят по 180 часа месечно, а ищеца според тахошайбите е работил месечно по
– малко часове. От тахографа на камиона управляван от него и друг водач
било видно, че не се събирали и всичките часове за месец, за да се
постигне осемчасов работен ден, но ищеца си е получавал възнаграждението за
изработени дневно осем часа. В нито един от месеците не е
достигнал работните си часове по КТ. Не са съгласни и с твърдението, че ищецът е работил
денонощно. Според ответното дружество не отговаря на истината
и твърдението, че когато единият водач управлява другият спи, тъй като по тази
логика камионът би трябвало да е в нескончаемо постоянно движение. Намират за нелогично и твърдението за положения извънреден труд в
посочените размери. Ответното дружество , счита
че не дължи абсолютно нищо на бившия ни
работник, доколкото по скоро му е надплатило заработеното. Моли съдът да отхвърли
изцяло исковете като недоказани и да
осъди ищеца да заплати направените деловодни разноски.
В съдебно заседание за ответната страна се явява упълномощен представител –
адв. Н. К. от ШАК.
В съдебно
заседание на 29.09.2015г., въз основа на направено искане от ищеца за изменение
на главния частичен иск от 5 000
лв. на 30 000 лв., в депозираната молба рег. №13219/28.09.2015г., е
допуснато изменение на размера на
главния частичен иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с
чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ като
искът се счита предявен за сума от 30 000 лева, представляващ частичен иск от общо 61 645.20 лева. .
В съдебно
заседание на 01.12.2015г., въз основа на направено искане от ищеца за изменение
на главния частичен иск от 30 000 лв. на 73 339.94 лева в
депозираната молба рег. №16444/27.11.2015г., е допуснато изменение на размера
на главния частичен иск с правно
основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от
КТ, във връзка с чл.262 от КТ като искът се счита предявен за сума от
73 339.94 лева, представляващ частичен
иск от общо 90 619.94 лева. Със същата молба се оттегля
иска по чл.215 от КТ, във вр. с чл.121 ал.3 от КТ, във вр. с чл.5, ал.3 от
НСКСЧ, като след даденото съгласие на
ответника производството е частично прекратено в тази му част.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна
страна:
Между страните не се спори, че между тях е
съществувало валидно трудово правоотношение като ищецът е работил
на длъжност „Шофьор тежкотоварен камион над 12 и половина тона“, с място за
работа в предприятието на ответника при уговорено основно
трудово възнаграждение в размер на 500 лв. месечно, допълнителното
възнаграждение за продължителна работа в размер на 0.6 %, при пълно работно
време от 8 часа. Предвидения платен годишен отпуск бил 20 дни като бил уговорен и допълнителен по чл.156 от
КТ в размер на 5 дни. Между страните е
безспорно и обстоятелството, че ищецът бил командирован да посети страните А., Б., Ш.Ч.Д.Г., Ф Ф В Г У ИИ И Л., Н.Н., П.,
П., Р., Ш.я, С., С. за извършване на транспортна услуга, като шофьор на
международни превози със следните Заповеди: Заповед от 15.10.2011г. до 150 дни, Заповед №42/30.03.2012г. до 150 дни, Заповед
от 15.08.2012г. до 150 дни, Заповед №04/07.01.2013г. до 150 дни, Заповед №
112/24.06.2013г. до 150 дни, Заповед № 216/19.11.2013г. до 150 дни, Заповед
№084/26.04.2014г. до 150 дни, Заповед от 18.09.2014г. до 150 дни. За всички
периоди на командироване било уговорено дневно възнаграждение в размер на 42
евро. Трудовото правоотношение на ищеца било прекратено по негова молба,
считано от 23.02.2015г.
По делото са събрани гласни доказателствата чрез разпита на свидетелите Д.Т.С.
и П.Л.Д.,чиито показания касаят установената във дружеството практика при
извършване на трудовата дейност от международните шофьори през периодите на
командироване.
По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, заключението,
по която е прието от съда, като пълно и
обосновано дадено. Съгласно заключението възнаграждението на ищеца, съгласно
минималната ставка за длъжността в Кралство Б. за отработеното време, в което е
бил в командировка /без времето на последната командировка на ищеца през м.
декември 2014г., за която експертизата
няма данни/ възлиза на 35 028.71
евро /68 510.20 лева/. Ако се приеме, че ищеца е полагал извънреден
труд за времето, през което е бил в командировка, то дължимото му
възнаграждение по трудов договор е 1812.37
лева, а дължимото възнаграждение на база минималното възнаграждение, установено
в Кралство Б. е в размер на 6886.97 евро/13469.74 лева/. Видно от приложените
към заключението „ Таблица 1“ е, че за дните на командировка на ищеца е начислено брутно възнаграждение,
съгласно трудовия му договор в общ размер на 19 478.54 лева. Последната
задача на експертизата касае размера на командировъчните суми за периодите на
командировка, поради което е
несъотносима към спора, предвид оттеглянето на претенцията от ищеца в тази
част. По делото е назначена и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение касае размера на положения от ищеца извънреден труд, съобразно
българското законодателство и дали същия е изплатен на ищеца. Вещото лице
заключава, че размера на извънредния труд върху часовете действително
отработено време възлиза на 4032.82 лева. Вазнаграждението за извънреден труд върху часовете общо за
действително отработено време и времето, през което ищеца е бил на разположение в автомобила
възлиза на 8304.89 лева. Съгласно ведомостите за заплати през месец декември 2013г. на ищеца е начислен
допълнителен труд в размер на 150.00 лв., а за месец декември 2014г. –
допълнителен труд в размер на 48.75 лв. Назначена е и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение касае работното време на ищеца.
По отношение на главния иск по
чл.128, т.2 от КТ, във връзка с чл.121, ал.3 от КТ, във връзка с чл. 150 от КТ,
във връзка с чл.262 от КТ, съдът намира следното: Ищецът претендира дължимо възнаграждение, предвидено за шофьори,
извършващи международен транспорт на стоки, установено в Кралство Б. като приемаща държава. Горното се извличало от
аргумента, че ответника „…“ ООД
осъществявал основната си дейност в Кралство Б., както и че базата, в която
били товарните камиони негова собственост се намирала там.За уважаването на
иска е необходимо от страна на ищеца да бъде установено наличието на трудово
правоотношение, по което през процесния период същия е престирал труд; че е бил
командирован за период повече от 30 дни и е изпълнявал задълженията си по
трудов договор в друга държава ( членка на ЕС, в друга държава по
Споразумението за европейско икономическо пространство или в Конфедерация Ш.),
като това да води до промяна на мястото на изпълнение на работата му; както и че не му е било заплатено трудовото
възнаграждение предвидено за същата или сходна работа, установено в приемащата
държава.
Страните не спорят, а и видно от представените по делото
доказателства, между страните е имало
валидно сключено трудово правоотношение въз основа на трудов договор за
длъжността „шофьор тежкотоварен камион над 12 и половина тона“. В трудовия договор е посочено място на работа ответното
дружество - „ Т…“ ООД. Безспорно е установено също, че ищецът е бил
командирован и е престирал труда си извън Република Б. за различни периоди от
време, като всеки един от тях общо е бил с продължителност повече от 30 дни. От
приложените Заповеди за командироване се установява, че ищецът е
командирован като шофьор международни
превози да посети страните от Европейския съюз и Ш. със задача „ извършване на
транспортна услуга“. Съгласно чл.121,
ал.3 от КТ, когато срокът за командироване в рамките на предоставяне на услуги
в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по
Споразумението за европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Ш.,
е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката
поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците
или служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Българския законодател е дал легално определение на понятието
„командироване“ по смисъла на чл.121,
ал.3 и ал.4 от КТ и то е в разпоредбата на § 1, т.16 от Допълнителните
разпоредби на КТ. Съгласно него „командироване“ по смисъла на чл.121, ал.3 и
ал.4 от КТ е изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на
страните, поради изпращане на същата или друга работа в държава – членка на ЕС,
в друга държава по Споразумението или в Конфедерация Ш.. От изложеното следва, че
„командироването“ на работници или служители в хипотезата на чл.121, ал.3 от КТ
е хипотеза, при която има взаимно съгласие на страните да бъде променено
мястото на работа и работата да бъде в страна от изброените по-горе. В този случай дори първоначално страните да
не са уговорили мястото на работа да бъде извън Република Б., то с последваща
промяна, каквато може да настъпи и на
база издадени заповеди за командироване, се постига съгласие за изменение на
трудовия договор по отношение на неговото място за изпълнение.
В конкретния случай обаче това условие не е настъпило, тъй като ищецът не е
престирал труда си единствено и само в една държава от изброените, а напротив –
в периода на командироване е осъществявал международни курсове до различни страни
– А., Б., Ш., Ч., Д., Г., Ф Ф В Г У ИИ И Л., Н., Н., П., П., Р., Ш., С., С..
Няма доказателства по делото, че ищецът е пребивавал единствено и само в Кралство Б. или в някоя от
останалите страни, за период повече от 30 дни. Самият ищец твърди в исковата
молба, че след пристигане в Кралство Б., екипажът
се качвал на товарните камиони и осъществявали международни курсове, до
горепосочените държави. Свидетелските показания на разпитаните свидетели изцяло
кореспондират с изложеното в исковата молба. Не се доказа ищецът да е престирал труд в Кралство Б. повече от 30
календарни дни непрекъснато, за да се приеме, че е налице изменение на мястото
на работа, различно от уговорено в трудовия договор. Съдът намира, че не е доказана последната предпоставка за
приложение на нормата на чл.121, ал.3 от КТ, а именно, че е налице изменение на
трудовия договор относно мястото на престиране на труда, тъй като ищецът не
е престирал труд повече от 30 календарни
дни без прекъсване в периода на командироване в Кралство Б.. Поради това иска
се явява недоказан и като такъв следва да се остави без уважение.
По отношение на евентуалния иск с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ,
вр. 121, ал.3 от КТ вр. с чл.150 от КТ,
вр. с чл.262 от КТ: Доколкото ищецът
е предявил този иск под условието, че ако за длъжността „шофьор на тежкотоварен
автомобил над 12.5 тона“ няма установено минимално възнаграждение, то да бъде
осъден ответника да заплати трудово възнаграждение, установено на база
минималното трудово възнаграждение в Кралство Б. в размер на 1 501.82 евро
на месец, съдът не дължи произнасяне по
него, тъй като се установи от експертизата, че за длъжността „шофьор“ в Б. има установено
минимално възнаграждение. Видно от заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, то е установено в размер на 11.345 евро на час.
По отношение на евентуалния иск с правна квалификация по чл.121, ал.3 от
КТ, вр. с чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ:
Претендира се извънреден труд за периодите на командироване, изчислен на
база минималното трудово възнаграждение в Кралство Б.. Искът е неоснователен,
тъй като не се доказа по делото, ищецът да е престира труда си единствено и
само в Кралство Б., за да е налице изменение на мястото му на работа, поради
което и приложимостта на чл.121, ал.3 от КТ е изключена. Поради това не би
могло да се претендира и размер на извънреден труд на база предвидените ставки
в Б.. Искът е недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на евентуалния иск с правна квалификация по чл.150 от КТ, във
вр. с чл.262 от КТ: Претендира се извънреден труд през гореописаните командировъчни
периоди по ставките по чл.262 от КТ на база българското възнаграждение на ищеца
от 500 лв. месечно по трудов договор.
Фактическите твърдения на ищеца са, че е полагал извънреден труд, тъй
като през време на командировките си бил на разположение на ответника 24 часа в
денонощие, като докато единия член на екипажа шофирал - другия спял в камиона и
обратно, или през цялото време нямал почивка нито един час.
Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ извънреден е трудът, който се
полага от работника или служителя по разпореждането или със знанието и без
противопоставяне на работодателя или на
съответния ръководител извън установеното за него работно време. Видно от
законовата разпоредба фактическия състав на извънредния труд изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за работа по
определената с конкретното индивидуално трудово правоотношение трудова функция;
трудът да е полаган извън установеното по конкретното трудово правоотношение
редовно работно време и да се извършва по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител. За времето,
през което се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според
времетраенето или според изработеното, но не по-малко от предвидените в чл.262
КТ размери.
Организацията на работното време, продължителността на управление на
превозното средство и почивките при извършването на международен превоз са
уредени в Регламент (ЕО) № 561/2006 и в Директива 2002/15/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 март 2002г. За лицата извършващи дейности в областта на автомобилния транспорт е
установена друга продължителност на
дневното и седмичното работно време, на междудневната и седмичната почивки, на
почивките в работния ден и на нощния труд. Посочените европейски нормативни
актове се явяват специални по отношение на общите норми в КТ за работно време и
почивките, поради което и с оглед
предмета на спора, именно нормите на
посочения регламент се явяват приложимото право. Според чл.6 от Регламент (ЕО)
№ 561/2006 дневното работно време не следва да надхвърля 9 часа като същото
може да бъде удължено до 10 часа, но не повече от два пъти седмично. Седмичното
време на управление не трябва да надвишава 56 часа и не трябва да води до
надвишаване на максималната продължителност на работната седмица определена в чл.4 от Директива 2002/15/ЕО –
48 часа седмично работно време, което
може да бъде удължено до 60 часа ако в продължение на 4 месеца не се надвишава
средното работно време от 48 часа. Общото
време за управление през всеки две последователни седмици не трябва да
надвишава 90 часа. Съгласно чл.3 б.а т.2 абзац 2 от Директива 2002/15/ЕО –
периодите, в които водачът е на разположение, посочени в б. „Б“ от същият член,
се изключват от работното време. Отразените в разпечатките от тахографа часове
на тръгване и пристигане, на които ищецът основава претенцията си за положен
извънреден труд за исковите периоди, не установяват надхвърляне на предвидената
чл.6 от Регламент (ЕО) № 561/2006 обща
продължителност на времето на управление на превозното средство (дневно и
седмично). При липса на други доказателства, искът за възнаграждение на
извънреден труд се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата на
чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството,
включително за назначаване на вещи лица, то ищецът, въпреки че предявените от
него искове са отхвърлени изцяло не дължи
заплащане на държавна такса и разноски по експертизите. В същото време
обаче безплатността на производството за работника и служителя се отнася до
задължението му за заплащане на такси и разноски към съда когато е ищец, но тя
не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна
по делото, когато е била представлявана от процесуален представител. Претенция
на ответното дружество за запращане на разноски е основателна по отношение
разноските за възнаграждението за вещо лице в размер на 100 лева. По отношение
на адвокатското възнаграждение, доколкото не са представени доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение,
искането е неоснователно. В адвокатското пълномощно е договорено възнаграждение
в размер на 450 лв. като е посочено, че ще бъде заплатено по банков път. Няма
доказателства за заплащане по банков път, поради което разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.В.Л.,
ЕГН ********** с адрес *** , чрез Ц.К от ШАК срещу “Т…” ООД, с ЕИК…., със седалище и
адрес на управление: гр.Ш..ул.“Х. К.“ №4, офис 1, представлявано от
Д.Л.-М В. и В. Л. Е. М. частичен иск
с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.121, ал.3 от КТ, във вр.
с чл.150 от КТ, във връзка с чл.262 от КТ с искане да бъде осъдено ответното
дружество да му заплати сумата от 73 339.94 лева, от общо дължимите му се 90 619.94 лева, която сума представлява разликата между платеното му от ответното
дружество трудово възнаграждение от 8 640 лева за посочените в исковата молба
24 месеца, през които е бил командирован и минималното трудово възнаграждение,
включващо и това за извънреден труд за длъжността „шофьор на тежкотоварен
автомобил над 12 и половина тона“, установено за Република Б., като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.В.Л.,
ЕГН ********** с адрес *** , чрез Ц.К от ШАК срещу “ТВМ” ООД, с ЕИК…, със седалище и
адрес на управление: гр.Ш.., ул.“Х. К.“ №4, офис 1, представлявано от
Д. Л.г-М В. и В. Л.Е. М. евентуален иск с правна квалификация чл.121, ал.3 от КТ, във вр. с чл.150 от КТ,
във вр. с чл.262 от КТ с искане в случай, че съдът счете, че първите два иска
са неоснователни, да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 5000
лева, представляваща възнаграждение за престиран извънреден труд през
горепосочените командировъчни периоди по ставките по чл.262 от КТ на база
минималното трудово възнаграждение за Република Б..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.В.Л.,
ЕГН ********** с адрес *** , чрез Ц.К от ШАК срещу “ТВМ” ООД, с ЕИК.., със седалище
и адрес на управление: гр.Ш.ул.“Х. К.“ №4, офис 1, представлявано от
Д.Л.-М В. и В. Л. Е. М. евентуален иск с правна квалификация чл.150 от КТ, във вр. с чл.262 от КТ с искане
да бъде осъдено ответното дружество да му заплати същата сума, представляваща
възнаграждение за престиран извънреден труд през горепосочените командировъчни
периоди по ставките по чл.262 от КТ на база договореното с трудовия му договор
месечно възнаграждение от 500 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л.В.Л., ЕГН ********** *** да заплати на „ТВМ“ ООД с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Х.К.“ №4, офис 1, представлявано
от Д. Л.-М В. и В.Л. Е. М. сумата от 100.00 лева /сто лева/, представляваща
направени в настоящото производство разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: